Враца (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Област Враца)
Направо към: навигация, търсене
Област Враца
Област Враца на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Северозападен
Областен център Враца
Площ 3 619,7 km²
Население (2011) 186 848 души
51,6 души/km²
Общини 10
МПС код ВР
Официален сайт vratsa.bg
Административно деление на областта
Област Враца в Общомедия
Релефна карта

Област Враца е една от общо 28-те области на България, която заедно с още четири области - Видин, Ловеч, Монтана и Плевен, съставляват Северозападния район за планиране. МПС-кодът на област Враца е ВР. Областта има площ от 3619,7 km² и население от 186 848 души (преброяване 2011)[1]. Пощенските кодове на населените места в област Враца са от 3000 (за град Враца) до 3399.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в област Враца (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(10 на брой)
Населени места
(123 на брой – 8 града и 115 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Борован Борован, Добролево, Малорад, Нивянин, Сираково 5 5
Бяла Слатина Алтимир, Буковец, Бърдарски геран, Бъркачево, Бяла Слатина, Враняк, Габаре, Галиче, Драшан, Комарево, Попица, Соколаре, Тлачене, Търнава, Търнак 1 14 15
Враца Баница, Бели извор, Веслец, Вировско, Власатица, Враца, Върбица, Голямо Пещене, Горно Пещене, Девене, Згориград, Костелево, Лиляче, Лютаджик, Мало Пещене, Мраморен, Нефела, Оходен, Паволче, Тишевица, Три кладенци, Челопек, Чирен 1 22 23
Козлодуй Бутан, Гложене, Козлодуй, Крива бара, Хърлец 1 4 5
Криводол Баурене, Ботуня, Галатин, Главаци, Големо Бабино, Градешница, Добруша, Краводер, Криводол, Лесура, Осен, Пудрия, Ракево, Уровене, Фурен 1 14 15
Мездра Боденец, Брусен, Върбешница, Горна Бешовица, Горна Кремена, Долна Кремена, Дърманци, Елисейна, Зверино, Злидол, Игнатица, Кален, Крапец, Крета, Лик, Лютиброд, Лютидол, Мездра, Моравица, Оселна, Ослен Криводол, Очиндол, Ребърково, Руска Бела, Старо село, Типченица, Цаконица, Царевец 1 27 28
Мизия Войводово, Крушовица, Липница, Мизия, Сараево, Софрониево 1 5 6
Оряхово Галово, Горни Вадин, Долни Вадин, Лесковец, Оряхово, Остров, Селановци 1 6 7
Роман Долна Бешовица, Камено поле, Караш, Кунино, Курново, Марково равнище, Радовене, Роман, Синьо бърдо, Средни рът, Стояновци, Струпец, Хубавене 1 12 13
Хайредин Ботево, Бързина, Манастирище, Михайлово, Рогозен, Хайредин 6 6

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Враца, според преброяванията през годините:[1][2]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
Общо 3 618,769 269 291 289 811 292 555 294 090 297 459 286 929 270 679 243 036 186 848
Борован 210,729 11 817 16 312 15 068 13 443 11 311 9 179 8 086 7 150 5 714
Бяла Слатина 545,510 44 073 46 578 47 889 46 313 43 538 38 992 36 340 31 292 24 606
Враца 706,236 49 074 54 422 59 061 69 406 86 049 95 533 94 186 85 215 73 894
Козлодуй 284,874 19 370 19 637 20 241 20 216 18 689 23 506 23 939 24 367 21 180
Криводол 325,857 22 396 24 758 24 643 23 147 19 173 15 595 14 110 12 274 9 390
Мездра 519,112 30 377 31 133 32 554 33 547 33 608 31 023 28 987 25 879 21 748
Мизия 209,309 15 775 16 668 15 591 15 912 18 850 13 340 11 487 9 605 7 570
Оряхово 326,549 22 594 24 508 24 757 23 670 21 607 19 530 17 340 15 042 11 522
Роман 301,524 16 735 16 711 15 322 12 654 11 260 10 788 9 147 8 148 6 223
Хайредин 189,069 14 746 15 254 14 417 13 513 11 343 9 247 8 417 6 985 5 001

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2013 7,7‰ 17,8‰ -10,1‰
2012 8,3‰ 19,4‰ -11,1‰
2011 8,6‰ 18,5‰ -9,9‰
2010 8,3‰ 18,6‰ -10,3‰
2009 9,0‰ 18,4‰ -9,4‰
2008 8,6‰ 18,0‰ -9,4‰
2007 8,6‰ 18,7‰ -10,1‰
2006 8,2‰ 18,5‰ -10,3‰
2005 8,0‰ 18,3‰ -10,3‰
2004 8,2‰ 18,2‰ -10,0‰

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 243 036 186 848 100.00 100.00
Българи 223 692 151 183 92.04 80.91
Турци 2 000 565 0.82 0.30
Цигани 14 899 10 082 6.13 5.39
Други Руснаци 333 434 0.137 0.23
Арменци 23 0.009
Власи 34 0.013
Македонци 3 0.001
Гърци 24 0.009
Украинци 55 0.022
Евреи 3 0.001
Румънци 6 0.002
Други 127 0.052
Не се самоопределят 984 771 0.40 0.41
Не отговорили 853 23 813 0.35 12.74

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 243 036 100.00
Български 230 261 94.74
Турски 553 0.22
Цигански 9 981 4.10
Други 680 0.27
Не се самоопределят 708 0.29
Непоказано 853 0.35

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 243 036 186 848 100.00 100.00
Православие 229 452 106 989 94.41 57.25
Католицизъм 1 116 1 258 0.45 0.67
Протестантство 394 572 0.16 0.30
Ислям 4 223 438 1.73 0.23
Друго 142 120 0.05 0.06
Нямат 10 625 5.68
Не се самоопределят 6 856 10 806 2.82 5.78
Непоказано 853 56 040 0.35 29.99

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

В област Враца се намира част от природен парк „Врачански Балкан“. Към 2015 г. в областта се намират още 1 резерват, 14 защитени местности и 11 природни забележителности.

Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
PP06 Врачански Балкан Бели извор, Враца, Главаци, Елисейна, Зверино, Згориград, Краводер,
Криводол, Лютаджик, Лютиброд, Очиндол, Паволче, Челопек
30129,9 1989
R38 Врачански карст Враца, Паволче 1438,9 1983
ZM063 Данева могила Софрониево 4,9 1982
ZM088 Речка Веслец, Костелево 94,1 1990
ZM210 Веждата Челопек 62,6 2003
ZM293 Вола Паволче, Челопек 101,7 1951
ZM294 Борованска могила Борован, Оходен 198,8 1961
ZM295 Козлодуй Козлодуй 10 1972
ZM296 Боров камък Згориград 164,6 1979
ZM297 Коритата Софрониево 2 1982
ZM298 Кочумина Селановци 2,5 1984
ZM299 Гола бара Селановци 2 1984
ZM300 Калугерски град – Тополите Селановци 0,2 1984
ZM301 Китката Бяла Слатина 2 1987
ZM302 Тепето Криводол 6 1987
ZM482 Падините Враца, Згориград, Паволче 623 2007
PZ002 Ритлите Лютиброд 123,3 1938
PZ009 Леденика Враца 102,3 1960
PZ021 Новата пещера Лютиброд 0,5 1962
PZ039 Понора Чирен 17,2 1962
PZ046 Вратцата Враца 2 1964
PZ047 Божите мостове Лиляче, Чирен 15 1964
PZ103 Червеница Кунино 3 1974
PZ129 Чуклите Камено поле 1 1974
PZ167 Пещера Гълъбарника Кунино 3,5 1972
PZ168 Пещери Самуилица едно и две Кунино 3,5 1972
PZ169 Пещера Говедарника Царевец 2,5 1972

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_Age.xls
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2017.
  4. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2017.
  5. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2017.
  6. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 14 декември 2017.
  7. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България