Образователна технология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Образователната технология (на английски: educational technology или learning technology) е изучаването и етичната практика на улесняването и подпомагането на учебния процес и подобряване на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси."[1][2]

Терминът „образователна технология“ е често асоцииран с или обхваща инструктивната теория и теорията на обучението. Докато инструктивната технология покрива процесите и системите на обучение и инструкция, образователната технология включва други системи, използвани в процеса на развиването на човешки способности. Образователната технология включва, но не се ограничава до, софтуер, хардуер, както и Интернет приложения и дейности.

Класификация на образователните системи[редактиране | редактиране на кода]

  1. класическо лекционно обучение (може да включва използването на компютър, проектор, озвучаване на залата и запис на лекцията като аудио или видео);
    1. модерно лекционно обучение (към горното може да има и стриймване на лекцията онлайн с въпроси от онлайн юзъри);
  2. обучение с помощ на аудиовизуални технически средства (когато учащият е изцяло извън лекционното помещение, независимо дали след това, тоест слушащ или гледащ запис, или в същото време се намира на отдалечена точка на планетата);
  3. система с advisor (това е когато при 1.1. е необходима намесата на advisor);
  4. обучение с помощ на учебна книга (това е към 1., когато към лекциите се четат лекции и учебници, както и допълнителна литература);
  5. компютърно обучение (това може да е обучение по информатика или обучение с помощта на ползване на компютър и проектор по време на лекция от лектора, или дори обучение със стрийминг, където обучаващият се може да гледа лекцията на живо и в същото време да си пусне стрийминг опциите на компютъра си);
  6. система „репетитор“ – индивидуално обучение (това е система характерна за началното образование);
  7. „програмно обучение“ (обучение по ползването на програми);
  8. обучение по програмиране (виж 1.1., 5).

Технологии[редактиране | редактиране на кода]

Образователните медии и инструменти могат да се използват за:

  • подкрепа за структуриране на задачата: помощ при изпълнението на задачата (процедури и процеси),
  • достъп до бази знания (помага на потребителя да намери необходимата информация).
  • алтернативни форми на представяне на знанието (множество форми на представяне на знанието, напр. видео, аудио, текст, изображение, данни).

Аудио и видео[редактиране | редактиране на кода]

Видеотехнологиите[3] включват VHS и DVD касети, както и при поискванеи синхронниметоди за цифрово видео чрез сървърниили уеб варианти, като поточно видео и уебкамери, използване на вътрешни платформи за видеоклипове за хостване на учебни видеоклипове в библиотеката.[4] Видеотелефонията позволява комуникация с лектори и други експерти. Интерактивните цифрови видеоигрисе използват в K-12 и висшето образование.[5]

Компютри, таблети и мобилни устройства[редактиране | редактиране на кода]

Обучението в сътрудничество е подход за групово обучение, при който обучаемите взаимодействат по координиран начин за постигане на учебна цел или задача.[6][7] С последните постижения в областта на смартфон технологиите изчислителната мощ и възможностите за съхранение на информация на днешните мобилни устройства позволяват разработването и използването на приложения от по-високо ниво.

Табла[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват три вида бели дъски. Първите бели дъски, подобни на белите дъски в класната стая, датират от края на 50-те години на миналия век. Терминът "бяла дъска" се използва метафорично и за обозначаване на виртуални бели дъски, върху които компютърни софтуерни приложения имитират бели дъски, позволявайки писане или рисуване.[8] Интерактивните бели дъски позволяват на учениците и учителите да пишат върху сензорен екран.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Селевко Г. К. Современные образовательные технологии: Учебное пособие. – М.: Народное образование, 1998. – 256 с.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Технология коммуникативного обучения иноязычной культуре (Е. И. Пассов)
  • Технология учебной дискуссии М.В. Кларин
  • Школа Завтрашнего Дня (Д. Ховард)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ричи: Richey, R.C. (2008). Reflections on the 2008 AECT Definitions of the Field. TechTrends. 52(1) 24 – 25
  2. ↑ Andreas Kaplan (2020) Universities, Be Aware: Start-Ups Strip Away Your Glory; About EdTech’s potential take-over of the higher education sector
  3. ↑ Evaluating Video Models of Evidence-Based Instructional Practices to Enhance Teacher Learning // journals.sagepub.com. Посетен на 21 октомври 2023 г.
  4. ↑ Top 10 Corporate Videos You Can Make // mammothicfilms.ca. Посетен на 21 октомври 2023 г.
  5. ↑ Report: Benefits of Video Games in K-12 Education // www.theesa.com. Посетен на 21 октомври 2023 г.
  6. ↑ Collaborative learning: What is it? // www.researchgate.net. Посетен на 21 октомври 2023 г.
  7. ↑ Collaborative Learning: Pros & Cons // helpfulprofessor.com. Посетен на 21 октомври 2023 г.
  8. ↑ Definitions for whiteboard // www.definitions.net. Посетен на 21 октомври 2023 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Educational technology“ и страницата „Образовательные технологии“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Образователна_технология&oldid=12008749“.