Обикновен сънливец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обикновен сънливец
Glis glis 4058.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Сънливцови (Gliridae)
род:Сънливци (Glis)
вид:Обикновен сънливец (G. glis)
Научно наименование
(Linnaeus, 1766)
Разпространение
Mapa Glis glis.png
Обикновен сънливец в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновеният сънливец (Myoxus glis или Glis glis) е вид гризач от семейство Сънливцови (Gliridae). Наричан е още съсел и рявка.[3] Разпространен е в по-голямата част от Европа, включително и в България.[4]

Обикновеният сънливец в Западна Европа се нарича още „тлъст“ или „ядлив“, тъй като преди да изпадне в зимен сън, затлъстява значително, а „ядлив“, или „малка чинчила“, защото в древния Рим месото му се е считало за особен деликатес.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото му е 117-176 mm, дължината на опашката 92-134 mm[3] и тежи около 185 g. В България може да бъде объркан с обикновената катерица, но е доста по-дребен и винаги в сивкаво-кафяви или сивкаво-сребристи тонове. Тялото и опашката са монотонно оцветени, като има слабо изразени и малко по-тъмни кръгове около очите. Коремът му е по-светъл. Също така понякога бива бъркан с млада сива катерица, но двата вида се срещат заедно единствено в Англия.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в почти цяла Европа, без крайните западни, югозападни и източни част, в Задкавказието и по южното крайбрежие на Каспийско море.[4] В България се среща в цялата страна. Обитава главно широколистни гори и по-рядко скалисти местности и овощни насаждения, като понякога се заселва и в подпокривните пространства на сгради.[3] В началото на 20 век е внесен в Англия, но не успява да увеличи значително популацията си.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Екологичната ниша на обикновения сънливец е аналогична на тази на обикновената катерица, с тази разлика, че той е активен през нощта. Движи се доста ловко по стеблата и короните на дърветата. Деня прекарва спейки в гнездото си или някоя подходяща дупка.[3] През август започва да натрупва тлъстини и през октомври достига максимално тегло, като е улавян екземпляр тежащ 230 гр. При първите студове се скрива в подходяща дупка или гнездо и изпада в летаргия. С опашката си завива муцуната и корема. Температурата на тялото спада, а пулсът намалява от 450 удара в минута на 35. Интервалът между две вдишвания може да достигне един час. Вцепенява се и изглежда мъртъв. Зимният сън продължава до май или в по-студени райони до юни, като през това време губи до 50% от теглото си. При затопляне много бързо възвръща жизнените си функции.

Храни се с ядки, семена и друга храна от растителен произход, както и с гъсеници, насекоми, яйца на птици и техните малки.[3]

Врагове на обикновения сънливец са основно нощните грабливи птици и златките. По-рядко, но също така става плячка и на дневни грабливи птици, котки, белки, змии и въобще всякакви хищници с подходящ размер.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Около месец след като се събуди се активизират половите му жлези и влиза в размножителен период. Ражда 3-9 малки в началото на август.[3] Бременността трае около месец, а малките проглеждат след 3-4 седмици и почти веднага започват да приемат и твърда храна.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

В България и по света видът е незастрашен.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Glis glis (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Обикновен сънливец. Посетен на 2022-03-28
  3. а б в г д е Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 323-327.
  4. а б Amori, G. et al.. Glis glis. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 13 Oct 2008. (на английски)