Обикновен торбест бандикут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обикновен торбест бандикут
Bilby at Sydney Wildlife World.jpg
Easter Bilby.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Marsupialia Двуутробни
разред: Peramelemorphia Бандикутоподобни
семейство: Thylacomyidae Зайцеухи бандикути
род: Macrotis
вид: M. lagotis Обикновен торбест бандикут
Научно наименование
Уикивидове Macrotis lagotis
?, 1837 г.
Разпространение[1]
Bilby.png
Обикновен торбест бандикут в Общомедия

Обикновен торбест бандикут (Macrotis lagotis, нарича се още Голям зайцеподобен бандикут или Голямо билби) е австралийски торбест бозайник от семейство Thylacomyidae.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Голямото билби притежава дълга, копринено мека синьо-сива козина, изключително дълги подобно на заек уши и дълга опашка, която в края е гола. Опашката е двуцветна - с черна основа и бял край. За разлика от останалите представители на семейството зъбите са с гладка дъвкателна повърхност и големи корени. Муцунката е остра. Мъжките екземпляри са с тегло 1 - 2,4 kg, женските са по-дребни 0,8 - 1,1 kg.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Голямото билби е предимно нощно животно със слабо развито зрение за сметка на доброто му обоняние и слух. Храни се с ларви и възрастни насекоми. В менюто му влизат и малки бозайници като мишки. Когато са застрашени, животинчетата могат да хапят подобно на котка, но към хората не проявяват агресивност. Животните спят в много интересна поза на задните си крайници с глава свита между предните лапички.

Голямото билби изравя големи дупки в земята, които обитава. Дупката се изкопава с помощта на предните лапи и опашката на дълбочина до 1,5 m и повече. Има спираловиден ход и липсва втори изход. Ако в дупката има билби и някой се опитва да я разрови, то животното веднага започва да разравя нов изход със същата бързина, както и натрапникът.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на вида живеят на двойки в своите дупки. Размножават се през есента (от март до май). За разлика от зайците, те не са толкова плодовити. Макар че имат осем млечни зърна, те отглеждат едва по едно-две малки на потомство. Марсупиумът се отваря надолу и назад.

Екологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Още в древността аборигените са ценели качеството на кожата от това животно. Чернобялата опашка пък е била ценно украшение. Поради тази причина вероятно ареалът на разпространение е бил ограничен още преди европейската колонизация на континента. За последните сто години обаче ареалът му значително е намален, заради привнесените европейски видове. От една страна това са хищните лисица и домашна котка, а от друга — залаганите капани за борба със зайците. Кожите от голямото билби дълго са били предмет на търговия по пазарите в Аделаида. Днес това животно се среща изключително рядко в ненаселените полупустинни райони на Западна Австралия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Friend, T., Morris, K. & van Weenen, J.. Macrotis lagotis. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 април 2010. (на английски)