Нягул Цветков

Нягул Цветков
български генерал
Войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 септември 1864 г.(1864-09-15) Клисура, Османска империя
Дата и място на смърт	1920 г. София, Царство България

Нягул Цветков Цветков е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Нягул Цветков Цветков е роден на 15 септември 1864 г. в Клисура. На 30 август 1885 завършва с 6^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в състава на 3^-та батарея от 2^-ри артилерийски полк. През 1887 е произведен в чин поручик. През 1888 г. като поручик от 1^-ви артилерийски полк е командирован за обучение в Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино, Италия, която завършва през 1891 г., като междувременно през 1890 е произведен в чин капитан.

През 1895 е произведен в чин майор, а през 1898 заедно с майор Калин Найденов издават труда „Ръчно оръжие“, теория и албум, а през 1899 излиза общото им съчинение „Елементарна балистика“.

През 1901 е произведен в чин подполковник, в периода (12 януари 1904 – 12 януари 1907) е командир на Шуменския крепостен батальон, като през 1905 е произведен в чин полковник. На 12 януари 1907 е назначен за командир на 2^-ри артилерийски полк.

По време на военната си кариера Нягул Цветков служи и в 4^-ти артилерийски полк, артилерийската инспекция, като помощник инспектор на артилерията и като генерал за поръчки в артилерийската инспекция на Министерството на войната. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1918 г. е уволнен от служба. Умира през 1920 г. и е погребан в Централните софийски гробища.

Генерал-майор Нягул Цветков е женен и има 3 деца. Спомените на генерал Цветков от Сръбско-българската война се съхраняват в Държавния военноисторически архив, като частично са публикувани в „Сръбско-българската война 1885. Сборник статии“.

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1885)
• Поручик (1887)
• Капитан (1890)
• Майор (1895)
• Подполковник (1901)
• Полковник (1905)
• Генерал-майор (15 август 1917)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1885)
• Артилерийска и инженерна апликационна академия в Торино, Италия (1888 – 1891)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 73.