Видин (област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Видин.
Област Видин | |
---|---|
Области в България | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Район за планиране | Северозападен район за планиране |
Областен център | Видин |
Площ | 3033 km² |
Население | 72 754 души (31 декември 2022 г.) 24 души/km² |
Общини | 11 |
БВП (2021) | 915 000 000 лв.[1] |
МПС код | BH |
Официален сайт | www.vidin.government.bg |
![]() | |
Административно деление на областта | |
Видин в Общомедия |

Област Видин (също и Видинска област) е област в България. Заема площ от 3032,9 km² и има население 75 408 души по данни от преброяването през 2021 г., което я прави най-слабо населената област в страната.[2] Административен център е град Видин. Пощенските кодове разпределени за населените места в област Видин започват от 3700 (за град Видин) до п.к. 3999.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
В област Видин има 141 селища, от които 7 града. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6 селища / 100 km².
Община Белоградчик[редактиране | редактиране на кода]
Белоградчик, Боровица, Вещица, Върба, Гранитово, Граничак, Дъбравка, Крачимир, Ошане, Праужда, Пролазница, Рабиша, Раяновци, Салаш, Сливовник, Стакевци, Струиндол, Чифлик.
Община Бойница[редактиране | редактиране на кода]
Бойница, Бориловец, Градсковски колиби, Драгичеви колиби, Каниц, Периловец, Раброво, Халовски колиби, Шипикова махала, Шишенци.
Община Брегово[редактиране | редактиране на кода]
Балей, Брегово, Връв, Гъмзово, Делейна, Калина, Косово, Куделин, Ракитница, Тияновци.
Община Видин[редактиране | редактиране на кода]
Акациево, Антимово, Бела Рада, Ботево, Буковец, Видин, Войница, Въртоп, Гайтанци, Генерал Мариново, Гомотарци, Градец, Динковица, Долни Бошняк, Дружба, Дунавци, Жеглица, Ивановци, Иново, Каленик, Капитановци, Кошава, Кутово, Майор Узуново, Новоселци, Пешаково, Плакудер, Покрайна, Рупци, Синаговци, Слана бара, Сланотрън, Търняне, Цар Симеоново.
Община Грамада[редактиране | редактиране на кода]
Бояново, Бранковци, Водна, Грамада, Медешевци, Милчина лъка, Срацимирово, Тошевци.
Община Димово[редактиране | редактиране на кода]
Арчар, Бела, Владиченци, Воднянци, Върбовчец, Гара Орешец, Димово, Дълго поле, Държаница, Извор, Карбинци, Кладоруб, Костичовци, Лагошевци, Мали Дреновец, Медовница, Орешец, Острокапци, Септемврийци, Скомля, Шипот, Яньовец, Ярловица.
Община Кула[редактиране | редактиране на кода]
Големаново, Извор махала, Коста Перчево, Кула, Полетковци, Старопатица, Тополовец, Цар-Петрово, Чичил.
Община Макреш[редактиране | редактиране на кода]
Вълчек, Киреево, Макреш, Подгоре, Раковица, Толовица, Цар Шишманово.
Община Ново село[редактиране | редактиране на кода]
Винарово, Неговановци, Ново село, Флорентин, Ясен.
Община Ружинци[редактиране | редактиране на кода]
Бело поле, Гюргич, Динково, Дражинци, Дреновец, Плешивец, Роглец, Ружинци, Тополовец, Черно поле.
Община Чупрене[редактиране | редактиране на кода]
Бостаните, Върбово, Горни Лом, Долни Лом, Протопопинци, Репляна, Средогрив, Търговище, Чупрене.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Според окончателни данни от преброяване на населението от 2021 (НСИ), броят на населението в областта е 75 408.[3]
Област Община |
Площ km2 |
Население 31 декември 1934 |
Население 31 декември 1946 |
Население 1.12.1956 |
Население 1.12.1965 |
Население 2.12.1975 |
Население 4.12.1985 |
Население 4.12.1992 |
Население 1.3.2001 |
Население 1.2.2011[4] |
Население 7.9.2021 |
Брой общини |
Градове | Села | Общо |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Област Видин | 3054,405 | 191 787 | 194 007 | 188 525 | 176 617 | 174 037 | 162 084 | 151 636 | 130 074 | 101 018 | 75 408 | 11 | 7 | 133 | 140 |
Община Белоградчик | 410,665 | 14 632 | 14 513 | 13 650 | 12 862 | 12 255 | 11 072 | 9921 | 8217 | 6602 | 5049 | 1 | 17 | 18 | |
Община Бойница | 187,361 | 10 037 | 9949 | 8805 | 7297 | 5466 | 4121 | 3330 | 2270 | 1341 | 763 | - | 8 | 8 | |
Община Брегово | 179,223 | 16 313 | 15 767 | 14 603 | 13 184 | 12 144 | 10 269 | 9181 | 7515 | 5514 | 3926 | 1 | 9 | 10 | |
Община Видин | 512,932 | 55 071 | 56 078 | 60 298 | 67 213 | 82 484 | 87 202 | 85 974 | 77 480 | 63 257 | 47 847 | 2 | 32 | 34 | |
Община Грамада | 184,213 | 10 814 | 11 096 | 10 502 | 8199 | 6100 | 4818 | 4126 | 3196 | 2007 | 1345 | 1 | 7 | 8 | |
Община Димово | 402,493 | 23 011 | 23 402 | 21 962 | 18 500 | 14 925 | 12 136 | 10 644 | 8783 | 6514 | 4810 | 1 | 22 | 23 | |
Община Кула | 279,370 | 17 833 | 18 176 | 17 776 | 14 732 | 12 266 | 10 116 | 8676 | 6792 | 4717 | 3292 | 1 | 8 | 9 | |
Община Макреш | 228,790 | 10 534 | 10 664 | 9414 | 7531 | 5876 | 4356 | 3624 | 2550 | 1630 | 1067 | - | 7 | 7 | |
Община Ново село | 109,487 | 10 406 | 10 289 | 9018 | 8396 | 7187 | 5784 | 5227 | 4206 | 2979 | 2375 | - | 5 | 5 | |
Община Ружинци | 232,555 | 13 649 | 14 623 | 14 131 | 11 785 | 9722 | 7755 | 7138 | 6061 | 4374 | 3299 | - | 10 | 10 | |
Община Чупрене | 327,316 | 9487 | 9450 | 8366 | 6918 | 5612 | 4455 | 3795 | 3004 | 2083 | 1635 | - | 8 | 8 |
Етническа група (2021):[5] |
|
Вероизповедание (2021):[6] Население: 75 408 души
|
Демография на населението | |||
---|---|---|---|
Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
2000 | 7,4‰ | 21,0‰ | -13,6‰ |
2001 | 7,4‰ | 20,8‰ | -13,4‰ |
2002 | 7,1‰ | 21,3‰ | -14,2‰ |
2003 | 6,8‰ | 20,5‰ | -13,7‰ |
2004 | 7,4‰ | 20,9‰ | -13,5‰ |
2005 | 7,5‰ | 22,5‰ | -15,0‰ |
2006 | 7,4‰ | 22,4‰ | -15,0‰ |
2007 | 7,1‰ | 21,8‰ | -14,7‰ |
2008 | 7,3‰ | 21,8‰ | -14,5‰ |
2009 | 7,8‰ | 21,5‰ | -13,7‰ |
2010 | 7,8‰ | 22,4‰ | -14,6‰ |
2011 | 7,5‰ | 22,7‰ | -15,2‰ |
2012 | 7,2‰ | 23,2‰ | -16,0‰ |
2013 | 6,8‰ | 21,1‰ | -14,3‰ |
2014 | 7,0‰ | 22,2‰ | -15,2‰ |
2015 | 6,1‰ | 22,8‰ | -16,7‰ |
2016 | 6,2‰ | 23,1‰ | -16,9‰ |
2017 | 6,5‰ | 22,7‰ | -16,2‰ |
2018 | 6,8‰ | 23,2‰ | -16,4‰ |
2019 | 6,5‰ | 22,9‰ | -16,4‰ |
2020 | 5,8‰ | 27,7‰ | -21,9‰ |
2021 | 6,6‰ | 32,3‰ | -25,7‰ |
2022 | 6,8‰ | 27,9‰ | -21,1‰ |
Брой, прираст и структура[редактиране | редактиране на кода]
Област Видин е областта с най-малко жители в България. Тя е и най-рядко населената област (25 души/km²). Населението е много неравномерно разпределено. 47% от жителите живеят в град Видин, 63% – в община Видин и 78% – в четирите крайдунавски общини (Брегово, Ново село, Видин и Димово). В останалите 7 общини живеят едва около 16 500 души.
Средната гъстота на населението е значително по-ниска от средната за страната.
От 60-те години на 20. век населението на област Видин бързо намалява. Това се дължи на емиграцията, главно към София, и на застаряването на населението и свързаните с него ниска раждаемост и висока смъртност. В селски общини като Чупрене, Бойница и Ружинци смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20. век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.
Градското население в областта е 63%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Белоградчик (81%), Видин (78%), Грамада (75%) и Кула (73%), а по-нисък – в общините Брегово (46%) и Димово (20%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.
Населено място[7] | Община | Площ на землището
(km²) |
Площ на урбанизираната територия
(km²) |
1934 г. | 1946 г. | 1956 г. | 1965 г. | 1975 г. | 1985 г. | 1992 г. | 2001 г. | 2011 г. | 2021 г. | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Акациево | Видин | 3,486 | 0,32 | 389 | 395 | 370 | 305 | 252 | 198 | 187 | 135 | 100 | 82 | |
Антимово | Видин | 11,962 | 0,90 | 1424 | 1503 | 1476 | 1037 | 793 | 556 | 466 | ||||
Арчар | Димово | 54,418 | 1,89 | 4028 | 4139 | 3990 | 3577 | 3352 | 3051 | 3009 | 2624 | 2370 | 1995 | |
Балей | Брегово | 10,445 | 1,29 | 986 | 847 | 917 | 935 | 889 | 763 | 686 | 540 | 393 | 302 | |
Бела | Димово | 20,785 | 1,12 | 1395 | 1360 | 891 | 575 | 377 | 266 | 241 | 188 | 108 | 69 | |
Бела Рада | Видин | 25,569 | 1,43 | 1525 | 1549 | 1554 | 1367 | 1321 | 952 | 921 | 732 | 585 | 407 | |
Бело поле | Ружинци | 30,656 | 1,19 | 1508 | 1688 | 1577 | 1384 | 1091 | 949 | 1013 | 1004 | 744 | 577 | |
Белоградчик | Белоградчик | 22,234 | 1,59 | 1923 | 2192 | 3444 | 5178 | 6898 | 7205 | 6635 | 5816 | 5173 | 4080 | |
Бойница | Бойница | 63,084 | 2,12 | 3573 | 3565 | 3006 | 2212 | 1778 | 1364 | 1171 | 788 | 456 | 308 | |
Бориловец | Бойница | 10,229 | 0,53 | 890 | 885 | 890 | 828 | 568 | 470 | 350 | 278 | 198 | 109 | |
Боровица | Белоградчик | 23,533 | 0,62 | 776 | 790 | 663 | 538 | 357 | 294 | 263 | 242 | 170 | 108 | |
Бостаните | Чупрене | 0 | 0,00 | 82 | 90 | 71 | 20 | 10 | 6 | 1 | 1 | 0 | — | |
Ботево | Видин | 4,937 | 0,13 | 340 | 332 | 286 | 201 | 158 | 99 | 98 | 85 | 69 | 54 | |
Бояново | Грамада | 6,010 | 0,13 | 214 | 189 | 128 | 71 | 37 | 39 | 37 | 12 | 7 | ||
Бранковци | Грамада | 22,609 | 0,71 | 1339 | 1333 | 1202 | 900 | 560 | 435 | 328 | 210 | 116 | 61 | |
Брегово | Брегово | 39,676 | 4,28 | 5455 | 5246 | 4974 | 5999 | 5525 | 4912 | 3554 | 3111 | 2527 | 1794 | |
Буковец | Видин | 18,152 | 0,93 | 1592 | 1597 | 1639 | 1451 | 1466 | 1250 | 1053 | 931 | 673 | 610 | |
Вещица | Белоградчик | 10,111 | 0,22 | 485 | 456 | 332 | 240 | 178 | 147 | 94 | 85 | 47 | 28 | |
Видин | Видин | 63,218 | 15,06 | 18740 | 18759 | 24170 | 37128 | 53529 | 62484 | 62691 | 57395 | 48071 | 35784 | |
Винарово | Ново село | 19,753 | 0,97 | 2178 | 2210 | 2189 | 1999 | 1846 | 1535 | 1368 | 1056 | 755 | 525 | |
Владиченци | Димово | 6,419 | 0,34 | 473 | 468 | 482 | 373 | 195 | 142 | 112 | 93 | 65 | 28 | |
Водна | Грамада | 18,143 | 0,31 | 690 | 681 | 579 | 399 | 277 | 184 | 157 | 134 | 73 | 37 | |
Воднянци | Димово | 23,101 | 1,24 | 1134 | 1151 | 1044 | 794 | 540 | 460 | 433 | 365 | 249 | 171 | |
Войница | Видин | 14,199 | 0,53 | 514 | 556 | 471 | 345 | 241 | 188 | 194 | 156 | 102 | 51 | |
Връв | Брегово | 22,823 | 1,57 | 2152 | 2064 | 1766 | 1502 | 1222 | 905 | 777 | 586 | 349 | 236 | |
Вълчек | Макреш | 10,769 | 0,45 | 614 | 636 | 578 | 318 | 220 | 158 | 164 | 128 | 70 | 40 | |
Върба | Белоградчик | 7,982 | 0,22 | 325 | 321 | 247 | 137 | 85 | 58 | 58 | 43 | 18 | 12 | |
Върбово | Чупрене | 41,190 | 0,52 | 1292 | 1210 | 990 | 726 | 454 | 303 | 265 | 186 | 110 | 81 | |
Върбовчец | Димово | 6,663 | 0,63 | 820 | 821 | 652 | 541 | 370 | 299 | 213 | 164 | 96 | 45 | |
Въртоп | Видин | 14,213 | 0,72 | 759 | 759 | 754 | 496 | 324 | 222 | 184 | 144 | 71 | 67 | |
Гайтанци | Видин | 13,716 | 0,46 | 806 | 845 | 805 | 648 | 414 | 284 | 261 | 163 | 118 | 95 | |
Гара Орешец | Димово | 33,909 | 1,59 | 1572 | 1188 | 613 | 277 | 156 | 1606 | 103 | 1102 | 810 | 594 | |
Генерал Мариново | Видин | 7,077 | 0,45 | 446 | 514 | 555 | 439 | 349 | 278 | 240 | 221 | 159 | 93 | |
Големаново | Кула | 44,211 | 2138 | 2085 | 1629 | 1199 | 833 | 534 | 390 | 214 | 126 | 63 | ||
Гомотарци | Видин | 23,016 | 1977 | 2030 | 1944 | 1798 | 1728 | 1557 | 1350 | 1011 | 707 | 536 | ||
Горни Лом | Чупрене | 83,57 | 1811 | 1829 | 1783 | 1577 | 1382 | 1240 | 1049 | 919 | 725 | 608 | ||
Градец | Видин | 43,56 | 4027 | 4094 | 4060 | 3605 | 3598 | 2884 | 2428 | 1918 | 1434 | 1103 | ||
Градсковски колиби | Бойница | 9,291 | 416 | 335 | 424 | 337 | 236 | 169 | 129 | 93 | 39 | 3 | ||
Грамада | Грамада | 65,807 | 4404 | 4668 | 4817 | 4178 | 3513 | 3005 | 2633 | 2111 | 1454 | 1013 | ||
Гранитово | Белоградчик | 22,82 | 884 | 795 | 609 | 461 | 306 | 193 | 195 | 125 | 60 | 49 | ||
Граничак | Белоградчик | 9,43 | 330 | 307 | 241 | 142 | 88 | 74 | 58 | 30 | 10 | 8 | ||
Гъмзово | Брегово | 22,98 | 2447 | 2369 | 2060 | 1808 | 1728 | 1407 | 1316 | 1028 | 663 | 515 | ||
Гюргич | Ружинци | 33,35 | 1209 | 1255 | 1175 | 993 | 845 | 636 | 514 | 390 | 276 | 172 | ||
Делейна | Брегово | 19,718 | 1123 | 1080 | 1039 | 914 | 789 | 650 | 560 | 423 | 273 | 209 | ||
Димово | Димово | 15,975 | 1435 | 1466 | 2066 | 2334 | 2462 | 2065 | 1653 | 1506 | 1202 | 948 | ||
Динковица | Видин | 7,702 | 534 | 575 | 507 | 467 | 382 | 259 | 216 | 186 | 155 | 119 | ||
Динково | Ружинци | 10 | 829 | 833 | 673 | 551 | 418 | 340 | 289 | 230 | 159 | 82 | ||
Долни Бошняк | Видин | 5,301 | 462 | 468 | 454 | 409 | 335 | 265 | 188 | 132 | 68 | 51 | ||
Долни Лом | Чупрене | 39,74 | 1220 | 1246 | 1111 | 878 | 722 | 557 | 417 | 342 | 211 | 154 | ||
Драгичеви колиби | Бойница | 0 | 0,00 | 2 | — | |||||||||
Дражинци | Ружинци | 12,863 | 936 | 957 | 889 | 755 | 563 | 407 | 359 | 289 | 179 | 122 | ||
Дреновец | Ружинци | 59,468 | 3404 | 3655 | 3398 | 3701 | 3348 | 2751 | 2176 | 1841 | 1378 | 1112 | ||
Дружба | Видин | 13,952 | 991 | 1014 | 1013 | 893 | 876 | 618 | 479 | 338 | 234 | 165 | ||
Дунавци | Видин | 3074 | 3230 | 3038 | 3455 | 3842 | 3548 | 3365 | 3141 | 2254 | 1755 | |||
Дъбравка | Белоградчик | 16,92 | 736 | 703 | 577 | 414 | 252 | 193 | 167 | 123 | 59 | 51 | ||
Дълго поле | Димово | 7,288 | 338 | 359 | 286 | 197 | 150 | 99 | 75 | 49 | 22 | 2 | ||
Държаница | Димово | 13,448 | 657 | 701 | 648 | 562 | 417 | 318 | 276 | 219 | 117 | 54 | ||
Жеглица | Видин | 10,766 | 769 | 754 | 694 | 551 | 448 | 331 | 320 | 286 | 177 | 143 | ||
Ивановци | Видин | 6,75 | 596 | 613 | 594 | 486 | 354 | 273 | 201 | 155 | 100 | 91 | ||
Извор | Димово | 30,02 | 1591 | 1599 | 1413 | 1163 | 781 | 627 | 518 | 411 | 266 | 150 | ||
Извор махала | Кула | 25,716 | 1097 | 1136 | 1025 | 779 | 501 | 310 | 211 | 173 | 98 | 36 | ||
Иново | Видин | 20,082 | 1716 | 1768 | 1661 | 1386 | 1363 | 1113 | 1000 | 908 | 717 | 634 | ||
Каленик | Видин | 11,631 | 1103 | 1105 | 1133 | 1043 | 842 | 669 | 569 | 411 | 285 | 188 | ||
Калина | Брегово | 2,414 | 158 | 144 | 138 | 88 | 64 | 46 | 53 | 37 | 30 | 38 | ||
Каниц | Бойница | 6,917 | 173 | 185 | 184 | 161 | 106 | 63 | 50 | 26 | 11 | 1 | ||
Капитановци | Видин | 13,769 | 1776 | 1809 | 1844 | 1977 | 1917 | 1780 | 1653 | 1438 | 1061 | 816 | ||
Карбинци | Димово | 28,865 | 1611 | 1611 | 1363 | 987 | 680 | 537 | 414 | 356 | 174 | 142 | ||
Киреево | Макреш | 32,5 | 1446 | 1563 | 1376 | 1127 | 849 | 627 | 497 | 325 | 194 | 119 | ||
Кладоруб | Димово | 10,873 | 420 | 379 | 329 | 211 | 141 | 96 | 86 | 57 | 43 | 27 | ||
Косово | Брегово | 15,673 | 1157 | 1197 | 1151 | 992 | 1006 | 773 | 707 | 564 | 367 | 232 | ||
Коста Перчево | Кула | 17,263 | 1012 | 1098 | 1015 | 733 | 488 | 393 | 292 | 224 | 90 | 49 | ||
Костичовци | Димово | 21,682 | 1121 | 1006 | 749 | 449 | 298 | 230 | 185 | 138 | 78 | 36 | ||
Кошава | Видин | 12,618 | 1207 | 1229 | 1183 | 1215 | 1149 | 1012 | 828 | 560 | 388 | 285 | ||
Крачимир | Белоградчик | 25,81 | 302 | 308 | 266 | 191 | 128 | 95 | 79 | 59 | 24 | 5 | ||
Куделин | Брегово | 7,556 | 433 | 447 | 417 | 499 | 596 | 569 | 511 | 405 | 385 | 229 | ||
Кула | Кула | 63,74 | 5413 | 5550 | 6474 | 5876 | 5660 | 5189 | 4632 | 4018 | 3226 | 2394 | ||
Кутово | Видин | 21,57 | 1767 | 1836 | 1737 | 1452 | 1095 | 735 | 591 | |||||
Лагошевци | Димово | 17,85 | 960 | 1024 | 870 | 594 | 345 | 243 | 220 | 150 | 60 | 19 | ||
Майор Узуново | Видин | 9,848 | 1084 | 1084 | 1133 | 964 | 825 | 636 | 509 | 400 | 291 | 213 | ||
Макреш | Макреш | 38,379 | 1944 | 1901 | 1619 | 1552 | 1088 | 838 | 770 | 587 | 414 | 325 | ||
Мали Дреновец | Димово | 12,635 | 581 | 636 | 641 | 468 | 304 | 237 | 162 | 126 | 73 | 33 | ||
Медешевци | Грамада | 17,602 | 1123 | 1158 | 1074 | 672 | 336 | 256 | 195 | 152 | 59 | 36 | ||
Медовница | Димово | 18,782 | 1189 | 1234 | 1081 | 812 | 546 | 441 | 354 | 339 | 288 | 201 | ||
Милчина лъка | Грамада | 11,453 | 712 | 484 | 423 | 355 | 255 | 168 | 153 | 109 | 51 | 36 | ||
Неговановци | Ново село | 14,743 | 1572 | 1695 | 1440 | 1485 | 1435 | 1152 | 986 | 842 | 598 | 510 | ||
Ново село | Ново село | 48,622 | 4535 | 4318 | 3393 | 3157 | 2503 | 1961 | 1898 | 1484 | 1015 | 866 | ||
Новоселци | Видин | 0 | 0,00 | 275 | 278 | 238 | 293 | 438 | 539 | 801 | 871 | 855 | ||
Орешец | Димово | 0 | 0,00 | 91 | 457 | 1430 | 1987 | 1907 | 64 | 1443 | 17 | 10 | 8 | |
Острокапци | Димово | 8,854 | 435 | 438 | 384 | 283 | 210 | 141 | 143 | 105 | 77 | 52 | ||
Ошане | Белоградчик | 19,22 | 626 | 695 | 576 | 404 | 275 | 174 | 154 | 105 | 68 | 47 | ||
Периловец | Бойница | 30,168 | 617 | 596 | 533 | 405 | 316 | 227 | 193 | 133 | 67 | 24 | ||
Пешаково | Видин | 7,157 | 424 | 442 | 407 | 324 | 247 | 181 | 153 | 140 | 96 | 98 | ||
Плакудер | Видин | 6,642 | 438 | 456 | 426 | 313 | 206 | 148 | 140 | 113 | 86 | 62 | ||
Плешивец | Ружинци | 24,683 | 1277 | 1358 | 1313 | 1028 | 823 | 585 | 477 | 371 | 214 | 118 | ||
Подгоре | Макреш | 54,731 | 1575 | 1664 | 1560 | 1196 | 968 | 755 | 562 | 361 | 267 | 165 | ||
Покрайна | Видин | 14,91 | 2542 | 2498 | 2444 | 2255 | 2521 | 2239 | 1987 | 1657 | 1288 | 1008 | ||
Полетковци | Кула | 7,42 | 454 | 482 | 406 | 266 | 222 | 152 | 110 | 79 | 68 | 37 | ||
Праужда | Белоградчик | 23,89 | 796 | 726 | 612 | 443 | 303 | 196 | 153 | 128 | 63 | 17 | ||
Пролазница | Белоградчик | 9,127 | 420 | 418 | 272 | 176 | 93 | 56 | 46 | 29 | 13 | 8 | ||
Протопопинци | Чупрене | 10,3 | 485 | 434 | 365 | 255 | 187 | 142 | 162 | 114 | 46 | 30 | ||
Рабиша | Белоградчик | 24,39 | 1296 | 1286 | 1173 | 1026 | 880 | 712 | 616 | 441 | 280 | 242 | ||
Раброво | Бойница | 35,037 | 2450 | 2365 | 2159 | 2057 | 1605 | 1205 | 962 | 688 | 446 | 273 | ||
Ракитница | Брегово | 16,338 | 1774 | 1674 | 4566 | 800 | 642 | 403 | 302 | |||||
Раковица | Макреш | 58,496 | 3273 | 3248 | 2788 | 2292 | 2017 | 1485 | 1228 | 858 | 508 | 325 | ||
Раяновци | Белоградчик | 48,151 | 1306 | 1367 | 1125 | 793 | 573 | 365 | 318 | 197 | 106 | 56 | ||
Репляна | Чупрене | 37,58 | 930 | 1001 | 860 | 694 | 557 | 472 | 381 | 288 | 157 | 115 | ||
Роглец | Ружинци | 0 | 0,00 | 206 | 247 | 211 | 105 | 51 | 43 | 46 | 45 | 27 | 14 | |
Ружинци | Ружинци | 21,597 | 1837 | 2042 | 2458 | 2158 | 1777 | 1428 | 1337 | 1166 | 883 | 721 | ||
Рупци | Видин | 8,368 | 407 | 441 | 417 | 329 | 294 | 201 | 199 | 204 | 148 | 174 | ||
Салаш | Белоградчик | 49,803 | 1460 | 1293 | 1117 | 895 | 600 | 467 | 379 | 267 | 171 | 136 | ||
Септемврийци | Димово | 16,67 | 960 | 1101 | 1067 | 888 | 680 | 512 | 419 | 343 | 240 | 121 | ||
Синаговци | Видин | 23,79 | 1407 | 1460 | 1277 | 1110 | 1028 | 765 | 623 | 504 | 415 | 331 | ||
Скомля | Димово | 8,903 | 471 | 440 | 331 | 235 | 179 | 91 | 71 | 56 | 26 | 19 | ||
Слана бара | Видин | 11,739 | 778 | 849 | 810 | 781 | 773 | 642 | 590 | 573 | 431 | 324 | ||
Сланотрън | Видин | 15,991 | 1418 | 1476 | 1497 | 1434 | 1454 | 1254 | 1032 | 811 | 509 | 377 | ||
Сливовник | Белоградчик | 6,55 | 260 | 267 | 173 | 118 | 73 | 35 | 54 | 44 | 18 | 9 | ||
Срацимирово | Грамада | 13,165 | 655 | 669 | 565 | 387 | 259 | 177 | 164 | 106 | 72 | 36 | ||
Средогрив | Чупрене | 22,15 | 799 | 834 | 764 | 601 | 495 | 350 | 299 | 215 | 145 | 83 | ||
Стакевци | Белоградчик | 71,375 | 1827 | 1769 | 1552 | 1194 | 848 | 533 | 442 | 309 | 199 | 108 | ||
Старопатица | Кула | 41,529 | 2408 | 2409 | 2100 | 1727 | 1401 | 1084 | 861 | 550 | 383 | 239 | ||
Струиндол | Белоградчик | 9,97 | 387 | 330 | 242 | 150 | 115 | 78 | 54 | 35 | 27 | 10 | ||
Тияновци | Брегово | 14,8 | 628 | 599 | 575 | 447 | 325 | 244 | 217 | 179 | 124 | 69 | ||
Толовица | Макреш | 14,447 | 677 | 683 | 574 | 360 | 238 | 151 | 120 | 78 | 49 | 25 | ||
Тополовец | Кула | 15,879 | 1019 | 1118 | 1103 | 982 | 844 | 711 | 671 | 473 | 355 | 267 | ||
Тополовец | Ружинци | 12,421 | 1019 | 1118 | 1103 | 362 | 289 | 217 | 152 | |||||
Тошевци | Грамада | 29,424 | 1891 | 1889 | 1653 | 1180 | 829 | 556 | 457 | 337 | 170 | 119 | ||
Търговище | Чупрене | 22,13 | 997 | 964 | 836 | 644 | 515 | 369 | 315 | 220 | 142 | 128 | ||
Търняне | Видин | 4,901 | 425 | 450 | 410 | 326 | 324 | 241 | 226 | 200 | 185 | 122 | ||
Флорентин | Ново село | 13,283 | 1211 | 1189 | 1209 | 1037 | 829 | 673 | 559 | 462 | 352 | 274 | ||
Халовски колиби | Бойница | 0 | 0,00 | 17 | 111 | 41 | 12 | 0 | 0 | 0 | 0 | — | ||
Цар Симеоново | Видин | 11,332 | 717 | 693 | 668 | 462 | 328 | 222 | 169 | 154 | 118 | 97 | ||
Цар Шишманово | Макреш | 19,078 | 1005 | 969 | 919 | 686 | 496 | 342 | 283 | 213 | 128 | 68 | ||
Цар-Петрово | Кула | 44,019 | 2191 | 2122 | 1860 | 1457 | 1048 | 753 | 642 | 481 | 297 | 172 | ||
Черно поле | Ружинци | 27,205 | 1424 | 1470 | 1336 | 1083 | 806 | 616 | 565 | 436 | 297 | 229 | ||
Чифлик | Белоградчик | 9,36 | 493 | 490 | 429 | 362 | 203 | 197 | 156 | 139 | 96 | 75 | ||
Чичил | Кула | 19,595 | 998 | 1071 | 1031 | 670 | 427 | 321 | 298 | 163 | 74 | 35 | ||
Чупрене | Чупрене | 70,67 | 1871 | 1842 | 1586 | 1523 | 1290 | 1016 | 906 | 719 | 547 | 436 | ||
Шипикова махала | Бойница | 2,96 | 144 | 159 | 156 | 94 | 68 | 51 | 42 | 22 | 5 | 2 | ||
Шипот | Димово | 12,177 | 618 | 613 | 502 | 340 | 235 | 170 | 164 | 89 | 38 | 26 | ||
Шишенци | Бойница | 28,291 | 1757 | 1748 | 1453 | 1162 | 777 | 572 | 433 | 242 | 119 | 43 | ||
Яньовец | Димово | 14,787 | 309 | 327 | 321 | 251 | 143 | 103 | 62 | 55 | 14 | 12 | ||
Ярловица | Димово | 18,387 | 802 | 884 | 809 | 602 | 457 | 338 | 288 | 231 | 92 | 58 | ||
Ясен | Ново село | 13,086 | 910 | 877 | 787 | 718 | 574 | 463 | 416 | 362 | 259 | 200 |
Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]
Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок ( ), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад ( ), билото на Стара планина на юг ( ) и околностите на село Динково на изток ( ).
На югоизток Област Видин граничи с област Монтана, на североизток – с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад – със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km – по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта – в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20 – 30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150 – 200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.
Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10 – 20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В област Видин се намира и неговата най-висока точка – връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части – планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Цялата територия на област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.
Най-голямото естествено езеро в област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната – Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20 °C, а средните януарски – около 0 °C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500 – 600 mm в равнините до 1000 – 1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата – североизточните.
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
В равнинните части на област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите – иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.
Опазване на околната среда[редактиране | редактиране на кода]
Към 2015 г. на територията на област Видин се намират 1 резерват, 8 защитени местности и 8 природни забележителности.
Код | Име | В землищата на | Площ (в ha) |
Година на обявяване |
---|---|---|---|---|
R27 | Чупрене | Горни Лом, Репляна, Стакевци, Чупрене | 1451,99 | 1973 |
ZM395 | Връшка чука | Извор махала | 68,28 | 1986 |
ZM396 | Липака | Милчина лъка | 13,37 | 1951 |
ZM398 | Раковишки манастир | Раковица | 51,52 | 1975 |
ZM450 | Остров Кутово | Кутово | 118,33 | 2007 |
ZM491 | Чупренски буки | Горни Лом, Репляна, Стакевци, Чупрене | 553,06 | 1986 |
ZM515 | Острови Близнаците | Цар Симеоново | 11,24 | 2007 |
ZM522 | Миджур | Горни Лом | 159,31 | 2009 |
ZM559 | Находище на ружевидна поветица | Ново село | 1,43 | 2013 |
PZ004 | Белоградчишки скали | Белоградчик, Боровица, Върбово, Чифлик | 652,36 | 1949 |
PZ007 | Пещера Магурата | Рабиша, Толовица | 82,5 | 1960 |
PZ189 | Пещера Венец | Орешец | 1 | 1971 |
PZ249 | Леви и десни сухи печ | Долни Лом | 0,2 | 1976 |
PZ250 | Боровият камък | Боровица | 1,29 | 1976 |
PZ251 | Водопад на река Стакевска в местността „Белата вода“ | Стакевци | 1,07 | 1976 |
PZ443 | Петров церак | Тополовец | 0,2 | 1982 |
PZ540 | Гардата | Протопопинци | 0,9 | 2010 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Древност[редактиране | редактиране на кода]
В пещерата Козарника на територията на област Видин са открити възможно първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и че са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.
Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.
Територията на област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 – в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи – язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.
През по-голямата част от 7 век територията на област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691 – 693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700 – 721). [8] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.
През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.
След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара, приела християнското име Теодора, и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на „багрянородения“ Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.
През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи – до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442 – 1444.
Османско управление[редактиране | редактиране на кода]
Видин през Османско владичество е бил един от най-важните градове на Балканите. До 1846 г. санджак Видин е свързан санджак на Румелийски санджак. След 1846 г. е Манастърски вилает.
През 1801 – 1802 г. е построена джамията на Осман Пазвантоглу, сега паметник на историческото наследство. Тази джамия е единственият мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма – полумесец.
Във Видин има и останки от сарая на Осман Пазвантоглу.
За Видин е съхранен и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. В него се разказва за Кримската война. Прилича на епоса за Силистра и епоса за Плевен.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През територията на област Видин преминава Европейски път E79, съвпадащ в този участък с Републикански път I-1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършвайки във Видин, където преминава през река Дунав по Моста Видин-Калафат. В областта се намират и Републикански път II-12 (Видин-Брегово) и Републикански път II-14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на Републикански път II-11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край река Дунав до Никопол). Останалите пътища са с местно значение.
Железопътните линии в област Видин са Брусарци-Гара Орешец-Видин и нейното удължение Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.
Пристанището на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната ро-ро линия до град Пасау.
До края на 80-те години на 20 век край Видин функционира гражданско летище, но днес то е затворено.
Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]
Областта е бедна на полезни изкопаеми. С най-голямо значение е находището на гипс в Кошава (90% от запасите в България). Има разкрити запаси на черни въглища в Белоградчик, но са в ограничено количество и са без стопанско значение. В промишлени количества са находищата на чакъли и пясъци около река Дунав. Край Ново село има каменна кариера за варовик, която вече не се разработва.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-13
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ, СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ И ОБЛАСТИ КЪМ 7.09.2021 ГОДИНА
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ, СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ И ОБЛАСТИ КЪМ 7.09.2021 ГОДИНА
- ↑ Градовете са с удебелен шрифт.
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), С. 1918, с. 253
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на областната администрация на Видин
- Неофициален сайт на област Видин
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви