ОУ „Христо Ботев“ (Раковски)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ОУ „Христо Ботев“
Информация
Седалище Раковски България
Основаване 1863 г.
Вид основно училище
Финансиране общинско
Навигация
Адрес ул. „Петър Богдан“ 48
Телефон +359 (0)3151 21-08
E-mail ou_botew@abv.bg
Сайт oubotev.bg
ОУ „Христо Ботев“ в Общомедия

Основно училище „Христо Ботев е разположено в кв. Секирово на град Раковски.[1] То е продължител на просветните традиции на началното училище „Петър Парчевич“ и прогимназията „Цар Борис III“.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1862 г. отец Яко Яковски е назначен за енорист в енорията „Свети Архангел Михаил“ в село Балтаджии (Секирово)[2]. Следващата година той успява да убеди общината да отпусне средства за създаване на първото училище и става пръв негов преподавател.[3]

Отец Яко Яковски е автор на първата българска печатна книга за католиците в Южна България, написана на латиница през 1844 г. в Рим.[2] В послеслова на книгата той пише, че предоставя на християните „тая книжка и мола се на вас сички да и прейемити, да я четети и да си я имате драго“. В увода той дава обяснение как трябва да се четат латинските букви по възприетия тогава от свещениците правопис.[4] Тази книга е била използвана като домашен буквар в много семейства в село Балтаджии.

Първата сграда на училището е построена от самия свещеник през август 1863 г., но тя изгаря през 1878 г. Заради помощта на населението от селото да опази изоставени турски военни складове в съседното село Алифакъх по време на руско-турската освободителна война, общината в селото е наградена от временното руско управление в българските земи с 9346.50 гроша. С тези средства и с помощта на местното население през 1879 г. е построена нова сграда на училището. [5]

Съгласно законите на Източна Румелия, училището е частно католическо и в него учат момчета и момичета. Сведения има за учебната 1881/82 г., в училището са обучавани 114 момчета и 107 момичета разпределени съответно в три и четири отделения. Първият учител в мъжкото училище е Андрея Марашлийски. Занятия с момчетата също се водени от Петър Коков и Милан Генчев. В женското обучението се води от калугерките Мариана Бъмбина и Ана Гиева.[3][6]

В края на XIX и в началото на XX в. много от учителите са източнокатолици, имигранти от Свиленградско или преселници от Малко Търново, някои от които са завършили католическите гимназии в Одрин – Иван Константинов, Лазар Лазаров, Йосиф Попов, и др.

През 1921 г. в селото е открита и прогимназия. Първата учителка в нея е Анка Ламбрева. С въвежда задължителното основно образование през 1922 г. началното училище и прогимназия се сливат, училището е признато за народно, а учителите са назначени за народни учители с щатна категория и заплата.

Училище „Петър Парчевич“, построено през 1929 г.
Прогимназия „Цар Борис III“, сградата е построена през 1929 г.

Поповишкият трус на Чирпанското земетресение от 18 април 1928 г. вечерта разрушава църквата, сградата на училището и много жилищни сгради в селото. С помощта на средства от фонда от Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места (ДИПОЗЕ) и доброволен труд на местното население са построени две нови училища – „Цар Борис III“ и „Петър Парчевич“.[3]

Бъдещият архимандрит – проф. Георги Елдъров продължава основното си образование в училището, където една от лелите му – Радка Елдърова – е била учителка. През 1936 г. в католическия седмичник „Истина“ е публикувана негова статия за училището.[7]

Възпоменателна плоча на 91 загинали от селото в Балканските войни и в Първата световна война e поставена в коридора на училище „П. Парчевич“ през 1940 г. Тя е по проект на учителите Ст. Ковачев, Л. Иванов и Д. Узунов и е монтирана със средства на училището.[8] През 1941 г. учебните занятия са преустановени, защото в училищните сгради са настанени германски войски.

През 1946 г. прогимназията е преименувана от „Цар Борис III“ на „Христо Ботев“. [6]

През 50-те и 60-те години са построени каменна ограда; подравнен е училищният двор; направени са баскетболно игрище, циментови пътеки, цветна градина, училищен рибарник, зайчарник, географска площадка, беседка и др.

Тренировка в школата по бокс с Любен Гаджев, 2 март 1973 г.

На 23 февруари 1961 г. започва строежа на новата училищна сграда, която е открита през септември следващата година. Година по-късно са открити физкултурният салон и ученическият стол. През 1964 г. на третия етаж в училището е оформена кинозала. През 1965 г. 1211 ученици, разпределени в 34 паралелки, учат в училището.[3]

През учебната 1971-1972 г. ДФС „Локомотив“ разкрива специализирана спортна школа по бокс, в която започват тренировки двадесет ученици от всички класове под ръководството на треньора Любен Гаджев. През 1973 г. в Хасково възпитаник на школата – Бончо Гендов става Зонален шампион, а през 1974 г. в Габрово петима възпитаници стават медалисти. За периода, в който е съществувала школата (1972 – 1990 г.) Любен Гаджев и учениците му са участвали в множество състезания, турнири и първенства на регионално и национално ниво и винаги са били шампиони във всички категории. Школата по бокс има 78 републикански шампионски титли за „Юноши“ и „Мъже“. Наградени за „Майстор на спорта“: Иван Гаджев, Милко Стойков, Николай Пашкулов и Любо Загорчев. Школата има над тридесет възпитаника в ССУ „Васил Левски“ – Пловдив. Възпитаници на боксовата школа са бъдещите шампиони на България – Петър Лесов и Йордан Лесов.[3]

През 2006 г. за пръв път Министър на образованието и наукатаДаниел Вълчев посещава училището. Той дарява на училищната библиотека петдесет тома българска литература.

Директори[редактиране | редактиране на кода]

  • Лазар Лазаров (-1911)
  • Мария Койчева (1911-)
  • Стефан Ковачев (1927-1933)
  • Мария Велева (1944-)
  • Рангел Пацев (1948-1956)
  • Иван Додевски (1956-1962)
  • Димитър Стойков (1962-1966)
  • Тоньо Тонев (1966)
  • Христо Терзиев (1966-1977)
  • Георги Генчев (1977-1982)
  • Спас Йовчев (1982-1984)
  • Георги Чернашки (1984-1989)
  • Людмила Кръстева (1989-1990)
  • Георги Генчев (1990-1994)
  • Тинка Пацева (1994-)
  • Кремена Пашкулова (2009-)

Учители[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX в. учители са: Бонка Петрова, Иван Касабов, Мария Касабова, Дона Златева, Мария Койчева, Мария Аврамова, Йосиф Попов, Иванка Дюзева, Стефан Стойков, Павел Попов, Димитър Мечкаров, Цветана Атанасова и местният учител Матея Ченов. [3] След Първата световна война в училището преподават:

През 1951 г. в училището на щат са 8 начални и 11 прогимназиални учители – отново от различни краища на България – Мария Волева; Тодорка Кикова; Матей Симеонов; Йосиф Киков; Франческо Станчев; Рангел Пацев.[3]

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности учили в училището:

Паметник[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „България“         Портал „България