ОФК Академик (Свищов)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ОФК Академик (Свищов)
Прозвище "Студентите", „Небесносините“
Основан 10 ноември 1949 г.
СтадионАкадемик
Капацитет 13 500
Собственик Община Свищов
Президент Flag of Bulgaria.svg Борислав Замфиров
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Евгени Маринов
Първенство Трета лига
(Северозападна група)
2016/17 Северозападна „В“ група, 7-мо
Спонсор Община Свищов
Екипировка Flag of Italy.svg Givova
Домакин
Гост

ОФК Академик е български футболен отбор от Свищов, който участва в Северозападната група на Трета аматьорска футболна лига. Отборът играе своите домакински мачове на стадион „Академик“ с капацитет 13 500 места, а клубните цветове са небесно-синьо и бяло.

В досегашната си история Академик има 4 сезона в „А“ група. Най-доброто класиране на отбора е през сезон 1985/86, когато завършва на 11-о място в елитното първенство. В турнира за националната купа най-успешното представяне на Академик е през 1977/78, когато достига до полуфинал.

История[редактиране | редактиране на кода]

Академик е основан на 10 ноември 1949 г., на общо събрание на СА „Д. А. “ Ценов в Свищов. Първият президент на Академик е професор Велислав Гаврийски.

В първите години след войната освен „Академик“ в Свищов съществуват още три футболни тима, най-изявеният от които е „Строител“. За попълване на състава на Северозападната „Б“ група, една от петте втори дивизии на България по това време се провежда турнир за определяне на свищовския представител в нея, в който „Строител“ надделява с 1:0, но вследствие на администранивни реорганизации в групата са включени и двата отбора и Свищов за известно време става един от малкото градове в страната с два представителя в „Б“ дивизиите. През 1957 настъпва нова голяма реорганизация на спорта в града, в резултат на която всички футболни дружества („Строител“, „Червено знаме“, „Спартак“ и „Динамо“) се обединяват под знамето на флагмана „Академик“. Следват успешни сезони във втория ешелон, като отборът се утвърждава като един от най-силните тимове там, с който всички останали трябва да се съобразяват. На няколко пъти „студентите“ са на крачка от постигането на мечтата свищовският тим да се нареди сред най-големите футболни майстори в България. Моментът за атака настъпва през сезона 1975/76, въпреки че съперник за първото даващо промоция място в Северната „Б“ РФГ е силният състав на „Етър“ ВТ. На „Академик“ е нужна само победа в последния мач и то като гост срещу „Ангел Кънчев“ (Трявна). Истинска истерия обхваща Свищов, в деня на славата – 5 юни хиляди свищовлии с всякакви възможни превозни средства се отправят към Трявна изпълнени с надежда. БДЖ се принуждава да композира специален влак на локомотива на който е закачен огромен транспарант с надпис „сега или никога“.Студентите категорично надиграват съперника си и печелят с класическото 0:3, обезмисляйки домакинският успех на „Етър“. На връщане върволицата от автомобили се проточва по думите на очевидци „от Балкана до Дунав“. Играчите са посрещнати като герои, а нощта на 5 срещу 6 юни е една от малкото, която никой в града няма да забрави. През лятната пауза в резултат на усилената дейност на доброволци от целия град е изграден сегашният стадион „Академик“ – нали на него вече ще се играят срещи от „А“ група! Студентите се справят добре в елита като завършват сезона с двубой с „Левски-Спартак“ Сф (0:0) в мач привлякъл невероятните 36 000 души /населението на Свищов тогава е било не повече от 30 000/. През сезона 1977/78 синьо-белите правят фантастичен марш в турнира за Купата на Съветската армия, побеждавайки Янтра (Габрово), ФК Димитровград, Бенсковски (Исперих) и Славия (София), който завършва с драматична загуба с 2:0 след продължения от „Марек“ (Ст. Димитров) на полуфинала. По-късно „Марек“ печели и купата надделявайки над ЦСКА. Въпреки добрите резултати в турнира за купата, „Академик“ няма сили да се задържи сред най-добрите в България, печели само девет мача и отново отпада в „Б“ група. Няколко години по-късно обаче отново няма кой да спре свищовските футболисти по пътя им към върха – в домакински мач срещу борещия се за оставане „Вихрен“ (Сандански) студентите „стратегически“ завършват 1:1 и подпечатват майсторските визи. Следва най-добрия сезон на „Академик“ в елита увенчан с 11-то място. През следващия сезон отборът на Академик в последният кръг, за да остане сред майсторите е нужна победа срещу осигурилият си оставането и не играещ за нищо „Ботев“ Враца. При победа на „Академик“ обаче потърпевш се оказва тимът на „Спартак“ Пл. Мачът завършва 1:1, а „Спартак“ отпада още през следващия сезон. Синьо-белите отново редят силни сезони в „Б“ група, винаги класирайки се на челни позиции. През сезона 1990/91 на студентите не достига... 1 гол! Втори, трети и четвърти са съответно „Добруджа“, „Академик“ и „Доростол“ с еднакъв точков актив. Свищовлии побеждават във Враца с 2:5 но „Добруджа“ излиза по-хитра и печели надпреварата. Следващата година обаче спорът трябва да се разреши в пряк двубой като този път мача е на свищовски терен а противник неособено силния „Хасково“, който прави силен пролетен полусезон (през есента „Академик“ побеждава в Хасково с 2:1). Градът отново е изпълнен с очакване. Изненадващо няколко дни преди мача в разрез с всички правилници и наредби „Хасково“ картотекира взетите под наем за 1 мач трима състезатели на „Хебър“ Пз. Протестите на свищовската футболна общественост остават глас в пустиня – и тримата започват като титуляри за „Хасково“. През първото полувреме съдията отменя гол на студентите, а в края на мача защитник на „Академик“ „подарява“ топката на един от наемниците – Кирил Василев, и той бележи. Мони Кръстев в ответната атака изравнява, но за повече няма време – 1:1. След няколкогодишно отсъствие от професионалния футбол, през сезон 2012/2013 г. отборът на „студентите“, съставен изцяло от местни футболисти, завършва на първо място в Северозападната В група и се завръща във втория ешелон. След неубедителна игра от страна на студентите, те завършват на последната позиция в класирането и отново се завръщат в Северозападната В група.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Състав 2018/2019[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 август 2018 г.

Вратари
Flag of Bulgaria.svg Кристиян Николов
Flag of Bulgaria.svg Ивелин Иванов
Защитници
Flag of Bulgaria.svg Пламен Ангелов
Flag of Bulgaria.svg Петър Петров
Flag of Bulgaria.svg Георги Йорданов
Халфове
Flag of Bulgaria.svg Ивайло Велчев
Flag of Bulgaria.svg Лилян Маринов Капитан
Flag of Bulgaria.svg Павлин Георгиев
Flag of Bulgaria.svg Марин Пендов
Flag of Bulgaria.svg Веселин Гергов
Flag of Bulgaria.svg Габриел Томов
Нападатели
Flag of Bulgaria.svg Пламен Илиев
Flag of Bulgaria.svg Кристиян Иванов


Треньорски щаб[редактиране | редактиране на кода]

Известни треньори[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Академик (Свищов) • Бдин (Видин) • Вихър (Славяново) • Кариана (Ерден) • Ком (Берковица) • Левски 2007 • Литекс (Ловеч) • Мизия (Кнежа) • Павликени • Партизан (Червен бряг) • Първа атомна (Козлодуй) • Севлиево • Трявна • Ювентус (Малчика) • Янтра (Габрово) •