Нурхаци
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Нурхаци | |
| основател на манджурската империя | |
 | |
| Роден |
11 февруари 1559 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 септември 1626 г.
|
| Погребан | Шънян, Китай |
| Етнос | Манджури |
| Семейство | |
| Род | Айсин Гьоро |
| Нурхаци в Общомедия | |
Нурхаци (на манджурски: ᠨᡠᡵᡤᠠᠴᡳ, на китайски: 努尔哈赤, Nǔ'ěrhāchì; 1559 – 1626) е манджурски вожд, основател на Късната династия Дзин (преди династия Цин) и ключова фигура в обединяването на манджурските племена. Нурхаци полага основите на държавата, която по-късно ще завладее Китай и ще управлява като династия Цин (1644 – 1912 г.).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Нурхаци е роден през 1559 г. в района на днешен Ляонин (в Североизточен Китай). Той произхожда от племето джърджени (прародители на манджурите), от клана Айсин Гьоро (на манджурски: Aisin Gioro), който по-късно ще стане управляващият дом на династия Цин.
Възход към властта
[редактиране | редактиране на кода]Със своята харизма, дипломатически умения и военна сила Нурхаци обединява множество разпокъсани джърдженски групи. През 1616 г. основава Късната династия Дзин и се обявява за хан. Така започва процесът на създаване на нова манджурска държава, която ще се превърне в династия Цин.
Създаване на Осемте знамена
[редактиране | редактиране на кода]Нурхаци създава Осемте знамена – уникална система, комбинираща военна организация и социална структура. Всяко знаме включва войници и техните семейства, подредени в единици за по-лесно управление. Тази система се превръща в гръбнака на армията и обществото на Цин и осигурява стабилност и контрол над поданиците.
Отношения с династия Мин
[редактиране | редактиране на кода]През 1618 г. Нурхаци издава „Седемте неправди“ – манифест, с който обвинява Минската династия в несправедливости и обявява война. Той завладява множество градове и територии в Североизточен Китай, превръщайки се в сериозна заплаха за Мин. Макар да постига значителни победи, не успява да превземе крепостта Нингюан, където претърпява поражение малко преди смъртта си.
Смърт и наследство
[редактиране | редактиране на кода]Нурхаци умира през 1626 г., но делото му е продължено от неговия син Хуанг Тайджи, който разширява държавата и я преименува на Цин. Приживе и посмъртно Нурхаци е почитан като велик държавник и пълководец. По време на династия Цин той е обожествен под титлата „Император Тайцу“ и остава в историята като основоположник на цинската империя.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Crossley, Pamela Kyle (1997). The Manchus. Oxford: Blackwell Publishers. ISBN 9780631235910.
- Ko, Shou-p'ing Wu (1855). Translation (by A. Wylie) of the Ts'ing wan k'e mung, a Chinese grammar of the Manchu Tartar language (by Woo Kĭh Show-ping, revised and ed. by Ching Ming-yuen Pei-ho) with intr. notes on Manchu literature.