Видин (област)

Вижте пояснителната страница за други значения на Видин.

---

Област Видин
Области в България
Област Видин на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Северозападен район за планиране
Областен център	Видин
Площ	3033 km²
Население	72 754 души (31 декември 2022 г.) 24 души/km²
Общини	11
БВП (2021)	915 000 000 лв.
МПС код	BH
Официален сайт	www.vidin.government.bg
Административно деление на областта
Видин в Общомедия

Релефна карта

Област Видин (също и Видинска област) е област в България. Заема площ от 3032,9 km² и има население 75 408 души по данни от преброяването през 2021 г., което я прави най-слабо населената област в страната. Административен център е град Видин. Пощенските кодове разпределени за населените места в област Видин започват от 3700 (за град Видин) до п.к. 3999.

Населени места

В област Видин има 141 селища, от които 7 града. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6 селища / 100 km².

Община Белоградчик

Белоградчик, Боровица, Вещица, Върба, Гранитово, Граничак, Дъбравка, Крачимир, Ошане, Праужда, Пролазница, Рабиша, Раяновци, Салаш, Сливовник, Стакевци, Струиндол, Чифлик.

Община Бойница

Бойница, Бориловец, Градсковски колиби, Драгичеви колиби, Каниц, Периловец, Раброво, Халовски колиби, Шипикова махала, Шишенци.

Община Брегово

Балей, Брегово, Връв, Гъмзово, Делейна, Калина, Косово, Куделин, Ракитница, Тияновци.

Община Видин

Акациево, Антимово, Бела Рада, Ботево, Буковец, Видин, Войница, Въртоп, Гайтанци, Генерал Мариново, Гомотарци, Градец, Динковица, Долни Бошняк, Дружба, Дунавци, Жеглица, Ивановци, Иново, Каленик, Капитановци, Кошава, Кутово, Майор Узуново, Новоселци, Пешаково, Плакудер, Покрайна, Рупци, Синаговци, Слана бара, Сланотрън, Търняне, Цар Симеоново.

Община Грамада

Бояново, Бранковци, Водна, Грамада, Медешевци, Милчина лъка, Срацимирово, Тошевци.

Община Димово

Арчар, Бела, Владиченци, Воднянци, Върбовчец, Гара Орешец, Димово, Дълго поле, Държаница, Извор, Карбинци, Кладоруб, Костичовци, Лагошевци, Мали Дреновец, Медовница, Орешец, Острокапци, Септемврийци, Скомля, Шипот, Яньовец, Ярловица.

Община Кула

Големаново, Извор махала, Коста Перчево, Кула, Полетковци, Старопатица, Тополовец, Цар-Петрово, Чичил.

Община Макреш

Вълчек, Киреево, Макреш, Подгоре, Раковица, Толовица, Цар Шишманово.

Община Ново село

Винарово, Неговановци, Ново село, Флорентин, Ясен.

Община Ружинци

Бело поле, Гюргич, Динково, Дражинци, Дреновец, Плешивец, Роглец, Ружинци, Тополовец, Черно поле.

Община Чупрене

Бостаните, Върбово, Горни Лом, Долни Лом, Протопопинци, Репляна, Средогрив, Търговище, Чупрене.

Население

Според окончателни данни от преброяване на населението от 2021 (НСИ), броят на населението в областта е 75 408.

Списък на общините в Област Видин с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места

Област Община	Площ km2	Население 31 декември 1934	Население 31 декември 1946	Население 1.12.1956	Население 1.12.1965	Население 2.12.1975	Население 4.12.1985	Население 4.12.1992	Население 1.3.2001	Население 1.2.2011	Население 7.9.2021	Брой общини	Градове	Села	Общо
Област Видин	3054,405	191 787	194 007	188 525	176 617	174 037	162 084	151 636	130 074	101 018	75 408	11	7	133	140
Община Белоградчик	410,665	14 632	14 513	13 650	12 862	12 255	11 072	9921	8217	6602	5049		1	17	18
Община Бойница	187,361	10 037	9949	8805	7297	5466	4121	3330	2270	1341	763		-	8	8
Община Брегово	179,223	16 313	15 767	14 603	13 184	12 144	10 269	9181	7515	5514	3926		1	9	10
Община Видин	512,932	55 071	56 078	60 298	67 213	82 484	87 202	85 974	77 480	63 257	47 847		2	32	34
Община Грамада	184,213	10 814	11 096	10 502	8199	6100	4818	4126	3196	2007	1345		1	7	8
Община Димово	402,493	23 011	23 402	21 962	18 500	14 925	12 136	10 644	8783	6514	4810		1	22	23
Община Кула	279,370	17 833	18 176	17 776	14 732	12 266	10 116	8676	6792	4717	3292		1	8	9
Община Макреш	228,790	10 534	10 664	9414	7531	5876	4356	3624	2550	1630	1067		-	7	7
Община Ново село	109,487	10 406	10 289	9018	8396	7187	5784	5227	4206	2979	2375		-	5	5
Община Ружинци	232,555	13 649	14 623	14 131	11 785	9722	7755	7138	6061	4374	3299		-	10	10
Община Чупрене	327,316	9487	9450	8366	6918	5612	4455	3795	3004	2083	1635		-	8	8

Етническа група (2021): Българи: 68 143 (90,37%), цигани: 5055 (6,70%), други: 2210 (2,93%)	Етноси в област Видин (2021) Етническа група процент Българи    90.4% Цигани    6.7% Други и неопределени    2.9%
Вероизповедание (2021): Население: 75 408 души Православни: 64 086 (84,99%), други: 11 322 (15,01%)	Религии в област Видин (2021) Религиозна група процент православни    85.0% други и неопределени    15.0%

Демография на населението
Година	Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2000	7,4‰	21,0‰	-13,6‰
2001	7,4‰	20,8‰	-13,4‰
2002	7,1‰	21,3‰	-14,2‰
2003	6,8‰	20,5‰	-13,7‰
2004	7,4‰	20,9‰	-13,5‰
2005	7,5‰	22,5‰	-15,0‰
2006	7,4‰	22,4‰	-15,0‰
2007	7,1‰	21,8‰	-14,7‰
2008	7,3‰	21,8‰	-14,5‰
2009	7,8‰	21,5‰	-13,7‰
2010	7,8‰	22,4‰	-14,6‰
2011	7,5‰	22,7‰	-15,2‰
2012	7,2‰	23,2‰	-16,0‰
2013	6,8‰	21,1‰	-14,3‰
2014	7,0‰	22,2‰	-15,2‰
2015	6,1‰	22,8‰	-16,7‰
2016	6,2‰	23,1‰	-16,9‰
2017	6,5‰	22,7‰	-16,2‰
2018	6,8‰	23,2‰	-16,4‰
2019	6,5‰	22,9‰	-16,4‰
2020	5,8‰	27,7‰	-21,9‰
2021	6,6‰	32,3‰	-25,7‰
2022	6,8‰	27,9‰	-21,1‰

Брой, прираст и структура

Област Видин е областта с най-малко жители в България. Тя е и най-рядко населената област (25 души/km²). Населението е много неравномерно разпределено. 47% от жителите живеят в град Видин, 63% – в община Видин и 78% – в четирите крайдунавски общини (Брегово, Ново село, Видин и Димово). В останалите 7 общини живеят едва около 16 500 души.

Средната гъстота на населението е значително по-ниска от средната за страната.

От 60-те години на 20. век населението на област Видин бързо намалява. Това се дължи на емиграцията, главно към София, и на застаряването на населението и свързаните с него ниска раждаемост и висока смъртност. В селски общини като Чупрене, Бойница и Ружинци смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20. век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.

Градското население в областта е 63%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Белоградчик (81%), Видин (78%), Грамада (75%) и Кула (73%), а по-нисък – в общините Брегово (46%) и Димово (20%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.

Населено място	Община	Площ на землището (km²)	Площ на урбанизираната територия (km²)	1934 г.	1946 г.	1956 г.	1965 г.	1975 г.	1985 г.	1992 г.	2001 г.	2011 г.	2021 г.
Акациево	Видин	3,486	0,32	389	395	370	305	252	198	187	135	100	82
Антимово	Видин	11,962	0,90	1424	1503	1476				1037	793	556	466
Арчар	Димово	54,418	1,89	4028	4139	3990	3577	3352	3051	3009	2624	2370	1995
Балей	Брегово	10,445	1,29	986	847	917	935	889	763	686	540	393	302
Бела	Димово	20,785	1,12	1395	1360	891	575	377	266	241	188	108	69
Бела Рада	Видин	25,569	1,43	1525	1549	1554	1367	1321	952	921	732	585	407
Бело поле	Ружинци	30,656	1,19	1508	1688	1577	1384	1091	949	1013	1004	744	577
Белоградчик	Белоградчик	22,234	1,59	1923	2192	3444	5178	6898	7205	6635	5816	5173	4080
Бойница	Бойница	63,084	2,12	3573	3565	3006	2212	1778	1364	1171	788	456	308
Бориловец	Бойница	10,229	0,53	890	885	890	828	568	470	350	278	198	109
Боровица	Белоградчик	23,533	0,62	776	790	663	538	357	294	263	242	170	108
Бостаните	Чупрене	0	0,00	82	90	71	20	10	6	1	1	0	—
Ботево	Видин	4,937	0,13	340	332	286	201	158	99	98	85	69	54
Бояново	Грамада	6,010	0,13		214	189	128	71	37	39	37	12	7
Бранковци	Грамада	22,609	0,71	1339	1333	1202	900	560	435	328	210	116	61
Брегово	Брегово	39,676	4,28	5455	5246	4974	5999	5525	4912	3554	3111	2527	1794
Буковец	Видин	18,152	0,93	1592	1597	1639	1451	1466	1250	1053	931	673	610
Вещица	Белоградчик	10,111	0,22	485	456	332	240	178	147	94	85	47	28
Видин	Видин	63,218	15,06	18740	18759	24170	37128	53529	62484	62691	57395	48071	35784
Винарово	Ново село	19,753	0,97	2178	2210	2189	1999	1846	1535	1368	1056	755	525
Владиченци	Димово	6,419	0,34	473	468	482	373	195	142	112	93	65	28
Водна	Грамада	18,143	0,31	690	681	579	399	277	184	157	134	73	37
Воднянци	Димово	23,101	1,24	1134	1151	1044	794	540	460	433	365	249	171
Войница	Видин	14,199	0,53	514	556	471	345	241	188	194	156	102	51
Връв	Брегово	22,823	1,57	2152	2064	1766	1502	1222	905	777	586	349	236
Вълчек	Макреш	10,769	0,45	614	636	578	318	220	158	164	128	70	40
Върба	Белоградчик	7,982	0,22	325	321	247	137	85	58	58	43	18	12
Върбово	Чупрене	41,190	0,52	1292	1210	990	726	454	303	265	186	110	81
Върбовчец	Димово	6,663	0,63	820	821	652	541	370	299	213	164	96	45
Въртоп	Видин	14,213	0,72	759	759	754	496	324	222	184	144	71	67
Гайтанци	Видин	13,716	0,46	806	845	805	648	414	284	261	163	118	95
Гара Орешец	Димово	33,909	1,59	1572	1188	613	277	156	1606	103	1102	810	594
Генерал Мариново	Видин	7,077	0,45	446	514	555	439	349	278	240	221	159	93
Големаново	Кула	44,211		2138	2085	1629	1199	833	534	390	214	126	63
Гомотарци	Видин	23,016		1977	2030	1944	1798	1728	1557	1350	1011	707	536
Горни Лом	Чупрене	83,57		1811	1829	1783	1577	1382	1240	1049	919	725	608
Градец	Видин	43,56		4027	4094	4060	3605	3598	2884	2428	1918	1434	1103
Градсковски колиби	Бойница	9,291		416	335	424	337	236	169	129	93	39	3
Грамада	Грамада	65,807		4404	4668	4817	4178	3513	3005	2633	2111	1454	1013
Гранитово	Белоградчик	22,82		884	795	609	461	306	193	195	125	60	49
Граничак	Белоградчик	9,43		330	307	241	142	88	74	58	30	10	8
Гъмзово	Брегово	22,98		2447	2369	2060	1808	1728	1407	1316	1028	663	515
Гюргич	Ружинци	33,35		1209	1255	1175	993	845	636	514	390	276	172
Делейна	Брегово	19,718		1123	1080	1039	914	789	650	560	423	273	209
Димово	Димово	15,975		1435	1466	2066	2334	2462	2065	1653	1506	1202	948
Динковица	Видин	7,702		534	575	507	467	382	259	216	186	155	119
Динково	Ружинци	10		829	833	673	551	418	340	289	230	159	82
Долни Бошняк	Видин	5,301		462	468	454	409	335	265	188	132	68	51
Долни Лом	Чупрене	39,74		1220	1246	1111	878	722	557	417	342	211	154
Драгичеви колиби	Бойница	0	0,00									2	—
Дражинци	Ружинци	12,863		936	957	889	755	563	407	359	289	179	122
Дреновец	Ружинци	59,468		3404	3655	3398	3701	3348	2751	2176	1841	1378	1112
Дружба	Видин	13,952		991	1014	1013	893	876	618	479	338	234	165
Дунавци	Видин			3074	3230	3038	3455	3842	3548	3365	3141	2254	1755
Дъбравка	Белоградчик	16,92		736	703	577	414	252	193	167	123	59	51
Дълго поле	Димово	7,288		338	359	286	197	150	99	75	49	22	2
Държаница	Димово	13,448		657	701	648	562	417	318	276	219	117	54
Жеглица	Видин	10,766		769	754	694	551	448	331	320	286	177	143
Ивановци	Видин	6,75		596	613	594	486	354	273	201	155	100	91
Извор	Димово	30,02		1591	1599	1413	1163	781	627	518	411	266	150
Извор махала	Кула	25,716		1097	1136	1025	779	501	310	211	173	98	36
Иново	Видин	20,082		1716	1768	1661	1386	1363	1113	1000	908	717	634
Каленик	Видин	11,631		1103	1105	1133	1043	842	669	569	411	285	188
Калина	Брегово	2,414		158	144	138	88	64	46	53	37	30	38
Каниц	Бойница	6,917		173	185	184	161	106	63	50	26	11	1
Капитановци	Видин	13,769		1776	1809	1844	1977	1917	1780	1653	1438	1061	816
Карбинци	Димово	28,865		1611	1611	1363	987	680	537	414	356	174	142
Киреево	Макреш	32,5		1446	1563	1376	1127	849	627	497	325	194	119
Кладоруб	Димово	10,873		420	379	329	211	141	96	86	57	43	27
Косово	Брегово	15,673		1157	1197	1151	992	1006	773	707	564	367	232
Коста Перчево	Кула	17,263		1012	1098	1015	733	488	393	292	224	90	49
Костичовци	Димово	21,682		1121	1006	749	449	298	230	185	138	78	36
Кошава	Видин	12,618		1207	1229	1183	1215	1149	1012	828	560	388	285
Крачимир	Белоградчик	25,81		302	308	266	191	128	95	79	59	24	5
Куделин	Брегово	7,556		433	447	417	499	596	569	511	405	385	229
Кула	Кула	63,74		5413	5550	6474	5876	5660	5189	4632	4018	3226	2394
Кутово	Видин	21,57		1767	1836	1737				1452	1095	735	591
Лагошевци	Димово	17,85		960	1024	870	594	345	243	220	150	60	19
Майор Узуново	Видин	9,848		1084	1084	1133	964	825	636	509	400	291	213
Макреш	Макреш	38,379		1944	1901	1619	1552	1088	838	770	587	414	325
Мали Дреновец	Димово	12,635		581	636	641	468	304	237	162	126	73	33
Медешевци	Грамада	17,602		1123	1158	1074	672	336	256	195	152	59	36
Медовница	Димово	18,782		1189	1234	1081	812	546	441	354	339	288	201
Милчина лъка	Грамада	11,453		712	484	423	355	255	168	153	109	51	36
Неговановци	Ново село	14,743		1572	1695	1440	1485	1435	1152	986	842	598	510
Ново село	Ново село	48,622		4535	4318	3393	3157	2503	1961	1898	1484	1015	866
Новоселци	Видин	0	0,00	275	278	238	293	438	539		801	871	855
Орешец	Димово	0	0,00	91	457	1430	1987	1907	64	1443	17	10	8
Острокапци	Димово	8,854		435	438	384	283	210	141	143	105	77	52
Ошане	Белоградчик	19,22		626	695	576	404	275	174	154	105	68	47
Периловец	Бойница	30,168		617	596	533	405	316	227	193	133	67	24
Пешаково	Видин	7,157		424	442	407	324	247	181	153	140	96	98
Плакудер	Видин	6,642		438	456	426	313	206	148	140	113	86	62
Плешивец	Ружинци	24,683		1277	1358	1313	1028	823	585	477	371	214	118
Подгоре	Макреш	54,731		1575	1664	1560	1196	968	755	562	361	267	165
Покрайна	Видин	14,91		2542	2498	2444	2255	2521	2239	1987	1657	1288	1008
Полетковци	Кула	7,42		454	482	406	266	222	152	110	79	68	37
Праужда	Белоградчик	23,89		796	726	612	443	303	196	153	128	63	17
Пролазница	Белоградчик	9,127		420	418	272	176	93	56	46	29	13	8
Протопопинци	Чупрене	10,3		485	434	365	255	187	142	162	114	46	30
Рабиша	Белоградчик	24,39		1296	1286	1173	1026	880	712	616	441	280	242
Раброво	Бойница	35,037		2450	2365	2159	2057	1605	1205	962	688	446	273
Ракитница	Брегово	16,338		1774	1674	4566				800	642	403	302
Раковица	Макреш	58,496		3273	3248	2788	2292	2017	1485	1228	858	508	325
Раяновци	Белоградчик	48,151		1306	1367	1125	793	573	365	318	197	106	56
Репляна	Чупрене	37,58		930	1001	860	694	557	472	381	288	157	115
Роглец	Ружинци	0	0,00	206	247	211	105	51	43	46	45	27	14
Ружинци	Ружинци	21,597		1837	2042	2458	2158	1777	1428	1337	1166	883	721
Рупци	Видин	8,368		407	441	417	329	294	201	199	204	148	174
Салаш	Белоградчик	49,803		1460	1293	1117	895	600	467	379	267	171	136
Септемврийци	Димово	16,67		960	1101	1067	888	680	512	419	343	240	121
Синаговци	Видин	23,79		1407	1460	1277	1110	1028	765	623	504	415	331
Скомля	Димово	8,903		471	440	331	235	179	91	71	56	26	19
Слана бара	Видин	11,739		778	849	810	781	773	642	590	573	431	324
Сланотрън	Видин	15,991		1418	1476	1497	1434	1454	1254	1032	811	509	377
Сливовник	Белоградчик	6,55		260	267	173	118	73	35	54	44	18	9
Срацимирово	Грамада	13,165		655	669	565	387	259	177	164	106	72	36
Средогрив	Чупрене	22,15		799	834	764	601	495	350	299	215	145	83
Стакевци	Белоградчик	71,375		1827	1769	1552	1194	848	533	442	309	199	108
Старопатица	Кула	41,529		2408	2409	2100	1727	1401	1084	861	550	383	239
Струиндол	Белоградчик	9,97		387	330	242	150	115	78	54	35	27	10
Тияновци	Брегово	14,8		628	599	575	447	325	244	217	179	124	69
Толовица	Макреш	14,447		677	683	574	360	238	151	120	78	49	25
Тополовец	Кула	15,879		1019	1118	1103	982	844	711	671	473	355	267
Тополовец	Ружинци	12,421		1019	1118	1103				362	289	217	152
Тошевци	Грамада	29,424		1891	1889	1653	1180	829	556	457	337	170	119
Търговище	Чупрене	22,13		997	964	836	644	515	369	315	220	142	128
Търняне	Видин	4,901		425	450	410	326	324	241	226	200	185	122
Флорентин	Ново село	13,283		1211	1189	1209	1037	829	673	559	462	352	274
Халовски колиби	Бойница	0	0,00	17	111		41	12	0	0	0	0	—
Цар Симеоново	Видин	11,332		717	693	668	462	328	222	169	154	118	97
Цар Шишманово	Макреш	19,078		1005	969	919	686	496	342	283	213	128	68
Цар-Петрово	Кула	44,019		2191	2122	1860	1457	1048	753	642	481	297	172
Черно поле	Ружинци	27,205		1424	1470	1336	1083	806	616	565	436	297	229
Чифлик	Белоградчик	9,36		493	490	429	362	203	197	156	139	96	75
Чичил	Кула	19,595		998	1071	1031	670	427	321	298	163	74	35
Чупрене	Чупрене	70,67		1871	1842	1586	1523	1290	1016	906	719	547	436
Шипикова махала	Бойница	2,96		144	159	156	94	68	51	42	22	5	2
Шипот	Димово	12,177		618	613	502	340	235	170	164	89	38	26
Шишенци	Бойница	28,291		1757	1748	1453	1162	777	572	433	242	119	43
Яньовец	Димово	14,787		309	327	321	251	143	103	62	55	14	12
Ярловица	Димово	18,387		802	884	809	602	457	338	288	231	92	58
Ясен	Ново село	13,086		910	877	787	718	574	463	416	362	259	200

Физическа география

Географска карта на област Видин

Географско положение

Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с. ш. 22°40′ и. д.44.216667° с. ш. 22.666667° и. д.44.216667, 22.666667), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с. ш. 22°22′ и. д.43.816667° с. ш. 22.366667° и. д.43.816667, 22.366667), билото на Стара планина на юг (43°23′ с. ш. 22°44′ и. д.43.383333° с. ш. 22.733333° и. д.43.383333, 22.733333) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с. ш. 23°03′ и. д.43.7° с. ш. 23.05° и. д.43.7, 23.05).

На югоизток Област Видин граничи с област Монтана, на североизток – с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад – със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km – по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта – в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.

Релеф

Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20 – 30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150 – 200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.

Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10 – 20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В област Видин се намира и неговата най-висока точка – връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части – планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.

Води

Цялата територия на област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.

Най-голямото естествено езеро в област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната – Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.

Климат

Климатът в област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20 °C, а средните януарски – около 0 °C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500 – 600 mm в равнините до 1000 – 1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата – североизточните.

Флора и фауна

В равнинните части на област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите – иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.

Опазване на околната среда

Към 2015 г. на територията на област Видин се намират 1 резерват, 8 защитени местности и 8 природни забележителности.

Код	Име	В землищата на	Площ (в ha)	Година на обявяване
R27	Чупрене	Горни Лом, Репляна, Стакевци, Чупрене	1451,99	1973
ZM395	Връшка чука	Извор махала	68,28	1986
ZM396	Липака	Милчина лъка	13,37	1951
ZM398	Раковишки манастир	Раковица	51,52	1975
ZM450	Остров Кутово	Кутово	118,33	2007
ZM491	Чупренски буки	Горни Лом, Репляна, Стакевци, Чупрене	553,06	1986
ZM515	Острови Близнаците	Цар Симеоново	11,24	2007
ZM522	Миджур	Горни Лом	159,31	2009
ZM559	Находище на ружевидна поветица	Ново село	1,43	2013
PZ004	Белоградчишки скали	Белоградчик, Боровица, Върбово, Чифлик	652,36	1949
PZ007	Пещера Магурата	Рабиша, Толовица	82,5	1960
PZ189	Пещера Венец	Орешец	1	1971
PZ249	Леви и десни сухи печ	Долни Лом	0,2	1976
PZ250	Боровият камък	Боровица	1,29	1976
PZ251	Водопад на река Стакевска в местността „Белата вода“	Стакевци	1,07	1976
PZ443	Петров церак	Тополовец	0,2	1982
PZ540	Гардата	Протопопинци	0,9	2010

История

Древност

В пещерата Козарника на територията на област Видин са открити възможно първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и че са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.

Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.

Територията на област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 – в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.

Средновековие

Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи – язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.

През по-голямата част от 7 век територията на област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691 – 693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700 – 721). През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.

През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.

След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара, приела християнското име Теодора, и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на „багрянородения“ Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.

През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи – до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442 – 1444.

Османско управление

Видин през Османско владичество е бил един от най-важните градове на Балканите. До 1846 г. санджак Видин е свързан санджак на Румелийски санджак. След 1846 г. е Манастърски вилает.

През 1801 – 1802 г. е построена джамията на Осман Пазвантоглу, сега паметник на историческото наследство. Тази джамия е единственият мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма – полумесец.

Във Видин има и останки от сарая на Осман Пазвантоглу.

За Видин е съхранен и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. В него се разказва за Кримската война. Прилича на епоса за Силистра и епоса за Плевен.

Икономика

Транспорт

През територията на област Видин преминава Европейски път E79, съвпадащ в този участък с Републикански път I-1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършвайки във Видин, където преминава през река Дунав по Моста Видин-Калафат. В областта се намират и Републикански път II-12 (Видин-Брегово) и Републикански път II-14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на Републикански път II-11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край река Дунав до Никопол). Останалите пътища са с местно значение.

Железопътните линии в област Видин са Брусарци-Гара Орешец-Видин и нейното удължение Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.

Пристанището на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната ро-ро линия до град Пасау.

До края на 80-те години на 20 век край Видин функционира гражданско летище, но днес то е затворено.

Полезни изкопаеми

Областта е бедна на полезни изкопаеми. С най-голямо значение е находището на гипс в Кошава (90% от запасите в България). Има разкрити запаси на черни въглища в Белоградчик, но са в ограничено количество и са без стопанско значение. В промишлени количества са находищата на чакъли и пясъци около река Дунав. Край Ново село има каменна кариера за варовик, която вече не се разработва.

Външни препратки

• Официален сайт на областната администрация на Видин
• Неофициален сайт на област Видин
• ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви