Образование

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Просвета пренасочва насам. За българското списание вижте Просвета (1897 - 1898).

Лекция на Факултета по биомедицинско инженерство, ЧТУ в Прага
Ученици, които седят в сянката на овощна градина в Бамозай, близо Гардез, Пактия провинция, Афганистан
Отбор студенти, които са част от състезанието FIRST Robotics Competition във Вашингтон, окръг Колумбия.

Образованието е процес на улесняване на ученето и на придобиването на знания, умения, ценности, вярвания и навици. Образователни методи включват истории, дискусия, преподаване, обучение и насочени изследвания. Образованието се извършва под ръководството на преподаватели, но учащите могат и сами да се образоват[1]. Образованието може да се проведе в официална и неофициална среда и всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа може да се счита за образователен. Методиката на преподаване се нарича педагогика.

Образованието се разделя официално на няколко етапа, които са предучилищна възраст и детска градина, основно училище, средно училище и след това колеж, университет и чиракуване.

Правото на образование е признато от повечето правителства, включително и на глобално ниво: Член 13 от 1966 г. Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права признава всеобщото право на образование[2].[3] В повечето страни образованието е задължително до определена възраст.

История[редактиране | редактиране на кода]

Академията на Платон, мозайка от Помпей
Наланда, древен център за висше образование.
Матео Ричи (вляво) и Сюй Ґуанци (вдясно) в китайското издание „Елементи“ на Евклид публикувано през 1607 г.

Образованието води началото си от праисторията, когато по-възрастни са обучавали по-младите в знания и умения необходими в тяхното общество. В първобитните общества това е постигнато устно и чрез имитация. Разказите предавали знания, ценности и умения от едно поколение на друго поколение. Когато културите започнали да разширяват познанията си отвъд уменията, които можели лесно да бъдат научени чрез имитация, тогава започнало да се формира образованието. Училища съществували в Египет от времето на Средното царство[4].

Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа[5]. Град Александрия в Египет, създаден през 330 г. пр.н.е. става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През 3в. пр.н.е. в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации претърпели срив на грамотност и организация след падането на Рим в 476 г.н.е.[6]

Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) е най-влиятелния древен философ на Китай в провинция Лу, чиято образователна перспектива продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ като Корея, Япония и Виетнам. Конфуций събира ученици и търси владетел, който ще приеме неговите идеали за добро управление, но напразно. Аналектите на Конфуций били записани от последователи му, оставяйки своя принос върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха[7].

След падането на Древен Рим, Католическата църква остава единствен източник на грамотност в образованието за Западна Европа. Тя създава катедрални училища през Ранното средновековие като центрове за висше образование. Впоследствие някои от тези учреждения се превърнали в средновековни университети и станали предшественици на много от съвременните университети в Европа[8].

В средата на Средновековието Катедралата Шартр управлява известното и влиятелно Катедрално училище Шартр. Средновековните университети в западното християнство са добре интегрирани във из цяла Западна Европа, насърчавала се свободата на изследване. На тях се дължи голямото разнообразие от проницателни учени и природо-философи като Тома Аквински от Неаполския университет, Робърт Гросетест от Оксфордския университет, ранен тълкувател на систематичен метод за научни експерименти[9] и Свети Алберт Велики, пионер в полето на биологичните изследвания[10].

През Средновековието под ислямския халифат в рамките на Близкия изток, простиращ се от Иберийския полуостров на запад до река Инд на изток и до Династията на Алморавидите и Малийската империя на юг, процъфтявали ислямските науки и математика.

Ренесанса в Европа поставя началото на една нова епоха на научни и интелектуални търсения и разбирания на древните гръцки и римски цивилизации. Около 1450 г. Йоханес Гутенберг разработва печатарска преса, която позволила произведенията на литературата да се разпространяват по-бързо. Европейската имперска епоха станала свидетел на европейските идеи за образование по философия, религия, изкуство и наука, които се разпространили по целия свят. Мисионери и учени донесли нови идеи от други цивилизации чрез китайските мисии на йезуитите, които играят значителна роля в предаването на знания, науката и културата между Китай и Европа, превеждат европейски творби за китайски учени като сборника „Елементи“ на Евклид заедно с мислите на Конфуций за европейската публика. Епохата на Просвещението среща появата на по-светска образователна перспектива в Европа.

В повечето страни днес, редовното обучение, независимо дали в училище или по друг начин е задължително за всички деца до определена възраст. Поради това разпространението на задължителното образование, съчетано с нарастване на населението, ЮНЕСКО е изчислява, че през следващите 30 години все повече хора ще получават официално образование, отколкото в цялата човешка история до този момент[11].

Етапи[редактиране | редактиране на кода]

Предучилищно образование[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Предучилищно образование
Малки деца в детска градина в Япония.

Предучилищното образование обикновено обхваща деца на възраст от три (в някои страни – от нула) до пет години и предхожда формалното и често задължително училищно образование. То се извършва в детските градини и има за цел първоначална социализация на децата и минималната им подготовка за обучение в училище – на ниво първични навици на четене, писане и смятане.

В България предучилищното образование започва на тригодишна възраст, но задължителни са само третата и четвъртата година, които освен в детски градини може да се провеждат и в училищата.[12]

Основно образование[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Основно образование
Основни ученици със своята учителка, Колумбия, 2014

Основното образование обикновено включва първите 5 до 7 години от формалното училищно образование, като най-често започва около шестгодишна възраст. В световен мащаб около 70% от децата на възраст за основно образование посещават училища, като делът им нараства.[13]

В България основното образование е с продължителност 8 години и се осъществява на два етапа – начален (от първи до четвърти клас) и прогимназиален (от пети до осми клас).[14] Основно образование се получава в основни (първи до осми клас), начални (първи до четвърти клас) или прогимназиални училища (пети до осми клас).[15]

Средно образование[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Средно образование

В повечето съвременни образователни системи средното образование обхваща формалното образование, провеждано през юношеството. То представлява преход от обикновено задължителното и неспециализирано основно образование към незадължителното по-специализирано висше образование. Границата между основното и средното образование е различна в различните страни, а понякога и в рамките на една страна, но обикновено е между седмата и десетата година на формалното образование. Целта на средното образование може да бъде даването на общи познания, подготовката за висшето образование или направо подготовката за определена професия.

В България средното образование е с продължителност 4 години (от девети до дванадесети клас) и завършва с държавни зрелостни изпити по определени учебни предмети.[14] Средно образование се получава в обикновени и профилирани гимназии (девети до дванадесети клас), в професионални гимназии (от между седми и девети клас до дванадесети клас) или в средни общообразователни училища (първи до дванадесети клас).[15]

Висше образование[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Висше образование

Висшето образование е последната степен на формалното образование, която е незадължителна и следва завършването на средно образование. То се получава в специализирани училища, обикновено наричани университети или колежи, и се завършва с получаването на диплома или академична степен. В съответствие с Болонската декларация в България се подготвят кадри в трите основни степени – бакалавър, магистър и доктор. В наши дни в повечето развити страни голяма част от населението, в някои страни до 50%, посещават висши училища през някаква част от живота си. По тази причина висшето образование играе важна роля в националните икономики на тези страни – като значителен стопански сектор само по себе си и като източник на обучена работна сила.

Образование за възрастни[редактиране | редактиране на кода]

Основни статии: Образование за възрастни и Учене през целия живот

Образованието за възрастни включва различни форми на обучение след завършването на формалното образование. То може да се провежда на работното място, чрез специализирани курсове на средни или висши училища, в организирани специално за тази цел учебни центрове. Често то включва различни курсове за разширяване и подобряване на професионалната квалификация.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основни статии: Икономика на образованието
Ученици на път за училище, Хакха, Щат Чин, Мианмар

Според моного автори високите постижения в образованието са от съществено значение за страните за да бъдат те способни да постигнат високо ниво на икономическо развитие.[16] Емпиричният анализ изглежда подкрепя теоретичното предполагане, че бедни страни могат да растът икономически по-бързо от богатите страни, защото те могат да „внесат“ и усвоят последната дума на технологиите, неща които вече са изпробвани и тествани в богатите страни. Все пак технологичният трансфер изисква мениджъри със знание и инженери, които са способни да оперират с нови машини или практики на производство, заети от страните лидери в технологиите, за да могат по този начин да затворят „бездната“ чрез имитация. За това, способността на една страна да учи от лидерите в определена област и особено в областта на технологиите е функция на нейния „човешки капитал“.

Скорошно изследване на детерминантите за общия икономически растеж набляга на важността на фундаменталните икономически институции [17] и ролята на когнитивните умения.[18]

В индивидуален аспект икономическата литература, която засяга това как нивата на доход са свързани с образованието и друг тип човишки капитал, следва работата на икономиста от чикагската школа Якоб Минцер [19]. Според Даниел Чечи семейните характеристики също са от значение за образователните и след това икономическите резултати в индивидуален аспект [20].

Критерии за качество[редактиране | редактиране на кода]

Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование [21].

Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях. Тези елементи са:

1. Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда.

Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи; постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество.

Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно – поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между нациите, – много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на резултатите. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването ѝ съвсем не са универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия.

2. Ролята на образованието в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията.

Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света.

Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно сравнено с ориентираността.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dewey, John (1944) [1916]. Democracy and Education. The Free Press. pp. 1 – 4. ISBN 0-684-83631-9.
  2. International Covenant on Economic, Social and Cultural Rights
  3. ICESCR, Article 13.1
  4. Assmann, Jan (2002). The Mind of Egypt: History and Meaning in the Time of the Pharaohs. p. 127.
  5. „Plato“. Encyclopaedia Britannica. 2002.
  6. Geoffrey Blainey; A Very Short History of the World; Penguin Books, 2004
  7. Analects
  8. Geoffrey Blainey; A Very Short History of the World; Penguin Books, 2004
  9. Robert Grosseteste". Catholic Encyclopedia. Newadvent.org. 1 June 1910.
  10. "St. Albertus Magnus". Catholic Encyclopedia. Newadvent.org. 1 March 1907.
  11. Robinson, K.: Schools Kill Creativity. TED Talks, 2006, Monterey, CA, US.
  12. Министерство на образованието, младежта и науката 2009, с. 6.
  13. ((en)) UNESCO, Education For All Monitoring Report 2008, „Net Enrollment Rate in primary education“
  14. а б Министерство на образованието, младежта и науката 2009, с. 7.
  15. а б Министерство на образованието, младежта и науката 2009, с. 10.
  16. ((en)) Eric A. Hanushek. Economic outcomes and school quality. International Institute for Educational Planning, 2005. ISBN 978-92-803-1279-9. Посетен на 21 октомври 2011.
  17. ((en)) Daron Acemoglu, Simon Johnson, James A. Robinson. The Colonial Origins of Comparative Development: An Empirical Investigation. // American Economic Review 91 (5). 2001. DOI:10.2139/ssrn.244582. с. 1369 – 1401.
  18. ((en)) Eric A. Hanushek, Ludger Woessmann. The role of cognitive skills in economic development. // Journal of Economic Literature 46 (3). 2008. DOI:10.1257/jel.46.3.607. с. 607 – 608.
  19. ((en)) Jacob Mincer. The distribution of labor incomes: a survey with special reference to the human capital approach. // Journal of Economic Literature 8 (1). 1970. с. 1 – 26.
  20. ((en)) Daniele Checchi, The Economics of Education: Human Capital, Family Background and Inequality, Cambridge University Press, 2006
  21. ((en)) Education for All Global Monitoring Report 2005 – The Quality Imperative. // UNESCO, 2005. Посетен на 2006-05-13.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Education“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]