Обединено кралство Великобритания и Ирландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Обединено кралство Великобритания и Ирландия
United Kingdom of Great Britain and Ireland
 
 
 
1801 — 1922  
 
 
Знаме Герб
Национален химн
Бог да пази Краля/Кралицата

Местоположение на Обединено кралство Великобритания и Ирландия

Местоположение на Обединеното кралство
Континент Европа
Столица Лондон
Държавен глава
  Монарх
   - 1801 – 1820 Джордж III
   - 1820 – 1830 Джордж IV
   - 1830 – 1837 Уилям IV
   - 1837 – 1901 Виктория
и други ...
Площ
315 093 km²
Население  
 - По оценка от 1801 16,000,000
Валута Британска лира
Днес част от Обединено кралство, Ирландия
редактиране

Обединено кралство Великобритания и Ирландия от 1801 до 1922 г. е официалното име на държавата Обединено кралство, заемаща Британските острови, чийто продължител (а не приемник) е днешното Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Създадено е на 1 януари 1801 г. чрез сливане на кралство Великобритания (възникнало на свой ред от сливането на кралство Англия и кралство Шотландия през 1707 г.) с кралство Ирландия. Сливането става след Ирландското въстание от 1798 г. Съюзът е оформен в Акт за съюз, приет от Парламента на Ирландия и Парламента на Великобритания.

Ирландският парламент е закрит, като Ирландия следвало да получи глас в обединения парламент. Заради ирландските католици е предложено да се въведе равноправие на католиците, на което яростно се съпротивлява напълно англиканският ирландски парламент. Предложението е блокирано от крал Джордж III, който счел изравняването на католиците за нарушение на неговата коронационна клетва. Католиците все пак получават равноправие през 1829 г.

Права за Ирландия[редактиране | редактиране на кода]

Дълги години ирландските политици настояват за самоуправление, наричано „хоумрул“ (на английски: Home Rule), и то почти е постигнато при британския премиер Уилям Гладстон през 1880-те години. Постоянното отсрочване на самоуправлението довежда до недоволство, после до насилие и накрая до независимост.

През 1919 г. парламентаристи от Шин Фейн сформират едностранно независим ирландски парламент в Дъблин. Следва Войната за независимост на Ирландия (1919 – 1921) и провъзгласяване на т.нар. Ирландска република (1919 – 1922) от 26 ирландски графства (католически). Другите 6 графства (протестантски), наречени Северна Ирландия, остават в състава на Обединеното кралство.

Прекратяване на съюза[редактиране | редактиране на кода]

Съюзният договор е прекратен след получаване от Ирландия на независимост на 6 декември 1922 г., когато договорът между правителството на Великобритания и представители на самопровъзгласилата се Ирландска република създава Ирландската свободна държава в завършек на Войната за независимост на Ирландия.

Договорът създава самоуправляем доминион (подобно на Канада, Австралийския съюз, Нова Зеландия и др.), наречен Ирландска свободна държава, в състава на Британската империя. Той предвижда войските на Великобритания да бъдат изведени от по-голямата част от острова, новата държава да поеме дял от дълговете на дотогавашната обединена държава, а протестантска Северна Ирландия, създадена през 1920 г., да може при желание да излезе от новата държава.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Северна Ирландия се възползва от правото си и след 2 дена официално обявява, че се отделя от новата държава. Едва през 1927 г., в съответствие с Акта за кралския и парламентския титули, Обединеното кралство Великобритания и Ирландия е преобразувано в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Ирландската свободна държава, в съответствие с новоприетата си конституция, се преобразува в Република Ирландия, считано от 29 декември 1937 г.

Днес част от ...[редактиране | редактиране на кода]

Обединеното кралство Великобритания и Ирландия заема териториите на днешните държави: