Обикновена вишна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вишна
Prunus cerasus - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-113.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Rosaceae Розови
род: Prunus Сливи
подрод: Cerasus Череша
вид: Prunus
cerasus
Обикновена
вишна
Научно наименование
Уикивидове Prunus cerasus
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Cerasus acida (Ehrh.) Borkh.
  • Cerasus austera (L.) Borkh.
  • Cerasus austera (L.) M.Roem.
  • Cerasus collina Lej. & Courtois
  • Cerasus fruticosa Pall.
  • Cerasus vulgaris Mill.
  • Druparia cerasus (L.) Clairv.
  • Prunus acida Ehrh.
  • Prunus aestiva Salisb.
  • Prunus austera (L.) Ehrh.
вишна в Общомедия

Обикновената вишна (Prunus cerasus) е вид дървесно растение от подрод Cerasus (Череша), род Сливи. Плодовете също се наричат вишни и са подобни на черешите, но с по-кисел вкус.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дървото е по-малко от черешата (с височина от 4 до 10 m) и има силно разклонени клони.

Листата са тъмнозелени отгоре и достигат на дължина до 8 cm.

Вишната цъфти и узрява доста рано – цъфтежът ѝ е през април-май с множество бели цветове още преди появата на листата. Цветовете са скупчени в съцветия сенници.

Плодовете са сладко-кисели със сферична форма и костилка с диаметър до 10 mm.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Вишната е много светлолюбиво растение. Най-добре вишните виреят на черна угар. Там те намират вещества необходими им за растеж и плододаване. Не понасят засети с трева почви, тъй като нивото на кислород в почвата пада и това влияе на плододаването и здравето на дръвчето.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че вишната се е зародила като естествен хибрид между черешата (Prunus avium) и храстовидната вишна (Prunus fruticosa).[1] P. avium има диплоиден геном, докато P. fruticosa има тетраплоиден. Хибридизацията е станала чрез сливането на нормална гамета (редуцирана до два хромозомни набора) на P. fruticosa с нередуцирана гамета (с два набора) на P. avium.[1] Така се е получил тетраплоидния геном на обикновената вишна.

Сортове[редактиране | редактиране на кода]

Вишната е култивирана и има създадени повече от 300 сорта. Те се разделят на две основни групи – морели и аморели. Морелите имат кисел вкус и ярко червено месо, докато аморелите са слабо кисели и с по-бледо месо.[2]

Някои по-известни сортове са:

  • Нефрис
  • Дряновска ранна
  • Метеор
  • Татарица
  • Пищиговска вишна
  • Ранна вишна
  • Облачинска вишна
  • Ботевградска вишна

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Кулинарна[редактиране | редактиране на кода]

Вишневият плод се използва широко в сладкарската и консервната промишленост за приготвяне на компоти, желета, конфитюри, ликьори, сладкиши и т.н.

Медицинска[редактиране | редактиране на кода]

Поради високото съдържание на плодови киселини във вишните, те се препоръчват при заболявания на черния дроб, анемия, бъбречни заболявания и др.

Декоративна[редактиране | редактиране на кода]

Вишната се отглежда и като декоративен вид заради красивия цъфтеж от множество бели цветове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б M. Tavaud et al. Genetic relationships between diploid and allotetraploid cherry species (Prunus avium, Prunus times gondouinii and Prunus cerasus). // Heredity 93. 2004. DOI:10.1038/sj.hdy.6800589. с. 631 – 638.
  2. Боев, Николай, Петров, Славчо, Кръстев, Павел. Албум за растения и животни. София, Земиздат, 1980. с. 68.