Обикновена вишна
Обикновена вишна | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Обикновена вишна в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновената вишна (Prunus cerasus) е вид дървесно растение от подрод Cerasus (Череша), род Сливи. Плодовете също се наричат вишни и са подобни на черешите, но с по-кисел вкус.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Дървото е по-малко от черешата (с височина от 4 до 10 m) и има силно разклонени клони.
Листата са тъмнозелени отгоре и достигат на дължина до 8 cm.
Вишната цъфти и узрява доста рано – цъфтежът ѝ е през април-май с множество бели цветове още преди появата на листата. Цветовете са скупчени в съцветия сенници.
Плодовете са сладко-кисели със сферична форма и костилка с диаметър до 10 mm.
Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]
Вишната е много светлолюбиво растение. Най-добре вишните виреят на черна угар. Там те намират вещества необходими им за растеж и плододаване. Не понасят засети с трева почви, тъй като нивото на кислород в почвата пада и това влияе на плододаването и здравето на дръвчето.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Смята се, че вишната се е зародила като естествен хибрид между черешата (Prunus avium) и храстовидната вишна (Prunus fruticosa).[1] P. avium има диплоиден геном, докато P. fruticosa има тетраплоиден. Хибридизацията е станала чрез сливането на нормална гамета (редуцирана до два хромозомни набора) на P. fruticosa с нередуцирана гамета (с два набора) на P. avium.[1] Така се е получил тетраплоидния геном на обикновената вишна.
Сортове[редактиране | редактиране на кода]
Вишната е култивирана и има създадени повече от 300 сорта. Те се разделят на две основни групи – морели и аморели. Морелите имат кисел вкус и ярко червено месо, докато аморелите са слабо кисели и с по-бледо месо.[2]
Някои по-известни сортове са:
- Нефрис
- Дряновска ранна
- Метеор
- Татарица
- Пищиговска вишна
- Ранна вишна
- Облачинска вишна
- Ботевградска вишна
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Кулинарна[редактиране | редактиране на кода]
Вишневият плод се използва широко в сладкарската и консервната промишленост за приготвяне на компоти, желета, конфитюри, ликьори, сладкиши и т.н.
Медицинска[редактиране | редактиране на кода]
Поради високото съдържание на плодови киселини във вишните, те се препоръчват при заболявания на черния дроб, анемия, бъбречни заболявания и др.
Декоративна[редактиране | редактиране на кода]
Вишната се отглежда и като декоративен вид заради красивия цъфтеж от множество бели цветове.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б M. Tavaud et al. Genetic relationships between diploid and allotetraploid cherry species (Prunus avium, Prunus times gondouinii and Prunus cerasus). // Heredity 93. 2004. DOI:10.1038/sj.hdy.6800589. с. 631 – 638.
- ↑ Боев, Николай, Петров, Славчо, Кръстев, Павел. Албум за растения и животни. София, Земиздат, 1980. с. 68.
|