Нюрнберг (бронепалубен крайцер, 1906)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нюрнберг
SMS Königsberg German cruiser.jpg
Бронепалубния крайцер „Нюрнберг“
Флаг Германия Германия
Клас и тип Бронепалубен крайцер тип „Кьонигсберг“
Производител Корабостроителница на Kaiserliche Werft в Кил, Германия
Живот
Заложен 26 януари 1906 г.
Спуснат на вода 29 август 1906 г.
Влиза в строй 10 април 1908 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 8 декември 1914 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 116,8 m
Ширина 13,2 m
Газене 5,24 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 11 котли
2 винта, 13 154 к.с.
Скорост 23 възела
(42,6 km/h)
Водоизместимост 3469 t (нормална)
3 902 t (пълна)
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 20 – 30 mm (по скосовете 45 – 80 mm)
на бойната рубка: 80 – 100 mm[1]
Екипаж 322 души
Далечина на
плаване
4120 морски мили на ход 12 възела
Въоръжение
Артилерия 10×105 mm
10×52 mm
Торпеда 2×450 mm подводни ТА[2]
Нюрнберг в Общомедия

Нюрнберг (на немски: SMS Nürnberg – Кораб на Негово Величество „Нюрнберг“) – немски бронепалубен крайцер от типа „Кьонигсберг“, участник в Първата световна война. Потопен в Фолкландския бой.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

„Нюрнберг“ е поръчан като „ерзац Blitz“ и е заложен в Императорската корабостроителница в Кил на 26 януари 1906 г. По време на спускането на вода на 28 август 1906 г. кмета на град Нюрнберг, кръщава кораба с името Нюрнберг, след това започва достройката му. Той е въведен в експлоатация на 10 април 1908 г. Кораба е 116,8 m дълъг по водолинията и с максимална дължина от 117,4 m, широк 13,3 m и с газене 5,24 m, с пълна водоизместимост 3902 t. Силовата установка на първите три кораба е от две 3-цилиндрови парни машини с тройно разширение с единадесет въглищтни котли военноморски тип. На изпитанията развива максимална скорост от 23,4 възела.

Далечината на плаване е 4120 морски мили на ход 12 възела.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главния калибър се състои десет 105 mm скорострелни оръдия система SK L/40 на единични опори. Две оръдия са в редица на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общия боезапас са 1500 изстрела, по 150 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Корабите носят и осем („Нюрнберг“ – десет) 52 mm L/55 оръдия с общ боезапас 4000 изстрела. Крайцерите имат и два 450 mm траверсни подводни торпедни апарати с общ боезапас от пет торпеда[2].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Първи години[редактиране | редактиране на кода]

Първия командир на кораба е капитан Георг Шур, който провежда изпитанията на кораба. От 27 октомври 1907 до 19 януари 1908 под руководството на Шур се правят изпитанията на турбините на „Щетин“, а от 1 февруари до 9 април 1908 на „Щутгарт“. От 11 юли 1908 кораба за 20 месеца е законсервиран поради липса на моряци, а да се изпраща съда на дълъг път в Атлантика или Индийския океан е много рисковано. „Щутгарт“ аналогично е законсервиран след 10 месеца.

в Източно-Азиатската крайцерска ескадра[редактиране | редактиране на кода]

На 1 февруари 1910 г. „Нюрнберг“ се връща в строй, в състава на Източно-Азиатската крайцерска ескадра вместо стария крайцер „Аркона“, на 14 февруари напуска Вилхелмсхафен, в началото на март в Порт Саид се среща с „Аркона“ и попълва личния състав на екипажа с моряците на този крайцер. На 5 април пристига в Сингапур, а след това в базата на ескадрата в Циндао. В Първия си голям поход излиза на 20 юни при поддръжката на крайцерите „Шарнхорст“ през Сайпан, островите Чуук, Понпеи в Самоа, където „Нюрнберг“ се среща на 19 юли с крайцерите „Корморан“, „Кондор“ и флагманския кораб „Емден“, които се завръщат от Южна Америка и планират пристигане на 22 юли обратно в базата за планов ремонт. Флагманския крайцер с двата леки крайцера пристига в град Фридрих-Вилхелмсхафен (дн. Маданг, провинция Маданг – Папуа Нова Гвинея), където започва ремонта. „Нюрнберг“ напуска пристанището, след като туземците убиват няколко моряка от екипажа му. Помага на кораба „Планета“ помощ, съпровождайки го от 9 септември до 24 септември през Зондския пролив към Сингапур за ремонт. По-късно влиза в състава на крайцерска ескадра начело с „Лайпциг“, през 1911 г. съпровожда флагманския крайцер „Гнейзенау“, а по-късно конвой от четири канонерски лодки от типа „Илтис“, три речни канонерки и два есминеца: Таку и S-90.

В следващия поход „Нюрнберг“, заедно с „Емден“ и „Корморан“, участва в подавянето на Сокехското въстание в началото на 1911 г. Осента на същата година започват вълнения в Китай, но още май и юни „Нюрнберг“ посещава китайското крайбрежие, преминвайки през делтата на Яндзъ към град Ухан. В края на 1912 г. кораба застава на планов ремонт.

Роли“ (USS Raleigh)

На 16 октомври 1913 г. кораба се насочва от Йокохама към Мексико, заради избухналите там безредици, в хода на които са застрашени немски граждани. На 8 ноември „Нюрнберг“ пристига в първото мексиканско пристанище – Ла Пас, а след това към Масатлан, където е основната немска база. Крайцера участва в съпровождението на английските шлюповеАлжерин“, „Шируотер“, американските броненосни крайцери „Питсбърг“, „Калифорния“, „Мериленд“ и леките крайцери „Ню Орлиънс“, „Олбъни“ и „Рейли“, а от 25 декември и японския кораб „Изумо“.

Крайцера Изумо

На 20 април напрежението между САЩ и Мексико достига пик и „Нюрнберг“ започва да приема на борда си чужи граждани от неутрални държави. В края на май 1914 г. той се насочва по маршрута Акапулко- Салина Крус -Панама за попълване на личния състав и припаси. На 7 юли се среща с „Лайпциг“ в Масатлан, на борда на който са предадени всички цивилни. На 14 юли той се насочва към Сан Франциско, където пристига на 18 юли за ремонт. Плановете след това са през Хонолулу да се насочи към Апия, за да се срешне там с „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“. Започналата в Европа война трябвало да промени плановете на екипажа и да се насочи кораба към Източно-Азиатското крайбрежие, но кораба остава в Понапе до 6 август 1914 г.

В Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

Походи на крайцерите през Първата световна война; маршрута на „Нюрнберг“ е в тъмно синьо

Малко преди началото на Първата световна война броненосните крайцери „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“ тръгват на плаване към немските колонии в южната част на Тихия океан. Маршрута изначално преминава през Германска Нова Гвинея и Германско Самоа. В Понапе започва мобилизация на местните жители, които изявяват желание да отидат на фронта. Вицеадмирал Максимилиан фон Шпее събира своята ескадра на 11 август на острова на Езичниците (Мариански острови). След военен съвет вицеадмирала заповядва корабите, базирани на Маршаловите острови, Самоа, Таити и остров Пасха да се съберат и да се насочат незабавно към бреговете на Чили. От 22 август до 8 септември 1914 г. „Нюрнберг“ пътува към Хонолулу, за да събере всички припаси, а след това да затвори търговските пътища между Канада и Австралия, за да попречи на британците да попълват своите сухопътни войски с доброволци от Австралия и да пресече доставките на суровини от Америка (първото нападение на британски конвой е осъщестено близо до Папеете, което кара британците да започнат да охраняват конвоите си в Тихия океан).

„Монмут“

До чилийския бряг корабите се срещат на 1 ноември 1914 г. и приемат недалеч от пристанището на Коронел бой против британска ескадра крайцери под командването на контраадмирал Кристофър Крадък. Немците одържат победа и унищожават броненосните крайцери „Монмът“ и „Гуд Хоуп“. Самия „Нюрнберг“ не участва в боя, но около 21:00 неговия екипаж открива изостаналия крайцер „Монмът“. Британците отказват да се предадат и екипажа на „Нюрнберг“ открива огън по повредения кораб, за да го довърши окончателно.

От 3 ноември до 4 ноември „Нюрнберг“, „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“ са във Валпараисо, попълвайки запасите си от въглища. Немските кораби „Лайпциг“ и „Дрезден“ са до остров Мас-и-Фуера, защото в пристанищата на Чили, според международното морско законодателство от онези години, е забранено да има повече от три кораба на воюващи страни. На 15 ноември ескадрата заедно със спомогателните кораби „Амазис“, „Баден“ и „Санта Изабел“ се насочва към нос Хорн: Шпее разбира, че британците са изпратили свои кораби за прехващане на неговата ескадра, и решава да достигне Германия на всяка цена. Това е много тежък поход: от 21 ноември до 26 ноември корабите се крият в залива Сан Куентин, където за тях е подготвена импровизирана база. „Зайдлиц“ към 20 октомври пренася от Валпараисо 4150 t въглища, питейна вода, продоволствие и други запаси. В течение на месец 2000 t въглища отиват за „Дрезден“, а на плитчина насочват парахода „Рамзес“. Също пристигат съдовете „Мемфис“ и „Луксор“ с 6000 t въглища, които също се налага да поставят на плитчините. Възстановяването върви бавно, защото не всички кораби са поправени след боя при Коронел.

След преминаването на нос Хорн, корабите правят още едно сприране близо до остров Пиктън от 2 декември до 6 декември, за да дозаредят на „Дрезден“ повече въглища. Докато тече товаренето, корабите се укриват в залива на Ла Плата. Скоро след това те пленяват британския съд „Драмуир“ с 2800 t въглища, които също трябвало да бъдат прехвърлени. Шпее на военен съвет от 6 декември дава заповед: да се вземе курс към Фолкландските острови, да се разруши там радиостанцията, въглищните кариери и да се плени губернатора. Макар началник щаба капитан-цур-зе Филис и капитана на „Нюрнберг“ капитан цур зе фон Шьонберг да подкрепят решението, против атаката са командирите на: „Гнейзенау“ капитан-цур-зе Меркер, капитана на „Дрезден“ капитан цур зе Людек и капитана на „Лайпциг“ фрегатенкапитан Хаун. Както се оказва, англичаните успяват да заблудят немците с лъжливо радиосъобщение за отпътуване на британската ескадра към Южна Африка.

Гибелта на кораба[редактиране | редактиране на кода]

В нощта на 7 декември срещу 8 декември 1914 вицеадмирал Шпее започва атаката на базата Порт Стенли. „Нюрнберг“ и „Гнейзенау“ са изтеглени напред за разузнаване, където ги очаквала неприятна изненада: капитаните виждат в пристанището на Порт Стенли мачти и комини, което означавало, че британците са заблудили немците със своите радиопреговори. Виждайки два тежки крайцера, двата немски съда обръщат назад. Шпее се опитва да отстъпи колкото се може по на изток, но адмирал Фредерик Довтън Стърди започва преследване: линейния крайцер „Инфлексибъл“, крайцерите „Корнуол“, „Кент“ и „Карнарвон“, а също леките крайцери „Глазгоу“ и „Бристъл“ се устремяват след немците. В 12:00 те открват огън по немците, в 13:20 Максимилиан фон Шпее дава сигнал за изтегляне на леките кораби на юг, а сам тръгва към тежките крайцери на противника. Британските кораби, които стрелят със снаряди калибър над 300 mm, лесно разгромяват немската ескадра. „Нюрнберг“ опитва да избяга на югоизток, но в 18:30 от огъня на „Кент“ потъва. 327 души от екипажа загиват, само 7 са спасени. Избягва гибел битката само „Дрезден“.

Капитани[редактиране | редактиране на кода]

  • Фрегатенкапитен (Капитан 2-ри ранг) Георг Шур (10 април—11 юли 1908 г.)
  • Корветен-/Фрегатенкапитен (Капитан 3-ти ранг) Карл Тегерт (1 февруари 1910—ноември 1911 г.)
  • Фрегатенкапитен/капитен-цур-зе (Капитан 1-ви ранг) Германн Мерсбергер (ноември 1911 – 19 декември 1913 г.)
  • Фрегатенкапитен/капитен-цур-зе (Капитан 1-ви ранг) Карл фон Шенберг (20 декември 1913 – 8 декември 1914 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910 стр.254
  2. а б Gröner_1_1982, 133

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bennett, Geoffrey: Die Seeschlachten von Coronel und Falkland und der Untergang des deutschen Kreuzergeschwaders unter Admiral Graf Spee, Wilhelm Heyne Verlag, München 1980, ISBN 3-453-01141-4.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Hildebrand, Hans H./Albert Röhr/Hans-Otto Steinmetz: Schiffsbiographien von Lützow bis Preußen. Mundus Verlag, Ratingen o. J. (Die deutschen Kriegsschiffe. Biographien – ein Spiegel der Marinegeschichte von 1815 bis zur Gegenwart, Bd. 6).
  • Koop, Gerhard/Klaus-Peter Schmolke: Kleine Kreuzer 1903 – 1918 (Bremen- bis Cöln-Klasse). Bernard & Graefe Verlag, Bonn 2004. (Schiffsklassen und Schiffstypen der deutschen Marine, Bd. 12) ISBN 3-7637-6252-3.
  • Pochhammer, Hans: Graf Spee’s letzte Fahrt – Erinnerungen an das Kreuzergeschwader. Verlag der täglichen Rundschau, Berlin 1918.
  • Wiechmann, Gerhard (Hg.): Vom Auslandsdienst in Mexiko zur Seeschlacht von Coronel. Kapitän Karl von Schönberg. Reisetagebuch 1913 – 1914. Dr. Winkler Verlag, Bochum 2004. ISBN 3-89911-036-6.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Nürnberg (1906)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.