Нумо Янакиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нумо Желински)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нумо Янакиев
български революционер
Роден
Починал

Нумо Янакиев, известен като Желински, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нумо Янакиев е роден в 1882 година в костурското село Желин, тогава в Османската империя, днес Хилиодендро, Гърция. Брат е на Тома Желински. Получава начално образование. От 1900 година е нелегален четник на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е войвода на четите от Българска Блаца и Черешница. След погрома на въстанието бяга в Гърция, но се завръща още в началото на следната 1904 година[1] и действа в Костенарията. Привикан е от Митре Влаха и Георги Попхристов заради оплаквания срещу него в женкарство, които го изпращат под надзора на Атанас Кършаков и Никола Кузинчев. Съперник е на Никола Добролитски. Убит е през лятото на 1904 година, след като прави опит да избяга, след което Кършаков и Кузинчев са смъмрени за превишаване на правата си.[2] Заместен като войвода от Костандо Живков.[3]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Нумо Желински от с. Желин, с първоначално образование, прославен в Смърдешкото сражение на Борис Сарафов - Чакаларов през 1903 г. (дето като авангард отвори път на четата през многолюден аскер), участвувал в няколко големисражения през време на въстанието, организатор-войвода в Костенарията след въстанието, смъртен враг на шпиони и кеседжии, симпатичен борец и пламенен патриот, по недоразумение загина на Бабчорската планина от братска ръка - за вечна печал на роба.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 56.
  2. Спомени на Георги Попхристов [1]
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 197.
  4. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 54.
     Портал „Македония“         Портал „Македония