Обичам Люси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обичам Люси
I Love Lucy
I Love Lucy title.svg
Жанр Ситком
Създател(и) Джес Опенхаймър
Сценарий Джес Опенхаймър (Сезон 1 – 5)
Медъли Пъгх
Боб Керъл Джуниър
Боб Шилер (Сезон 5 – 6)
Боб Вайскопф (Сезон 5 – 6)
Режисура Марк Даниелс (33 епизоди, 1951–53)
Уилям Ашър (101 епизода, 1952–57)
Джеймс Керн(39 епизода, 1955–57)
Камера Мулти-камера
Актьори Люсил Бол
Деси Арнас
Вивиан Ванс
Уилям Фроули
Ричард Кийт
Страна САЩ
Език английски
Сезони 6
Епизоди 181 (включително изгубените коледен и „пилотен“ епизод) (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителен продуцент Деси Арнас
Продуцент(и) Джес Опенхаймър
Времетраене 23 – 26.5
Дистрибуция Си Би Ес филмс (1967 – 1968)
Телевизионна компания за дистрибуция Си Би Ес[1]
Разпространение
ТВ Канал Си Би Ес[2]
Формат на картината Черно-бяла
Формат на звука Monaural
Излъчване 15 октомври 1951 – 6 май 1957
Хронология
„Комедийният час на Люси и Деси“
Fleche-defaut-droite.png
Външни препратки
Страница в IMDb
Обичам Люси в Общомедия

„Обичам Люси“ (на английски: I Love Lucy) е американски телевизионен ситком, излъчван по програма „Си Би Ес“ от 1951 г. до 1957 г. В шоуто участват актьорите: Люсил Бол, заедно със своя тогавашен съпруг Деси Арнас, подкрепени от Вивиан Ванс и Уилям Фроули. Сюжетът на сериала е центриран около фигурата на Люси Рикардо (Бол) – домакиня от средната класа в Ню Йорк, която живее заедно със своя съпруг Рики Рикардо (Арнас), бендлидер в нощен клуб и водещ на собствено телевизионно шоу. Всеки епизод проследява нелепите и забавни опити на Люси да вземе участие в шоуто на Рики или да пробие в шоубизнеса. Тяхно приятелско семейство и съседи са Етъл (Ванс) и Фред Мърц (Фроули), чести участници в плановете и игрите на Люси. След края на сериала през 1957 г., преработена версия на шоуто продължава още три сезона, придружени с 13 специални епизоди по един час. Първоначално продължението е познато като „Шоуто на Люсил Боу и Деси Арнас“, а по-късно подновено под името „Комедийният час на Люси и Деси“.

„Обичам Люси“ е най-гледаемата телевизионна програма в Щатите за четири от своите шест сезона и първата, която свършва своето излъчване на върха на рейтинга „Нилсън“ (постижение по-късно постигнато само от сериалите „Шоуто на Анди Грифит“ през 1968 г. и „Зайнфелд“ през 1998 г.)[3] Към 2011 г. „Обичам Люси“ е излъчван в десетки други страни по света.[4][5] Сериалът остава популярен сред американската публика години, спечелил повече от 40 милиона зрители.[6] Оцветената версия на коледния епизод привлича повече от 8 милиона зрители, когато Си Би Ес го излъчва в праймтайма през 2013 г., 62 г. след премиерата на шоуто. Оттогава Си Би Ес пуска два или три епизода всяка година, един на Коледа и друг пролетта.[7]

Сериалът е първата телевизионна програма със сценарий, снимана на 35 мм лента пред публика в студио. Кинооператор е Карл Фройд. „Обичам Люси“ печели пет награди „Еми“ и редица други номинации и признания. Това е първото шоу, в което участва асамблея от актьорски състав.[8] Често сериалът е определян за един от най-добрите и най-влиятелни ситкоми в историята. През 2012 г. е включен в класацията „Най-добрите телевизионни шоута“ според проучване, проведено от „Ей Би Си Нюз“ и списание „Пийпъл“.[9]

Концепция[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално действието на сериала се развива в жилищна сграда в Ню Йорк. „Обичам Люси“ се върти около заглавния персонаж Люси Рикардо (Люсил Бол), която е съпруга на певеци и лидер на бенд Рики Рикардо (Деси Арнас). Тяхно приятелско семейство са наемателите Фред Мърц (Уилям Фроли) и Етел Мърц (Вивиан Ванс). По време на втория сезон Люси и Рики се сдобиват със син Рики Рикардо Джуниър, наричан още Малкия Рики, чийто раждане е нагласено с истинското рождение на сина на Бол – Деси Арнас Джуниър.[10]

Люси е наивна, но амбизициозна домакиня, която има желание за слава и кариера в шоубизнеса. Нейните опити да пробие в развлекателната индустрия винаги докарват нея и съпруга ѝ в беди. Най-добрите приятели на семейство Рикардо – Етел и Фред Мърц, често участват в плановете за успех на Люси. Семейство Мърц са бивши артисти във водевил, което още повече подклажда мечтите на домакинята. Люси е представена като изпълнител, лишен от всякаквъм музикален усет и всяко нейно изпълнение завършва катастрофално. Единствената песен, която Люси може да изпълнява е нестандартна версия на популярната английска песен „Glow-Worm“, изсвирена на саксофон. Люси не е напълно бездарна, тя проявява качества на добър танцьор и приличен певец. Освен това два пъти ѝ е предлагано договор за учестие в телевизионно предаване и филм – първото предложение е в епизода „Прослушването“, когато заменя пострадалия клоун в изпълнението на Рики; другият случай е в Холивуд, когато Люси танцува в полза на благотворителност с изкуствен манекен на Рики.

Шоуто дава възможност на Бол да разкрие в най-широк спектър своите значителни умения за клоунада и физическа комедия. Развитието на персонажа не е от основен фокус в ранните американски ситкоми, така че малко се знае за заглавния персонаж в началото. Не много епизоди споменават, че Люси е родена в Джеймстаун, Ню Йорк (родното място на Люсил Бол). По-късно е корегирано на Западен Джеймстаун. Люси завършва гимназията „Джеймстаун“. Нейното моминско име е Макгилакуди (което посочва шотландска или ирландска етническа принадлежност поне от страна на бащата, въпреки че веднъж тя самата споменава, че баба ѝ била шведка – в Джеймстаун има има значителна общност от шведи и ирландци). Люси се среща с Рики за първи път на круиз с лодка с неин приятел, организирана в агенцията, в която тогава тя е работила. Семейството й отсъства от целия сериал, като изключим няколкото появи на майка ѝ (Катерин Кард), която е представена вятърничева и винаги произнася неправилно името на Рики. Люси показва много черти, които са характерни за жените комици по това време: крие истинската си възраст, както и цвета на косата, небрежна е с парите и проявява материализъм – настаява за нови дрехи, шапки и обувки и намира непрекъснато случаи на приятелите си да каже, че тя и Рики са богати. Положитлни качества на Люси са изведени като грижовна майка, умела готвачка и предана домакиня. Като част от ролята на г-жа Рикардо е да се грижи за съпруга си, да си седи вкъщи и да и да върши семейните си задължения, докато Рики ходи на работа.[11] По време на следвоенния период Люси си намира работа, но там тя се представя неспособна, извън домашните ѝ задължения.[12]

Люси и Рики на Алпите по време на тяхната европейска ваканция през 1956 г.

Съпругът на Люси Рики Рикардо е новоизгряващ певец и бендлидер от кубински произход. Неговото търпение често е подложено на изпитание заради опитите на жена му стане част от шоубизнеса и необмислените ѝ харчове по дрехи и домашно обзавеждане. Когато е раздразнен, Рики започва да говори на бърз испански. Подобно на Люси, миналото на г-н Рикардо не е разкрито много. Майката на Рики (играна от актрисата Мери Емери) се появява в два епизода. В друга серия Рикардо споменава, че има петима братя, също така казва, че „в интерес на истината е отгледа“ от неговия чичо Алберто (той е със семейството по време на визитата им в Куба) и е завършил Университета в Хавана.

Разширеният епизод с ретроспекция от 1957 г. „Люси си прави круиз до Хавана“, част от „Шоуто на Люсил Бол и Деси Арнас“, допълват много от подробностите за това как Люси и Рики са се запознали и как Рики е дошъл в Съединените щати. Историята, поне доколкото е представена от вестникарския колумнист Хеда Хупър, проследява как двойката се среща в Хавана през 1940 г. по време на ваканцията на Люси и семейство Мърц. Въпреки, че е завършил университет и владее добре английски, Рики е представен като шофьор на конска кабина, който чака своята заплата на кея, където пристигат туристи с кораб. Мъжът е нает като един от гидовете, които да придружават Люси. Двамата мигновено се влюбват. Люси случайно се запознава с популярния певец Руди Вале на круизния кораб. Тя урежда прослушване на Рики и младежът е нает да бъде част от оркестъра на Вале. С това е позволено на певеца да имигрира в САЩ със същия кораб, с който Люси и семейство Мърц се връщат към родината си. По-късно Люси твърди, че Рики свирил с Вале само една нощ, след което се прехвърлил в оркестъра на Ксавиер Кугат.

Друг епизод, който хвърля светлина върху миналото на главните песонажи е епизод 18 от четвърти сезон, озаглавен „Дон Жуан и звездите“ (1955). Между предишната серия и тази съществуват известни различия. Във второто заглавие се Люси по погрешка решава, че Рики е прекарал цялата нощ в компанията на млади изгряващи звезди, участвали във филма му, след като неговият агент Рос Елиот го е пратил на премиерата на лентата. Когато Рикардо се завръща избухва спор между него и съпругата му, в който Люси споменава, че съжелява за тази грешка, направена преди 50 г., когато Марион Стронг я е поканила на сляпа среща с кубински барабанист и тя е отвърнала „да“.

Люси обикновено е придружавана в своите начинания от нейната най-добра приятелка и съмшленик Етел Мърц. Етел е бивш модел от Албъкърки, Ню Мексико. Тя се опитва да върне предишните си славни дни, когато е била водевил изпълнител. Рики е по-склонен да включва Етел в представленията в нощния му клуб, защото за разлика от Люси тя всъщност може да пее и да танцува доста добре.

Съпругът на Етел е Фред Мърц. Той е служил в Първата световна война и е преживял Голямата депресия. Като характер е стинснат на пари, раздразнителен и сдържан. Той обаче също така има и по-мека страна, особено когато става въпрос за Малкия Рики, на когото Фред е едновременно кръстник и почетен „чичо“. Фред също може да пее и танцува и често изпълнява дуети с Етел.

Първоначално двете двойки живеят в апартаент в Манхатан с измислен адрес 623 Ийст 68-ма улица, апартамент А4. След това семействата се преместват в по-голям апратемент в Уестпорт, Кънектикът, с номер 3B (в последстви преименуван на 3D, а този на Мърц става 3B), Горен Източен Манхатън. Всъщност номерата на адрести вървят само до 500 и улицата завършва с „Ийст Ривър“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „I Love Lucy“. // Си Би Ес. Посетен на 21 май 2020. (на английски)
  2. de Moraes, Lisa. „CBS Dusts Off And Colorizes ‘I Love Lucy’ Episodes For May Sweep Tryout“. // Deadline, 16 април 2016. Посетен на 21 май 2020. (на английски)
  3. DOSTIS, MELANIE. „Looking back at 'I Love Lucy' 64 years later“. // nydailynews.com. Посетен на 21 ;dx 2020.
  4. „I love Lucy – 100 Years and Going Strong“. // Videomaker. Посетен на 21 ;dx 2020. (на английски)
  5. Elber, Lynn. „Legacy of ‘I Love Lucy’ a force in comedy“. // The Durango Herald, 5 август 2010. Посетен на 21 май 2020. (на английски)
  6. Battaglio, Stephen. „I Love Lucy Goes Live!“. // TVGuide, 14 септември 2011. Посетен на 21 май 2020. (на английски)
  7. Kozinn, Allan. „Viewers Found Much to Love in ‘Lucy’ Christmas Show“. // Ню Йорк Таймс, 23 декември 2013. Посетен на 21 май 2020. (на английски)
  8. „I Love Lucy“. // oldetimecooking.com. Посетен на 21 май 2020. (на английски)
  9. GREEN-GOMSTYN, JOHN, ALICE. „'I Love Lucy' Voted the Best TV Show of All Time“. // ABC News, 18 септември 2012. Посетен на 21 май 2020. (на английски)
  10. „Birth of a Memo“. // „Тайм“, 26 януари 1953. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  11. Carini, Susan. „Love's Labors Almost Lost: Managing Crisis during the Reign of 'I Love Lucy'“. // Cinema Journal 43 (1). 2003. DOI:10.1353/cj.2003.0022. p. 44–62. (на английски)
  12. Landay, Lori. „Millions 'Love Lucy': Commodification and the Lucy Phenomenon“. // NWSA 11 (2). 1999. p. 25–47. (на английски)