Област Стара Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Област Стара Загора
Област Стара Загора на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Югоизточен
Областен център Стара Загора
Площ 5 151,1 km²
Население (2011) 333 265 души
64,7 души/km²
Общини 11
МПС код СТ
Официален сайт www.sz.government.bg
Административно деление на областта
Област Стара Загора в Общомедия

Област Стара Загора е една от 28-те области в България. Заема площ от 5 151,1 km² и е 5-та по територия в страната. Населението ѝ възлиза на 323 685 души (към 31 декември 2015 г.), като малко повече от 57,6% от всички жители на областта живеят в двата най-големи града – Стара Загора (136 807 души) и Казанлък (49 825 души).[1] Пощенските кодове разпределени за населените места в област Стара Загора започват от 6000 (за град Стара Загора) до п.к. 6299. МПС-кодът ѝ е СТ.

Населени места по общини[редактиране | редактиране на кода]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Братя Даскалови[редактиране | редактиране на кода]

Братя Даскалови, Верен, Голям дол, Горно Белево, Горно Ново село, Гранит, Долно Ново село, Колю Мариново, Малко Дряново, Малък дол, Марково, Медово, Мирово, Найденово, Опълченец, Оризово, Партизанин, Плодовитово, Православ, Славянин, Съединение, Сърневец, Черна гора

Община Гурково[редактиране | редактиране на кода]

Брестова, Гурково, Дворище, Димовци, Жълтопоп, Златирът, Конаре, Лява река, Паничерево, Пчелиново

Община Гълъбово[редактиране | редактиране на кода]

Априлово, Великово, Главан, Гълъбово, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник, Разделна

Община Казанлък[редактиране | редактиране на кода]

Бузовград, Голямо Дряново, Горно Изворово, Горно Черковище, Долно Изворово, Дунавци, Енина, Казанлък, Копринка, Крън, Кънчево, Овощник, Розово, Ръжена, Средногорово, Хаджидимитрово, Черганово, Шейново, Шипка, Ясеново

Община Мъглиж[редактиране | редактиране на кода]

Борущица, Ветрен, Дъбово, Държавен, Зимница, Мъглиж, Радунци, Селце, Сливито, Тулово, Шаново, Юлиево, Яворовец, Ягода

Община Николаево[редактиране | редактиране на кода]

Едрево, Елхово, Николаево, Нова махала

Община Опан[редактиране | редактиране на кода]

Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Княжевско, Кравино, Опан, Пъстрен, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово

Община Павел баня[редактиране | редактиране на кода]

Александрово, Асен, Виден, Габарево, Горно Сахране, Долно Сахране, Манолово, Осетеново, Павел баня, Скобелево, Турия, Тъжа, Търничени

Община Раднево[редактиране | редактиране на кода]

Бели бряг, Боздуганово, Българене, Гледачево, Даскал-Атанасово, Диня, Землен, Знаменосец, Ковач, Ковачево, Коларово, Константиновец, Любеново, Маца, Полски Градец, Раднево, Рисиманово, Свободен, Сърнево, Тихомирово, Тополяне, Трояново, Трънково

Община Стара Загора[редактиране | редактиране на кода]

Арнаутито, Бенковски, Богомилово, Борилово, Борово, Братя Кунчеви, Бъдеще, Воденичарово, Горно Ботево, Дълбоки, Еленино, Елхово, Загоре, Змейово, Казанка, Калитиново, Калояновец, Кирилово, Козаревец, Колена, Ловец, Лозен, Люляк, Лясково, Маджерито, Малка Верея, Малко Кадиево, Михайлово, Могила, Ново село, Оряховица, Остра могила, Памукчии, Петрово, Плоска могила, Подслон, Преславен, Пряпорец, Пшеничево, Пъстрово, Ракитница, Руманя, Самуилово, Сладък кладенец, Стара Загора, Старозагорски бани, Стрелец, Сулица, Хан Аспарухово, Християново, Хрищени, Яворово

Община Чирпан[редактиране | редактиране на кода]

Винарово, Воловарово, Гита, Димитриево, Държава, Зетьово, Златна ливада, Изворово, Малко Тръново, Могилово, Осларка, Рупките, Свобода, Спасово, Средно градище, Стоян-Заимово, Целина, Ценово, Чирпан, Яздач

Население[редактиране | редактиране на кода]

В общо 11-те града живеят приблизително 71,7% (232 131 души) от всички жители в областта (323 685 души). Малко повече от 80% от тях (градското население) живеят в двата най-големи града – Стара Загора (136 807) и Казанлък (49 825). Останалата част от градското население е разпределена в останалите 9 града, от които само Раднево и Чирпан са с население повече от 10 000, но по-малко от 20 000 човека. Другите градове в област Стара Загора са с население, наброяващо по-малко от 10 000 души.[2]

Общински центрове[редактиране | редактиране на кода]

Население по оценка за 2009 въз основа на преброяване 2001
град / село Население
Стара Загора 151 818
Казанлък 53 930
Чирпан 17 589
Раднево 14 269
Гълъбово 9 033
Мъглиж 3 545
Николаево 3 080
Гурково 3 049
Павел Баня 3 020
Братя Даскалови 784
Опан 439
Общо 260 556
Списък на общините в област Стара Загора с тяхното население от 1934 до 2011 г. и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[3].
Област
Община
Площ,
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Стара Загора 5 156,885 289 411 308 405 324 362 362 018 396 766 411 990 397 339 370 615 333 265 11 11 195 206
Община Братя Даскалови 487,956 29 583 30 245 25 498 20 893 16 723 13 359 12 393 11 065 9 677 - 23 23
Община Гурково 292,261 6 234 6 501 7 428 7 337 6 694 6 452 6 160 5 676 5 127 1 10 11
Община Гълъбово 348,895 18 815 19 626 19 350 23 038 21 287 20 313 17 740 16 182 13 394 1 10 11
Община Казанлък 634,781 39 848 44 503 53 865 67 818 83 579 91 279 88 761 81 533 72 581 3 17 20
Община Мъглиж 388,884 15 949 15 958 16 082 16 186 15 618 14 078 13 777 12 973 10 180 1 14 15
Община Николаево 96,524 5 435 5 462 5 483 6 282 6 385 5 608 5 302 4 948 4 346 1 3 4
Община Опан 257,476 12 870 13 795 13 059 10 069 7 092 5 754 4 859 4 142 2 950 - 13 13
Община Павел баня 518,675 20 011 19 827 19 547 19 762 20 498 19 464 16 950 15 891 14 186 1 12 13
Община Раднево 545,145 26 612 28 247 27 671 31 597 30 949 27 335 26 244 24 280 20 079 1 23 24
Община Стара Загора 1 063,418 77 480 84 926 97 710 123 936 153 664 176 861 175 451 167 661 160 108 1 51 52
Община Чирпан 522,870 36 574 39 315 38 219 35 100 34 277 31 487 29 702 26 264 21 637 1 19 20
Етноси в област Стара Загора (2011)
Етническа група процент
българи
  
86.2%
цигани
  
7.8%
турци
  
4.9%
други и неопределени
  
1.1%


Показатели[редактиране | редактиране на кода]

Етнически групи (2011):[4]

Религии в област Стара Загора (2011)
Религиозна група процент
православни
  
79.3%
мюсюлмани
  
4.17%
други и неопределени
  
16.3%


Вероизповедание (2011):[5]

Движение

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2014
2013 9,5‰ 15,3‰ -5,8‰
2012
2011 10,0‰ 15,5‰ -5,5‰
2010 10,2‰ 15,4‰ -5,2‰
2009 10,5‰ 15,0‰ -4,5‰
2008 10,1‰ 14,8‰ -4,7‰
2007 9,9‰ 15,4‰ -5,5‰
2006 9,7‰ 15,3‰ -5,6‰
2005 9,0‰ 15,1‰ -6,1‰
2004 9,2‰ 14,9‰ -5,7‰

Качество на живота[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2004 г. на област Стара Загора е присъдено 1-во място за най-добро качество на живота в Европа, заедно с област Цюрих, пред такива области като Андалусия (Испания) и Фландрия (Белгия). Наградата е дадена от „FDI Magazine“, проект на „Financial Times“, за новопостроените жилища, ниските цени и богатото културно-историческо наследство.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Област Стара Загора е на 3-то място (от 28 области в България) по индекс на човешко развитие (ИЧР) за 2003 г. и икономическа активност (данни от официалния Национален доклад за развитието на човека на UNDP – Програма на ООН за развитие). В сравнение с 2002 г. областта се премества с 1 място напред и се нарежда след областите София-град и Враца, като изпреварва областите Варна и Габрово.

Най-голям дял от БВП на областта има индустриалният сектор, следван от услугите и от селското стопанство. В края на 2004 г. безработицата в областта е 9%, а в град Стара Загора – около 3,5%, което е много под средната стойност за страната (11,9%).

През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2,02 млрд. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.

11-те общини от област Стара Загора заемат следните места в класацията (на 262 български общини) по общински ИЧР за 2003 г.: Стара Загора – 7; Гълъбово – 17; Раднево – 27; Казанлък – 40; Чирпан – 105; Опан – 157; Братя Даскалови – 167; Павел баня – 168; Гурково – 215; Мъглиж – 228; Николаево – 244.

Най-големият промишлен комплекс е промишлено-енергийният комплекс „Марица-Изток“.

В Стара Загора се намира и най-голямата пивоварна в България – „3агорка“ АД, която е собственик и на пивоварна в София и произвежда бира с марките „Загорка“, „Ариана“, „Столично пиво“, „Столично тъмно пиво“, „Амстел“, „Хайнекен“ и др. „Загорка“ държи 30% от пазара на пиво в страната. В пивоварната в Стара Загора работят над 800 старозагорци и по този показател „Загорка“ е един от най-големите работодатели в града.

Тук се намира и винарната „Домейн Менада“, която от 2002 г. е собственост на френската фирма „Belvédère Group“, официален вносител на „Sobieski vodka“ за България. Към нея спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е сред най-проспериращите на българския пазар с марките „Tcherga“, „Traiana“, „Augusta“, „Menada“, „Menada Trinity“ и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон в страната, като не са за подценяване и вината от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. са направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.

Останалите най-важни предприятия в града са: ДЗУ; Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест – Хранмашкомплект“; мебелни предприятия „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за пиво „Загорка“; Заводи за млекопреработване „ОМК“; Зърнено-фуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце – БТ“; мелница „Загоре“; Завод за макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“, предприятия за производство на летицин, шрот, биоконцентратни смески; Птицекомбинат „Градус“; Предприятие за металорежещи машини, цехове за фармацевтика и др.

Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на зърнени храни, технически култури, зеленчуци, овощия, грозде. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.

Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построиха множество хипермаркети като „Метро груп“, „Билла“, „Техномаркет Европа“, „Технополис“, „Практис“, „Хипермаркет Багира“, „Практикер“, „Кауфланд“ и други. В града се намират и 2 от най-големите за областта молове – „Парк Мол Стара Загора“ и Mall Galleria.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Стара Загора сред най-важните транспортни възли в Южна България. През града минават ЖП линиите от Русе до Подкова (с проект за продължаване през прохода „Маказа“ до Дедеагач на Егейско море) и от София до Бургас (по което трасе има проект до 2020 г. да се изгради високоскоростна ЖП линия). в района на града има летище с дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети. През региона преминават 4 от 5-те трансевропейски коридори, пресичащи територията на страната. От 2007 г. Стара Загора има връзка с магистрала Тракия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]