Обикновен спанак
| Обикновен спанак | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
| Обикновен спанак в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновеният спанак (Spinacia oleracea) е зелено покритосеменно растение от семейство Щирови (Amaranthaceae), произлизащо от Централна и Западна Азия. Листата му са широко консумиран зеленчук, както пресен, така и сготвен или консервиран.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Спанакът е едногодишно растение, което нараства до 30 cm височина. В умерените региони може да презимува. Листата му са редуващи се, прости, яйцевидни до триъгълни и много променливи по размер: 2 – 30 cm дълги, 1 – 15 cm широки, с по-големи листа в основата на растението и по-малки листа по стеблото. Цветовете му са малки, жълто-зелени, 3 – 4 mm в диаметър, като узряват до малки, твърди и сухи плодови купове с диаметър 5 – 10 mm, които съдържат няколко семена.
Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]
| Спанак суров (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Суровият спанак представлява 91% вода, 4% въглехидрати, 3% протеини и пренебрежимо малко количество мазнини. Порция от 100 грама спанак съдържа 23 калории и има висока хранителна стойност, особено когато е пресен, замразен, задушен или бързо сварен. Той е богат източник на витамините A, C и K, както и на магнезий, манган, желязо и фолиева киселина. Освен това е добър източник и на витамините B2, B6, E, както и на калций, калий и баластни вещества. Суровият спанак има високи нива на оксалати, които блокират абсорбирането на калций и желязо в стомаха и тънкото черво. Спанакът, който се вари с няколко смени на водата, има много по-малко оксалати и се храносмила по-добре.[2]
Продукция[редактиране | редактиране на кода]
През 2017 г. световното производство на спанак възлиза на 27,9 милиона тона, като само Китай произвежда 92% от общото количество.[3] Другите по-големи производители на спанак са САЩ, Япония, Турция и Индонезия.
Пресният спанак се продава насипен, на китка или пакетиран в плик. Пресният спанак губи по-голямата част от хранителната си стойност след няколко дни.[4] И докато съхранението в хладилник забавя този ефект с около осем дни, пресният спанак губи повечето от каротиноидите си и фолиевата си киселина през това време. За по-дълготрайно съхранение той се консервира или се бланшира. Замразеният спанак може да е годен до осем месеца.
История[редактиране | редактиране на кода]
Счита се, че спанакът произлиза от Персия отпреди 2000 години. От там той е внесен в Индия и Китай чрез Непал през 647 г., когато е наричан „персийки зеленчук“.[5] През 827 г. сарацините го пренасят в Сицилия.[6] Първите писмени свидетелства за спанак по Средиземноморието се появяват в три труда от 10 век: един медицински и два селскостопански. Към 12 век арабите го донасят и в Испания. През Първата световна война е раздавано вино със спанаков сок на ранените френски войници с цел да се спре кървенето им.[5][7]
В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]
Комиксовият и анимационен герой Попай е изобразяван от 1931 г. с особено голям афинитет към спанака, особено консервирания такъв. Той става физически по-силен, след като го консумира.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
- ↑ Osteoporosis Diet & Nutrition: Foods for Bone Health. // 21 декември 2015. Посетен на 18 ноември 2019.
- ↑ Crops/Regions/World List for Production Quantity of Spinach in 2017. // UN Food & Agriculture Organization, 2018. Посетен на 15 юни 2019.
- ↑ Storage Time And Temperature Effects Nutrients In Spinach. // Посетен на 5 юли 2008.
- ↑ а б Spinach history – origins of different types of spinach. // Vegetable Facts, 2019. Посетен на 2 ноември 2019.
- ↑ Rolland, Jacques L., Sherman, Carol. The Food Encyclopedia. Toronto, Robert Rose, 2006. ISBN 9780778801504. с. 335 – 338.
- ↑ A modern herbal: the medicinal, culinary, cosmetic and economic properties, cultivation and folk-lore of herbs, grasses, fungi, shrubs, & trees with all their modern scientific uses. Courier Dover Publications, 1 юни 1971. ISBN 978-0-486-22799-3. с. 761–. Посетен на 13 август 2010.
- ↑ Gabbatt, Adam. E.C. Segar, Popeye's creator, celebrated with a Google doodle. // The Guardian, 8 декември 2009. Посетен на 5 май 2010.