Област Стара Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Област Стара Загора
Област Стара Загора на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Югоизточен
Областен център Стара Загора
Площ 5 151,1 km²
Население (2011) 333 265 души
64,7 души/km²
Общини 11
МПС код СТ
Официален сайт www.sz.government.bg
Административно деление на областта

Област Стара Загора е една от 28-те области в България.

Заема площ от 5 151,1 км2 и е 5-та по територия в страната. Населението ѝ възлиза на 327 576 души (по експресни данни от преброяванe 2011)[1]. 70 % от населението на областта живее в 2-та най-големи града - Стара Загора и Казанлък. Пощенските кодове разпределени за населените места в област Стара Загора започват от 6000 (за град Стара Загора) до п.к. 6299. МПС-кодът ѝ е СТ.

Населени места по общини[редактиране | edit source]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Братя Даскалови[редактиране | edit source]

Братя Даскалови, Верен, Голям дол, Горно Белево, Горно Ново село, Гранит, Долно Ново село, Колю Мариново, Малко Дряново, Малък дол, Марково, Медово, Мирово, Найденово, Опълченец, Оризово, Партизанин, Плодовитово, Православ, Славянин, Съединение, Сърневец, Черна гора

Община Гурково[редактиране | edit source]

Брестова, Гурково, Дворище, Димовци, Жълтопоп, Златирът, Конаре, Лява река, Паничерево, Пчелиново

Община Гълъбово[редактиране | edit source]

Априлово, Великово, Главан, Гълъбово, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник, Разделна

Община Казанлък[редактиране | edit source]

Бузовград, Голямо Дряново, Горно Изворово, Горно Черковище, Долно Изворово, Дунавци, Енина, Казанлък, Копринка, Крън, Кънчево, Овощник, Розово, Ръжена, Средногорово, Хаджидимитрово, Черганово, Шейново, Шипка, Ясеново

Община Мъглиж[редактиране | edit source]

Борущица, Ветрен, Дъбово, Държавен, Зимница, Мъглиж, Радунци, Селце, Сливито, Тулово, Шаново, Юлиево, Яворовец, Ягода

Община Николаево[редактиране | edit source]

Едрево, Елхово, Николаево, Нова махала

Община Опан[редактиране | edit source]

Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Княжевско, Кравино, Опан, Пъстрен, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово

Община Павел баня[редактиране | edit source]

Александрово, Асен, Виден, Габарево, Горно Сахране, Долно Сахране, Манолово, Осетеново, Павел баня, Скобелево, Турия, Тъжа, Търничени

Община Раднево[редактиране | edit source]

Бели бряг, Боздуганово, Българене, Гледачево, Даскал-Атанасово, Диня, Землен, Знаменосец, Ковач, Ковачево, Коларово, Константиновец, Любеново, Маца, Полски Градец, Раднево, Рисиманово, Свободен, Сърнево, Тихомирово, Тополяне, Трояново, Трънково

Община Стара Загора[редактиране | edit source]

Арнаутито, Бенковски, Богомилово, Борилово, Борово, Братя Кунчеви, Бъдеще, Воденичарово, Горно Ботево, Дълбоки, Еленино, Елхово, Загоре, Змейово, Казанка, Калитиново, Калояновец, Кирилово, Козаревец, Колена, Ловец, Лозен, Люляк, Лясково, Маджерито, Малка Верея, Малко Кадиево, Михайлово, Могила, Ново село, Оряховица, Остра могила, Памукчии, Петрово, Плоска могила, Подслон, Преславен, Пряпорец, Пшеничево, Пъстрово, Ракитница, Руманя, Самуилово, Сладък кладенец, Стара Загора, Старозагорски бани, Стрелец, Сулица, Хан Аспарухово, Християново, Хрищени, Яворово

Община Чирпан[редактиране | edit source]

Винарово, Воловарово, Гита, Димитриево, Държава, Зетьово, Златна ливада, Изворово, Малко Тръново, Могилово, Осларка, Рупките, Свобода, Спасово, Средно градище, Стоян-Заимово, Целина, Ценово, Чирпан, Яздач

Население[редактиране | edit source]

Общински центрове[редактиране | edit source]

Население по оценка за 2009 въз основа на преброяване 2001
град / село Население
Стара Загора 151 818
Казанлък 53 930
Чирпан 17 589
Раднево 14 269
Гълъбово 9 033
Мъглиж 3 545
Николаево 3 080
Гурково 3 049
Павел Баня 3 020
Братя Даскалови 784
Опан 439
Общо 260 556

Преброяване 2011[редактиране | edit source]

Преброяване на населението 2011 (НСИ), окончателни данни за броя на населението: 333 265 [2]

  • брой на населението (2001): 370 665
  • брой на населението (2011): 333 265 / 308 106
Етноси в област Стара Загора (2011)
Етническа група процент
българи
  
86,2%
цигани
  
7,8%
турци
  
4,9%
други и неопределени
  
1,1%


Показатели[редактиране | edit source]

Етнически групи (2011):[3]

Религии в област Стара Загора (2011)
Религиозна група процент
православни
  
79,3%
мюсюлмани
  
4,4%
други и неопределени
  
16,3%


Вероизповедание (2011):[4]

Движение

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2011 10.0‰ 15.5‰ -5,5‰
2010 10,2‰ 15,4‰ -5,2‰
2009 10,5‰ 15,0‰ -4,5‰
2008 10,1‰ 14,8‰ -4,7‰
2007 9,9‰ 15,4‰ -5,5‰
2006 9,7‰ 15,3‰ -5,6‰
2005 9,0‰ 15,1‰ -6,1‰
2004 9,2‰ 14,9‰ -5,7‰

Качество на живота[редактиране | edit source]

През октомври 2004 г. на област Стара Загора е присъдено 1-во място за най-добро качество на живота в Европа, заедно с област Цюрих, пред такива области като Андалусия (Испания) и Фландрия (Белгия). Наградата е дадена от "FDI Magazine", проект на "Financial Times", за новопостроените жилища, ниските цени и богатото културно-историческо наследство.

Икономика[редактиране | edit source]

Област Стара Загора е на 3-то място (от 28 области в България) по индекс на човешко развитие (ИЧР) за 2003 г. и икономическа активност (данни от официалния Национален доклад за развитието на човека на UNDP - Програма на ООН за развитие). В сравнение с 2002 г. областта се премества с 1 място напред и се нарежда след областите София-град и Враца, като изпреварва областите Варна и Габрово.

Най-голям дял от БВП на областта има индустриалният сектор, следван от услугите и от селското стопанство. В края на 2004 г. безработицата в областта е 9%, а в град Стара Загора - около 3,5%, което е много под средната стойност за страната (11,9%).

През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2,02 млрд. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.

11-те общини от област Стара Загора заемат следните места в класацията (на 262 български общини) по общински ИЧР за 2003 г.: Стара Загора - 7; Гълъбово - 17; Раднево - 27; Казанлък - 40; Чирпан - 105; Опан - 157; Братя Даскалови - 167; Павел баня - 168; Гурково - 215; Мъглиж - 228; Николаево - 244.

Най-големият промишлен комплекс е Промишлено-енергийният комплекс „Марица-Изток“.

В Стара Загора се намира и най-голямата пивоварна в България - „3агорка“ АД, която е собственик и на пивоварна в София и произвежда бира с марките „Загорка“, „Ариана“, „Столично пиво“, „Столично тъмно пиво“, „Амстел“, „Хайнекен“ и др. „Загорка“ държи 30% от пазара на пиво в страната. В пивоварната в Стара Загора работят над 800 старозагорци и по този показател „Загорка“ е един от най-големите работодатели в града.

Тук се намира и винарната "Домейн Менада", която от 2002 г. е собственост на френската фирма "Белведере груп", официален вносител на "Sobieski vodka" за България. Към нея спада и избата в с. Оряховица на 15 км от Стара Загора. Винарната е сред най-проспериращите на българския пазар с марките "Tcherga", "Traiana", "Augusta", "Menada", "Menada Trinity" и др., както и като износител на вино в чужбина. "Домейн Менада" и "Оряховица" са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон в страната, като не са за подценяване и вината от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. са направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.

Останалите най-важни предприятия в града са: ДЗУ; Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест - Хранмашкомплект“; мебелни предприятия „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за пиво „Загорка“; Заводи за млекопреработване „ОМК“; Зърнено-фуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце - БТ“; мелница „Загоре“; Завод за макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“, предприятия за производство на летицин, шрот, биоконцентратни смески; Птицекомбинат „Градус“; Предприятие за металорежещи машини, цехове за фармацевтика и др.

Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на зърнени храни, технически култури, зеленчуци, овощия, грозде. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.

Стара Загора сред най-важните транспортни възли в Южна България. През града минават ЖП линиите от Русе до Подкова (с проект за продължаване през прохода „Маказа“ до Дедеагач на Егейско море) и от София до Бургас (по което трасе има проект до 2020 г. да се изгради високоскоростна ЖП линия). в района на града има летище с дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети. През региона преминават 4 от 5-те трансевропейски коридори, пресичащи територията на страната. От 2007 г. Стара Загора има връзка с магистрала Тракия.

Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построиха множество хипермаркети като „Метро груп“, „Билла“, „Техномаркет Европа“, „Технополис“, "Практис" ,„Хипермаркет Багира“, „Практикер“, "Кауфланд" и други. В града се намират и 2 от най-големите за областта молове - "Парк Мол Стара Загора" и Mall Galleria.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]