Нямо кино
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нямо кино е определение за кинематографа в първите десетилетия от неговата история, преди изобретяването на синхронното записване на звук върху филмова лента.
Звук във филмите се появява едва във втората половина на 1920-те години, когато в САЩ, Германия и СССР са създадени съотвествуващите системи за възпроизвеждане на звук синхронно с картината.
В нямото кино е изработен неповторим стил на общуване със зрителите с помощта на мимика и жестове. Изразителността на движенията на някои актьори от нямото кино остават пример до днес. Киносеансите в началото на ХХ век не са напълно беззвучни – обикновено в киното е имало музикален съпровод на пиано. Необходимите пояснения за зрителите са се изобразявали с титри (надписи).
Значими филми на нямото кино[редактиране | редактиране на кода]
- Хлапето (The Kid) 1921
- Safety Last! (1923)
- The Freshman (1925)
- For Heaven's Sake (1926)
- Генерал (САЩ, 1926)
- Изгрев (САЩ, 1927)
- Метрополис (Германия, 1927)
- Светлините на града (САЩ, 1931)
- Треска за злато (САЩ, 1925)
- Страданията на Жана д'Арк (Франция, 1928)
- Циркът (The Circus) 1928
- Алчност (САЩ, 1924)
- Кабинетът на доктор Калигари (Германия, 1920)
- Кутията на Пандора (Германия, 1929)
- Броненосецът Потьомкин (СССР, 1925)
- Наполеон (Франция, 1927)
- Модерни времена (Modern Times) 1936
