Образование

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Училищен клас от Мексико
Студентска аудитория в колеж в Ню Йорк по време на семестриален изпит

Образованието обхваща преподаването и научаването на научни знания и специфични умения. За основна цел на образованието се смята и предаването на културни традиции между поколенията. Образованието е от значение и за икономическия напредък, подобрявайки човешкия капитал и създавайки възможности за въвеждане на нови технологии в производството.

В XXI век, времена на силно развити технологии и масова употреба на интернет ресурси, много лесно могат да бъдат открити всички видове образователни организации.

Етапи[редактиране | edit source]

Предучилищно образование[редактиране | edit source]

Основна статия: Предучилищно образование

Предучилищното образование обикновено обхваща деца на възраст от три (в някои страни – от нула) до пет години и предхожда формалното и често задължително училищно образование. То се извършва в детските градини и има за цел първоначална социализация на децата и минималната им подготовка за обучение в училище — на ниво първични навици на четене, писане и смятане.

В България предучилищното образование започва на тригодишна възраст, но задължителни са само третата и четвъртата година, които освен в детски градини може да се провеждат и в училищата.[1]

Основно образование[редактиране | edit source]

Основна статия: Основно образование

Основното образование обикновено включва първите 5 до 7 години от формалното училищно образование, като най-често започва около шестгодишна възраст. В световен мащаб около 70% от децата на възраст за основно образование посещават училища, като делът им нараства.[2]

В България основното образование е с продължителност 8 години и се осъществява на два етапа – начален (от първи до четвърти клас) и прогимназиален (от пети до осми клас).[3] Основно образование се получава в основни (първи до осми клас), начални (първи до четвърти клас) или прогимназиални училища (пети до осми клас).[4]

Средно образование[редактиране | edit source]

Основна статия: Средно образование

В повечето съвременни образователни системи средното образование обхваща формалното образование, провеждано през юношеството. То представлява преход от обикновено задължителното и неспециализирано основно образование към незадължителното по-специализирано висше образование. Границата между основното и средното образование е различна в различните страни, а понякога и в рамките на една страна, но обикновено е между седмата и десетата година на формалното образование. Целта на средното образование може да бъде даването на общи познания, подготовката за висшето образование или направо подготовката за определена професия.

В България средното образование е с продължителност 4 години (от девети до дванадесети клас) и завършва с държавни зрелостни изпити по определени учебни предмети.[3] Средно образование се получава в обикновени и профилирани гимназии (девети до дванадесети клас), в професионални гимназии (от между седми и девети клас до дванадесети клас) или в средни общообразователни училища (първи до дванадесети клас).[4]

Висше образование[редактиране | edit source]

Основна статия: Висше образование


Висшето образование е последната степен на формалното образование, която е незадължителна и следва завършването на средно образование. То се получава в специализирани училища, обикновено наричани университети или колежи, и се завършва с получаването на диплома или академична степен. В наши дни в повечето развити страни голяма част от населението, в някои страни до 50%, посещават висши училища през някаква част от живота си. По тази причина висшето образование играе важна роля в националните икономики на тези страни - като значителен стопански сектор само по себе си и като източник на обучена работна сила за останалата част от стопанството.

Образование за възрастни[редактиране | edit source]

Основни статии: Образование за възрастни и Учене през целия живот

Образованието за възрастни включва различни форми на обучение след завършването на формалното образование. То може да се провежда на работното място, чрез специализирани курсове на средни или висши училища, в организирани специално за тази цел учебни центрове. Често то включва различни курсове за разширяване и подобряване на професионалната квалификация.

Икономика[редактиране | edit source]

Основни статии: Икономика на образованието
Ученици на път за училище, Хакха, Щат Чин, Мианмар

Според моного автори високите постижения в образованието са от съществено значение за страните за да бъдат те способни да постигнат високо ниво на икономическо развитие.[5] Емпиричният анализ изглежда подкрепя теоретичното предполагане, че бедни страни могат да растът икономически по-бързо от богатите страни, защото те могат да "внесат" и усвоят последната дума на технологиите, неща които вече са изпробвани и тествани в богатите страни. Все пак технологичният трансфер изисква мениджъри със знание и инженери, които са способни да оперират с нови машини или практики на производство, заети от страните лидери в технологиите, за да могат по този начин да затворят "бездната" чрез имитация. За това, способността на една страна да учи от лидерите в определена област и особено в областта на технологиите e функция на нейния "човешки капитал". Скорошно изследване на детерминантите за общия икономически растеж набляга на важността на фундаменталните икономически институции [6] и ролята на когнитивните умения.[7]

В индивидуален аспект икономическата литература, която засяга това как нивата на доход са свързани с образованието и друг тип човишки капитал, следва работата на икономиста от чикагската школа Якоб Минцер [8]. Според Даниел Чечи семейните характеристики също са от значение за образователните и след това икономическите резултати в индивидуален аспект [9].

Критерии за качество[редактиране | edit source]

Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование [10].

Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях. Тези елементи са:

1. Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда.

Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи; постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно - поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между нациите, - много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на резултатите. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването ѝ съвсем не са универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия.

2. Ролята на образованието в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света.

Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно сравнено с ориентираността.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Министерство на образованието, младежта и науката 2009, с. 6.
  2. ((en)) UNESCO, Education For All Monitoring Report 2008, „Net Enrollment Rate in primary education“
  3. а б Министерство на образованието, младежта и науката 2009, с. 7.
  4. а б Министерство на образованието, младежта и науката 2009, с. 10.
  5. ((en)) Eric A. Hanushek. Economic outcomes and school quality. International Institute for Educational Planning, 2005. ISBN 978-92-803-1279-9. Посетен на 21 октомври 2011.
  6. ((en)) Daron Acemoglu, Simon Johnson, James A. Robinson. The Colonial Origins of Comparative Development: An Empirical Investigation. // American Economic Review 91 (5). 2001. DOI:10.2139/ssrn.244582. с. 1369–1401.
  7. ((en)) Eric A. Hanushek, Ludger Woessmann. The role of cognitive skills in economic development. // Journal of Economic Literature 46 (3). 2008. DOI:10.1257/jel.46.3.607. с. 607–608.
  8. ((en)) Jacob Mincer. The distribution of labor incomes: a survey with special reference to the human capital approach. // Journal of Economic Literature 8 (1). 1970. с. 1–26.
  9. ((en)) Daniele Checchi, The Economics of Education: Human Capital, Family Background and Inequality, Cambridge University Press, 2006
  10. ((en)) Education for All Global Monitoring Report 2005 - The Quality Imperative. // UNESCO, 2005. Посетен на 2006-05-13.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Education“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Виж още[редактиране | edit source]

Фейсбук-група на българските училища https://www.facebook.com/groups/339146549507541/?fref=ts