Област Перник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Област Перник
Област Перник на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Югозападен
Областен център Перник
Площ 2 390,5 km²
Население (2011) 133 530 души
55,9 души/km²
Общини 6
МПС код РК
Официален сайт www.pk.government.bg
Административно деление на областта
Област Перник в Общомедия

Област Перник е една от 28-те области на България. Заема площ от 2 390,5 km² и има население 133 530 души (по окончателни данни от преброяване 2011)[1]. Пощенските кодове на населените места в област Перник са от 2300 (за град Перник) до 2499. МПС-кодът ѝ е РК.

Списък на населените места в област Перник[редактиране | редактиране на кода]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Брезник[редактиране | редактиране на кода]

Арзан, Бабица, Банище, Бегуновци, Билинци, Брезник, Брезнишки извор, Брусник, Велковци, Видрица, Гигинци, Гоз, Горна Секирна, Горни Романци, Режанци, Гърло, Долна Секирна, Долни Романци, Душинци, Завала, Кошарево, Красава, Кривонос, Конска, Муртинци, Непразненци, Ноевци, Озърновци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Слаковци, Сопица, Станьовци, Ярославци

Община Земен[редактиране | редактиране на кода]

Беренде, Блатешница, Враня стена, Габровдол, Горна Врабча, Горна Глоговица, Дивля, Долна Врабча, Еловдол, Жабляно, Земен, Калотинци, Мурено, Одраница, Падине, Пещера, Раянци, Смиров дол

Община Ковачевци[редактиране | редактиране на кода]

Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник, Слатино, Чепино

Община Перник[редактиране | редактиране на кода]

Богдановдол, Боснек, Вискяр, Витановци, Големо Бучино, Дивотино, Драгичево, Зидарци, Кладница, Кралев дол, Лесковец, Люлин, Мещица, Перник, Планиница, Радуй, Расник, Рударци, Селищен дол, Студена, Батановци, Чуйпетлово, Черна гора, Ярджиловци

Община Радомир[редактиране | редактиране на кода]

Байкалско, Беланица, Бобораци, Борнарево, Владимир, Горна Диканя, Гълъбник, Дебели лаг, Долна Диканя, Долни Раковец, Драгомирово, Дрен, Друган, Жедна, Житуша, Извор, Касилаг, Кондофрей, Копаница, Кленовик, Кошарите, Негованци, Николаево, Поцърненци, Прибой, Радибош, Радомир, Старо село, Стефаново, Углярци, Червена могила, Чуковец

Община Трън[редактиране | редактиране на кода]

Банкя, Берайнци, Богойна, Бохова, Бусинци, Бутроинци, Велиново, Видрар, Врабча, Вукан, Главановци, Глоговица, Горна Мелна, Горочевци, Джинчовци, Докьовци, Долна Мелна, Дълга лука, Ездимирци, Еловица, Ерул, Забел, Зелениград, Кожинци, Костуринци, Къшле, Лева река, Лешниковци, Ломница, Лялинци, Милкьовци, Милославци, Мракетинци, Мрамор, Насалевци, Неделково, Парамун, Пенкьовци, Проданча, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Трън, Туроковци, Филиповци, Цегриловци, Шипковица, Ярловци

Население[редактиране | редактиране на кода]

Списък на общините в област Перник с тяхното население от 1934 до 2011 г и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[2].
Област
Община
Площ
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Перник 3 394,221 155 573 169 042 179 319 180 199 173 828 179 923 163 307 149 832 133 530 6 6 165 171
Община Брезник 404,038 20 535 20 377 17 475 14 599 12 582 10 994 10 250 8 532 6 945 1 34 35
Община Земен 247,077 14 100 13 873 11 470 8 601 6 935 5 652 5 134 4 139 2 762 1 17 18
Община Ковачевци 144,945 10 410 9 640 6 906 4 636 3 429 2 668 2 583 2 155 1 600 - 10 10
Община Перник 484,213 42 617 59 593 91 081 109 724 113 890 117 615 111 244 104 625 97 181 2 22 24
Община Радомир 540,488 39 131 39 130 33 785 29 739 27 217 28 072 27 206 24 754 20 896 1 31 32
Община Трън 573,460 28 780 26 429 18 602 12 900 9 775 7 922 6 890 5 627 4 146 1 51 52
Етноси в област Перник (2011)
Етническа група процент
българи
  
96.4%
цигани
  
2.8%
други и неопределени
  
0.8%


Етническа група (2011):[3]

Българи: 120 929 (96,42 %),
цигани: 3 560 (2,84 %), други: 933 (0,74 %)

Религии в област Перник (2011)
Религиозна група процент
православни
  
85.2%
други и неопределени
  
14.8%


Вероизповедание (2011):[4]

Самоопределили се: 106 094 души:

Православни: 90 367 (85,18 %),
други: 15 727 (14,82 %)

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2013 7,3‰ 18,4‰ -11,1‰
2012 7,3‰ 19,0‰ -11,7‰
2011 7,6‰ 18,9‰ -11,3‰
2010 8,1‰ 17,7‰ -9,6‰
2009 8,7‰ 17,4‰ -8,7‰
2008 8,0‰ 17,4‰ -9,4‰
2007 7,5‰ 17,2‰ -9,7‰
2006 6,9‰ 17,2‰ -10,3‰
2005 7,4‰ 16,7‰ -9,3‰
2004 6,4‰ 16,9‰ -10,5‰

География[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта на област Перник

Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров. Границите ѝ са маркирани на север от Заваловискярската планина, на североизток – от Люлин, на югоизток – от Витоша, на юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина, варираща между 1000 и 2300 m, е естествено разпокъсана от Верило-Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от река Струма и от най-горните ѝ пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходимите проломи, издълбани от Владайска река, Струма и река Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Радомир, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 г. в област Перник се намират 1 природен парк, 1 поддържан резерват, 4 защитени местности и 4 природни забележителности.

Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
PP01 Природен парк „Витоша“ (част) Боснек, Горна Диканя, Кладница, Рударци, Чуйпетлово 27079,11 1934
PR19 Острица Кралев дол, Перник, Радомир 135,99 1961
ZM110 Чокльово блато Байкалско 320,0 1992
ZM464 Белите кладенци Кралев дол, Радомир 128,1 2007
ZM541 Голо бърдо – находище на муховидна пчелица Червена могила 10,62 2012
ZM561 Лялинци Лялинци 6,93 2013
PZ014 Трънско ждрело Ломница 8,7 1961
PZ037 Духлата Боснек 50,0 1962
PZ119 Естествено находище на див божур в местността „Янкьовец“ Извор 1,2 1974
PZ120 Вековна дъбова гора в местността „Янкьовец“ Житуша, Извор 2,39 1974

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]