Кюстендил (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Област Кюстендил)
Направо към: навигация, търсене
Област Кюстендил
Област Кюстендил на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Югозападен
Областен център Кюстендил
Площ 3 084,3 km²
Население (2011) 136 686 души
44,3 души/km²
Общини 9
МПС код КН
Официален сайт www.kn.government.bg
Административно деление на областта
Област Кюстендил в Общомедия

Област Кюстендил е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)[1]. Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.

Списък на населените места в област Кюстендил[редактиране | редактиране на кода]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Бобов дол[редактиране | редактиране на кода]

Бабино, Бабинска река, Блато, Бобов дол, Голема Фуча, Голям Върбовник, Големо село, Горна Козница, Долистово, Коркина, Локвата, Мала Фуча, Мали Върбовник, Мало село, Мламолово, Новоселяне, Паничарево, Шатрово

Община Бобошево[редактиране | редактиране на кода]

Бадино, Блажиево, Бобошево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово

Община Кочериново[редактиране | редактиране на кода]

Бараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Кочериново, Крумово, Мурсалево, Пороминово, Стоб, Фролош, Цървище

Община Кюстендил[редактиране | редактиране на кода]

Багренци, Берсин, Блатец, Бобешино, Богослов, Буново, Вратца, Гирчевци, Горановци, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждано, Граница, Гурбановци, Гърбино, Гърляно, Гюешево, Дворище, Дождевица, Долна Гращица, Долно село, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жеравино, Жиленци, Ивановци, Каменичка Скакавица, Катрище, Коняво, Копиловци, Коприва, Кутугерци, Кършалево, Кюстендил, Лелинци, Леска, Лисец, Лозно, Ломница, Мазарачево, Нови чифлик, Ново село, Николичевци, Пиперков чифлик, Полетинци, Полска Скакавица, Преколница, Радловци, Раненци, Режинци, Раждавица, Ръсово, Савойски, Сажденик, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Таваличево, Търновлаг, Търсино, Церовица, Црешново, Цървена ябълка, Цървендол, Цървеняно, Чудинци, Шипочано, Шишковци, Ябълково

Община Невестино[редактиране | редактиране на кода]

Ваксево, Ветрен, Длъхчево-Сабляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Лиляч, Мърводол, Невестино, Неделкова гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка гращица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец, Четирци

Община Рила[редактиране | редактиране на кода]

Падала, Пастра, Рила, Рилски манастир, Смочево

Община Сапарева баня[редактиране | редактиране на кода]

Овчарци, Паничище, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево

Община Дупница[редактиране | редактиране на кода]

Баланово, Бистрица, Блатино, Грамаде, Делян, Джерман, Дяково, Крайни дол, Крайници, Кременик, Палатово, Пиперево, Самораново, Дупница, Тополница, Червен брег, Яхиново

Община Трекляно[редактиране | редактиране на кода]

Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни Коритен, Горно Кобиле, Добри дол, Долни Коритен, Долно Кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Средорек, Сушица, Трекляно, Уши, Чешлянци

Население[редактиране | редактиране на кода]

Списък на общините в Област Кюстендил с тяхното население от 1934 до 2011 г и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[2].
Област
Община
Площ
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Кюстендил 3 072,007 190 996 203 381 197 286 200 974 198 876 191 463 181 347 162 534 136 686 9 7 175 182
Община Бобов дол 206,188 14 971 16 584 17 772 18 119 15 942 14 453 13 655 11 755 9 067 1 17 18
Община Бобошево 135,142 10 697 11 691 10 199 8 297 6 556 5 326 4 620 3 695 2 870 1 11 12
Община Дупница 329,059 34 960 39 989 44 569 53 141 58 185 57 310 55 737 51 471 44 988 1 16 17
Община Кочериново 182,306 13 977 15 159 14 397 13 033 10 206 8 617 7 500 6 607 5 214 1 10 11
Община Кюстендил 979,915 65 575 66 951 64 880 71 336 79 756 81 525 78 328 70 573 60 681 1 71 72
Община Невестино 439,686 21 650 22 877 18 336 13 904 9 489 7 266 5 894 4 466 2 821 - 23 23
Община Рила 360,960 5 987 7 144 7 498 6 650 5 818 4 918 4 410 3 844 2 888 1 4 5
Община Сапарева баня 180,921 11 507 12 769 12 331 11 876 9 923 9 841 9 544 8 981 7 528 1 4 5
Община Трекляно 257,830 11 672 10 217 7 304 4 618 3 001 2 207 1 659 1 142 629 - 19 19

Етническа група (2011):[3]

Българи: 121 351 (92,91 %),
цигани: 8 305 (6,36%), други: 959 (0,73%)

Религии в област Кюстендил (2011)
Религиозна група процент
православни
  
87.6%
други и неопределени
  
12.4%


Вероизповедание (2011):[4]

Самоопределили се: 115 944 души:

Православни: 101 506 ( 87,55% ),
други: 14 438 ( 12,45% )

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2014
2013 7,0‰ 18,4‰ -11,4‰
2012
2011 8,0‰ 18,8‰ -10,8‰
2010 7,6‰ 17,4‰ -9,8‰
2009 8,4‰ 17,4‰ -9,0‰
2008 8,2‰ 16,9‰ -8,7‰
2007 8,0‰ 17,6‰ -9,6‰
2006 7,8‰ 17,3‰ -9,5‰
2005 7,7‰ 17,3‰ -9,6‰
2004 7,4‰ 16,2‰ -8,8‰

География[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – с Република Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център е на областта град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места 182.

Релеф и полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климат и водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горски фонд[редактиране | редактиране на кода]

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]