Обикновена диоскорея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обикновена диоскорея
Tamus communis.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Диоскореецветни (Dioscoreales)
семейство:Диоскорееви (Dioscoreaceae)
род:Диоскорея (Dioscorea)
вид:Обикновена диоскорея (D. communis)
Научно наименование
Caddick & Wilkin, 2002 г.
Синоними
Обикновена диоскорея в Общомедия
[ редактиране ]
Брей

Обикновена диоскорея или Брей (Dioscorea communis), е тревисто многогодишно растение с месесто грудесто коренище дълго 20 – 30 cm, широко 5 – 10 cm, с външен кафяв корков пласт и белезникаво слузеста сърцевина. Стъблото е тревисто, увивно, дълго 1 – 3 m. Листата са последователни, едри, дълги 8 – 14 cm, широки 4 – 11 cm, обратно яйцевидни до бъбрековидни. Цветовете са с дълга дръжка, бледозеленикави, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблени листа. Плодът прилича на червена ягода и е силно отровен. Както коренът, така и стеблото съдържат лютиво вещество, което дразни кожата.[1]

Разпространение[2][редактиране | редактиране на кода]

Разпространено из храсталаци и гори, предимно в по-топлите части на България до 1000 m надморска височина. Цъфти през май-юли.

Използваема част[3][редактиране | редактиране на кода]

Използва се коренището, което се изкопава през есента.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Само външно. Коренът счукан се налага върху болното от ревматизъм място или в настройка със спирт. В последния случай се разтрива и се увива с вълнен плат, за да престои една нощ.

Трябва да се употребява предпазливо, защото наложения корен може да предизвика изгаряния по кожата. При евентуални изгаряния кожата се маже с чист зехтин.

Начин на употреба[редактиране | редактиране на кода]

Забележка: бреят е силно отровен. 100 гр. счукан брей се накисва в 300 гр. чист спирт за 12 часа, след което се маже.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
  2. "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
  3. "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.