Обектив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обектив на фотоапарат
Обектив на микроскоп

Обектив се нарича всяка оптична система, способна да проектира двумерно изображение. Той се състои от набор от няколко лещи, а при някои обективи и огледала, комбинирани така, че да се избегне аберация. Въпреки че повечето хора асоциират думата обектив с фотоапаратите, обективът се среща и в камерите, телескопите, микроскопите, биноклите и много други оптични инструменти. При фотоапаратите например обективът може да е неподвижно прикрепен, но може и да има възможност да се сменят обективи с различни фокусни разстояния и апертури.

Едни от характеристиките на всеки обектив са: главно фокусно разстояние, аберация, разделителна способност и диаметър на резбата.

Видове обективи при микроскопите[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от увеличението[редактиране | редактиране на кода]

Увеличението на обектива е означено върху метална цилиндрична обшивка, в долния му край, но при по-новите модели степента на увеличение може да е означена и с цветни ивици.

  • Слаби: Черна (1.25х) Кафява (2.5х,3.5х) Червена (4х,5х) Оранжева (6.3х)
  • Средни: Жълта (10х) Зелена (16х,20х,25х,32х)
  • Силни: Синя (40х,50х) Тъмно синя (63х) Бяла (90х,100х) [1]

В зависимост от средата[редактиране | редактиране на кода]

Средата, през която преминава светлината, има различни оптични характеристики.

Една от важните характеристика е коефициентът на пречупване на светлината. Когато един обект е разположен в две прозрачни среди с различен коефициент на пречупване, оптическият ефект при наблюдение е „пречупване“ на обекта. Когато използваме обективи със силно увеличение, различните коефициенти на пречупване на светлината при преминаването ѝ през въздуха и стъклото водят до влошаване на образа. Поради тази причина се налага между лещата на обектива и наблюдавания обект, да се постави капка течност с коефициент на пречупване на светлината близък, до този на стъклото и така се подобрява качеството на образа.

В зависимост от средата обективите биват:[редактиране | редактиране на кода]

  • Сухи – средата е въздух, няма специално означение върху тях.
  • Имерсионни – между обекта и обектива ма течна среда. Обикновено с имерсия се работи само със силните обективи. Видът на имерсията, с която е предназначен да работи обектива, се означава с пръстен (ивица) в долната част на обектива или с буквено означение: ~ Водни – бяла ивица , W или WI ~ С глицерол – оранжева ивица, Glyc ~ Маслени – черна ивица, HI или Oil ~ Различни други среди – червена ивица[1]

В зависимост от способността за корекция[редактиране | редактиране на кода]

Всички лещи имат аберации, които влияят върху качеството на образа, който е точно копие на обекта. Аберации наричаме дефекти (изкривявания) на образа, вследствие дифракция и интерференция на светлината при преминаването ѝ през обекта или на дефекти на самата леща.

Аберациите биват:

  1. Хроматична – получава се цветен ореол около обекта, дължащ се на дифракция на светлината.
  2. Сферична – неясен образ, в резултат на интерференция на лъчите, преминали през обекта.
  3. Астигматична – изкривяване на образа, вледствие на дефект на лещата
  4. Изкривяване на полето – образът изглежда разположен върху полусфера, а не върху равнина.
  5. Деформация на образа – получава се когато увеличителната способност на лещата варира в различни точки на диаметъра ѝ.
  6. „Кома“ – образът на точка, разположена встрани от оптичната ос изглежда като конус.

Според корекционните си способности, обективите биват:

  • Ахромати – коригират хроматичната аберация за два цвята.
  • Апохромати – коригират хроматичната аберация за три цвята.
  • План обективи – коригират сферичната аберация.
  • Комбинирани – планахромати и планапохромати, коригират сферичната и хроматичната аберация[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Клетъчна Биология-Ръководство за упражнения, Гера Арт София 2015

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]