Ню Брънзуик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
За града в САЩ вижте Ню Брънзуик (град).

Ню Брънзуик
New Brunswick
Знаме
    
Герб
Разположение в Канада
Разположение в Канада
Страна Флаг на Канада Канада
Столица Фредериктън
Площ 72 907 km²
Население (2016) 747 101 души
10,2 души/km²
Лейтенант-губернатор Джоселин Рой-Вино
Пощенски код NB
Ню Брънзуик в Общомедия

Ню Брънзуик [1] (NB; на английски: New Brunswick; на френски: Nouveau-Brunswick) е една от атлантическите провинции на източнното крайбрежие на Канада. Според Конституцията на Канада, Ню Брънзуик е единствената двуезична провинция. Около две трети от населението се определят като англофони, а една трета – като франкофони. Една трета от цялото население се описва като двуезично. Нетипинчно за Канада, едва половината от населението живее в градските райони, най-вече Голям Монктън, Голям Сейнт Джон и столицата Фредериктън.

За разлика от другите морски провинции, теренът на Ню Брънзуик е предимно залесен, с голяма част от земята по-далеч от брега, което му придава по-суров климат. Тъй като е сравнително близо до Европа, Ню Брънзуик е сред първите места в Северна Америка, които са проучени и заселени, като се започне с французите в началото на 1600-те години, измествайки местните народи микмаки, малисити, пасамакуоди, които по-късно от своя страна биват изместени, когато територията става част от Британската империя. През 1784 г., след приток на бежанци от Американската война за независимост, провинцията е разделена от Нова Скотия.

Провинцията процъфтява в началото на 1800 г. и населението нараства бързо, достигайки около четвърт милион до средата на века. През 1867 г. Ню Брънзуик е една от четирите основаващи провинции на Канадската конфедерация, заедно с Нова Скотия и Провинция Канада (сега Онтарио и Квебек).

История[редактиране | редактиране на кода]

Преистория[редактиране | редактиране на кода]

Коренното население присъства в района от около 7000 г. пр. Хр. По време на контакта с Европа, жителите са микмаките, малиситите и пасамакуодите. Въпреки че тези племена не оставят писмени документи, техният език е налице в много имена, като например Арустук, Бъктуш, Петикодиак, Куиспамсис и Шедиак.

Ню Брънзуик вероятно е бил част от Винланд по време на скандинавската колонизация на Северна Америка.[2]

Пристигане на лоялистите, картина от Хенри Сандъм, показваща романтизиран поглед на пристигането на лоялистите в Ню Брънзуик.

Френска колония[редактиране | редактиране на кода]

Първите документирани европейски посещения са от Жак Картие през 1534 г. През 1604 г. една партия, включваща Самюел дьо Шамплен, посещава устието на река Сейнт Джон на 24 юни, 1604 г. Френското заселване в крайна сметка удължава реката до мястото на днешния Фредериктън. Други селища в югоизточния край се простират от Бобасин, близо до днешната граница с Нова Скотия, до Байе Верте и до Петикодиак, Мемрамкук и р. Шеподи.[3]

Британците в крайна сметка преобладават, което води до депортацията на акадите през 1755 г.

Британска колония[редактиране | редактиране на кода]

Днешния Ню Брунсуик става част от колонията на Нова Скотия. Военните действия приключват с Парижкия миредн договор през 1763 г. и завръщащите се от изгнание акади откриват няколко хиляди имигранти, предимно от Нова Англия, на бившите си земи. Някои са се заселили около Мемрамкук и по протежението на река Сейнт Джон.[4]

Първоначално заселването е бавно. Пенсилванските имигранти основават Монктън през 1766 г., а английските заселници от Йоркшир пристигат в района на Саквил.

След Американската революция, около 10 000 бежанци лоялисти се установяват по северния бряг на залива Фънди, отбелязан в мотото на провинцията, Spem reduxit („възвърната надежда“). Броят достига почти 14 000 до 1784 г., като около един на всеки десет се завръща в Америка. През същата година Ню Брънзуик е разделен от Нова Скотия.

Колонията е наречена Ню Брънзуик в чест на Джордж III, крал на Великобритания, крал на Ирландия и курфюрст на Брауншвайг-Люнебург в съвременна Германия. През 1785 г. Сейнт Джон става първият инкорпориран град на Канада.[5] Населението на колонията достига 26 000 през 1806 г. и 35 000 през 1812 г.

Конфедерация[редактиране | редактиране на кода]

През 1872 г. Конфедерацията въвежда Междуколониалната железница, консолидиране на съществуващата Железница на Нова Скотия, Европейската и Северноамериканската железница и Гранд Тронк. През 1879 г. Джон А. Макдоналд от Консервативната партия приема национална политика, която призовава за високи тарифи и се противопоставя на свободната търговия, нарушавайки търговските взаимоотношения между пристанищата и Нова Англия. Икономическата ситуация се влошава от спада на дървесната корабостроителна индустрия. Железопътните линии и тарифите спомагат за растежа на нови индустрии в провинцията, като текстилната промишленост, заводите за желязо и захарните рафинерии, много от които в крайна сметка не успяват да се конкурират с по-добре капитализираната индустрия в Централна Канада.

През 1937 г. Ню Брънзуик има най-високата детска смъртност и неграмотност в Канада. В края на Голямата депресия стандартът на живот в Ню Брънзуик е много под канадския среден.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ню Брънзуик се намира изцяло в планинската верига на Апалачите. Всички реки се оттичат или в залива Сейнт Лорънс на изток, или в залива Фънди на юг. Тези водосбори включват земи в Квебек и Мейн. По време на ледниковия период Ню Брънзуик е бил покрит с дебели слоеве лед. Той изрязва долините с U-образна форма в долините на река Сейнт Джон и Неписигуит и изтласква гранитните камъни от планините Мирамичи на юг и изток, оставяйки ги като неравномерност, когато ледът отстъпи в края на заледяването на Уисконсин, заедно с находища като ескерите. между Уудсток и Сейнт Джордж, днес източници на пясък и чакъл.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „"Географски речник на задграничните страни, 1987 г.
  2. "Local history".
  3. Arsenault, Bona; Alain, Pascal (January 1, 2004). Histoire des Acadiens (на френски). Les Editions Fides. ISBN 9782762126136.
  4. "New Brunswick". Historica Canada.
  5. "New Brunswick". Encyclopedia Britannica.