Обектив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Обектив на фотоапарат
Обектив на микроскоп

Обектив се нарича всяка оптична система, способна да проектира двумерно изображение. Той се състои от набор от няколко лещи, а при някои обективи и огледала, комбинирани така, че да се избегне аберация. Въпреки че повечето хора асоциират думата обектив с фотоапаратите, обективът се среща и в камерите, телескопите, микроскопите, биноклите и много други оптични инструменти. При фотоапаратите например обективът може да е неподвижно прикрепен, но може и да има възможност да се сменят обективи с различни фокусни разстояния и апертури.

Едни от характеристиките на всеки обектив са: главно фокусно разстояние, аберация, разделителна способност и диаметър на резбата.

Видове обективи при микроскопите[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от увеличението[редактиране | редактиране на кода]

Увеличението на обектива е означено върху метална цилиндрична обшивка, в долния му край, но при по-новите модели степента на увеличение може да е означена и с цветни ивици.

  • Слаби: Черна (1.25х) Кафява (2.5х,3.5х) Червена (4х,5х) Оранжева (6.3х)
  • Средни: Жълта (10х) Зелена (16х,20х,25х,32х)
  • Силни: Синя (40х,50х) Тъмно синя (63х) Бяла (90х,100х) [1]

В зависимост от средата[редактиране | редактиране на кода]

Средата, през която преминава светлината, има различни оптични характеристики.

Една от важните характеристика е коефициентът на пречупване на светлината. Когато един обект е разположен в две прозрачни среди с различен коефициент на пречупване, оптическият ефект при наблюдение е „пречупване“ на обекта. Когато използваме обективи със силно увеличение, различните коефициенти на пречупване на светлината при преминаването ѝ през въздуха и стъклото водят до влошаване на образа. Поради тази причина се налага между лещата на обектива и наблюдавания обект, да се постави капка течност с коефициент на пречупване на светлината близък, до този на стъклото и така се подобрява качеството на образа.

В зависимост от средата обективите биват:[редактиране | редактиране на кода]

  • Сухи – средата е въздух, няма специално означение върху тях.
  • Имерсионни – между обекта и обектива ма течна среда. Обикновено с имерсия се работи само със силните обективи. Видът на имерсията, с която е предназначен да работи обектива, се означава с пръстен (ивица) в долната част на обектива или с буквено означение: ~ Водни – бяла ивица, W или WI ~ С глицерол – оранжева ивица, Glyc ~ Маслени – черна ивица, HI или Oil ~ Различни други среди – червена ивица[1]

В зависимост от способността за корекция[редактиране | редактиране на кода]

Всички лещи имат аберации, които влияят върху качеството на образа, който е точно копие на обекта. Аберации наричаме дефекти (изкривявания) на образа, вследствие дифракция и интерференция на светлината при преминаването ѝ през обекта или на дефекти на самата леща.

Аберациите биват:

  1. Хроматична – получава се цветен ореол около обекта, дължащ се на дифракция на светлината.
  2. Сферична – неясен образ, в резултат на интерференция на лъчите, преминали през обекта.
  3. Астигматична – изкривяване на образа, вледствие на дефект на лещата
  4. Изкривяване на полето – образът изглежда разположен върху полусфера, а не върху равнина.
  5. Деформация на образа – получава се когато увеличителната способност на лещата варира в различни точки на диаметъра ѝ.
  6. „Кома“ – образът на точка, разположена встрани от оптичната ос изглежда като конус.

Според корекционните си способности, обективите биват:

  • Ахромати – коригират хроматичната аберация за два цвята.
  • Апохромати – коригират хроматичната аберация за три цвята.
  • План обективи – коригират сферичната аберация.
  • Комбинирани – планахромати и планапохромати, коригират сферичната и хроматичната аберация[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Клетъчна Биология-Ръководство за упражнения, Гера Арт София 2015

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]