ОУ „Христо Ботев“ (Раковски)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ОУ „Христо Ботев“
School Hristo Botev, Rakovski 1.jpg
Map of Rakovski.png
42.2707° с. ш. 24.9389° и. д.
Местоположение в Раковски
Информация
Седалище Раковски, Флаг на България България
Основаване 1863 г.
Вид основно училище
Финансиране общинско
Навигация
Адрес ул. „Петър Богдан“ 48
Телефон +359 (0)3151 21-08
E-mail ou_botew@abv.bg
Сайт oubotev.bg
ОУ „Христо Ботев“ в Общомедия

Основно училище „Христо Ботев е разположено в кв. Секирово на град Раковски.[1] То е продължител на просветните традиции на началното училище „Петър Парчевич“ и прогимназията „Цар Борис III“.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1862 г. отец Яко Яковски е назначен за енорист в енорията „Свети Архангел Михаил“ в село Балтаджии (Секирово)[2]. Следващата година той успява да убеди общината да отпусне средства за създаване на първото училище и става пръв негов преподавател.[3]

Отец Яко Яковски е автор на първата българска печатна книга за католиците в Южна България, написана на латиница през 1844 г. в Рим.[2] В послеслова на книгата той пише, че предоставя на християните „тая книжка и мола се на вас сички да и прейемити, да я четети и да си я имате драго“. В увода той дава обяснение как трябва да се четат латинските букви по възприетия тогава от свещениците правопис.[4] Тази книга е била използвана като домашен буквар в много семейства в село Балтаджии.

Първата сграда на училището е построена от самия свещеник през август 1863 г., но тя изгаря през 1878 г. Заради помощта на населението от селото да опази изоставени турски военни складове в съседното село Алифакъх по време на руско-турската освободителна война, общината в селото е наградена от временното руско управление в българските земи с 9346.50 гроша. С тези средства и с помощта на местното население през 1879 г. е построена нова сграда на училището. [5]

Съгласно законите на Източна Румелия, училището е частно католическо и в него учат момчета и момичета. Сведения има за учебната 1881/82 г., в училището са обучавани 114 момчета и 107 момичета разпределени съответно в три и четири отделения. Първият учител в мъжкото училище е Андрея Марашлийски. Занятия с момчетата също се водени от Петър Коков и Милан Генчев. В женското обучението се води от калугерките Мариана Бъмбина и Ана Гиева.[3][6]

В края на XIX и в началото на XX в. много от учителите са източнокатолици, имигранти от Свиленградско или преселници от Малко Търново, някои от които са завършили католическите гимназии в Одрин – Иван Константинов, Лазар Лазаров, Йосиф Попов, и др.

През 1921 г. в селото е открита и прогимназия. Първата учителка в нея е Анка Ламбрева. С въвежда задължителното основно образование през 1922 г. началното училище и прогимназия се сливат, училището е признато за народно, а учителите са назначени за народни учители с щатна категория и заплата.

Училище „Петър Парчевич“, построено през 1929 г.
Прогимназия „Цар Борис III“, сградата е построена през 1929 г.

Поповишкият трус на Чирпанското земетресение от 18 април 1928 г. вечерта разрушава църквата, сградата на училището и много жилищни сгради в селото. С помощта на средства от фонда от Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места (ДИПОЗЕ) и доброволен труд на местното население са построени две нови училища – „Цар Борис III“ и „Петър Парчевич“.[3]

Бъдещият архимандрит – проф. Георги Елдъров продължава основното си образование в училището, където една от лелите му - Радка Елдърова - е била учителка. През 1936 г. в католическия седмичник „Истина” е публикувана негова статия за училището.[7]

Възпоменателна плоча на 91 загинали от селото в Балканските войни и в Първата световна война e поставена в коридора на училище „П. Парчевич” през 1940 г. Тя е по проект на учителите Ст. Ковачев, Л. Иванов и Д. Узунов и е монтирана със средства на училището.[8] През 1941 г. учебните занятия са преустановени, защото в училищните сгради са настанени германски войски.

През 1946 г. прогимназията е преименувана от „Цар Борис III“ на „Христо Ботев“. [6]

През 50-те и 60-те години са построени каменна ограда; подравнен е училищният двор; направени са баскетболно игрище, циментови пътеки, цветна градина, училищен рибарник, зайчарник, географска площадка, беседка и др.

На 23 февруари 1961 г. започва строежа на новата училищна сграда, която е открита през септември следващата година. Година по-късно са открити физкултурният салон и ученическият стол. През 1964 г. на третия етаж в училището е оформена кинозала. През 1965 г. 1211 ученици, разпределени в 34 паралелки, учат в училището.[3]

През учебната 1971-1972 г. ДФС „Локомотив” разкрива специализирана спортна школа по бокс, в която започват тренировки двадесет ученици от всички класове под ръководството на треньора Любен Гаджев. Възпитаници на боксовата школа са бъдещите шампиони на България – Петър Лесов и Йордан Лесов.[3]

През 2006 г. за пръв път Министър на образованието и наукатаДаниел Вълчев посещава училището. Той дарява на училищната библиотека петдесет тома българска литература.

Директори[редактиране | редактиране на кода]

  • Лазар Лазаров (-1911)
  • Мария Койчева (1911-)
  • Стефан Ковачев (1927-1933)
  • Мария Велева (1944-)
  • Рангел Пацев (1948-1956)
  • Иван Додевски (1956-1962)
  • Димитър Стойков (1962-1966)
  • Тоньо Тонев (1966)
  • Христо Терзиев (1966-1977)
  • Георги Генчев (1977-1982)
  • Спас Йовчев (1982-1984)
  • Георги Чернашки (1984-1989)
  • Людмила Кръстева (1989-1990)
  • Георги Генчев (1990-1994)
  • Тинка Пацева (1994-)
  • Кремена Пашкулова (2009-)

Учители[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX в. учители са: Бонка Петрова, Иван Касабов, Мария Касабова, Дона Златева, Мария Койчева, Мария Аврамова, Йосиф Попов, Иванка Дюзева, Стефан Стойков, Павел Попов, Димитър Мечкаров, Цветана Атанасова и местният учител Матея Ченов. [3] След Първата световна война в училището преподават:

През 1951 г. в училището на щат са 8 начални и 11 прогимназиални учители – отново от различни краища на България – Мария Волева; Тодорка Кикова; Матей Симеонов; Йосиф Киков; Франческо Станчев; Рангел Пацев.[3]

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности учили в училището:

Източници[редактиране | редактиране на кода]