Обработка на скъпоценни камъни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Обработката на скъпоценни камъни има за цел да увеличи естетическите качества на изходния материал – обикновено минерал с подходящи качества (твърдост, цвят, чистота), но все по-често и синтетични кристали. Основните дейности по обработката са рязането, остеняването и полирането. Крайният продукт най-често е остенен скъпоценен камък или гладък овален камък като кабошон или мънисто (при които не се извършва остеняване).

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Оглед и планиране[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалният оглед има за цел да установят качествата на суровия материал и да се избере най-подходящата обработка за него. Според формата и размерите се избира подходящо разрязване, като при най-скъпите камъни основният стремеж е да се оползотвори най-голяма част от изходния минерал. Ако има локализирани дефекти като нежелани примеси и пукнатини, те могат да се отстранят при разрязването. Други локални особености се планират да се озоват на места на които биха имали най-голям естетичен ефект.

Прозрачните и полупрозрачните камъни най-често се остеняват за да им се придаде максимален блясък. Непрозрачните камъни или такива с множество включения и примеси са най-подходящи за кабошони или мъниста.

Рязане, остеняване и полиране[редактиране | редактиране на кода]

Рязането оформя грубо бъдещите скъпоценни камъни. Обикновено е съобразено с плоскостите на цепителност на минерала. Най-често се използва стоманен въртящ се диск покрит с калаено-фосфорен бронз, на външния ръб на който има вградени ситни диамантени частици.[1] Диамантът, като най-твърдият естествен материал (твърдост 10 по Моос), се използва за рязане на всички минерали, включително и диамант. Друг често използван абразив е силициевият карбид (9,5 по Моос).[2] В практиката все повече навлиза и лазерното рязане.

При последващото остеняване (фасетиране) и полиране се използват подобни инструменти, но с все по-ситни абразивни частици и специален държач който осигурява прецизност при позиционирането. При остеняването се оформят стените (фасетките) на камъка, а при полирането се придава крайният блясък.

Форми на обработения камък[редактиране | редактиране на кода]

  • гладък
  • остенен
    • брилянт – остеняване разработено специално за диаманта, но използвано и при други скъпоценни камъни
    • смарагдово остеняване
    • крушовидно
    • сърцевидно
    • тип „роза“
    • ... и много други

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Курчатов, Всеволод. Скъпоценните камъни: познати и непознати. Pensoft, 2004. ISBN 9546422231. с. 77-89.
  2. John Miller. How are Gems Cut and Polished?. // Посетен на 16 януари 2016. (на английски)