Оброк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оброчище на мегданчето в Лютиброд, Врачанско, скицирано през юни 1916 г. от Иван Енчев – Видю, който пише „Върху постамент от варовит туф, забит в земята, е сложен с широкото надолу мраморен, във византийски стил капител. Върху едната страна на капитела са изваяни гръцки орнаменти - меандри, и между тях кръст. На тази група от камъни, напомняща олтарен престол, е облегнат висок кръст, издялан грубо с брадва от дъбово дърво, кован с гвоздеи, който по всяка вероятност е бил по-рано забит в земята. Това се вижда от дебелия полуизгнил край на долното му крило. Мегданчето, гдето е направено оброчището, се намира сред селото на най-високото място, на един от баирите, върху който е заселено. Недалеч от оброчището стърчи камбанария, построена от дъбови греди. В с. Лютиброд църква няма; черкуват се из околните села, отгдето на известни празници дохождат свещеници и служат на оброчището. Тук селяните се сбират да се молят за дъжд, колят курбан и пр.“

Оброк (също оброчище, църквище, курбанище, соборище) е свещено място, сакрален християнски обект, посветен на определен християнски светец — покровител или празник.

С това име се означава и самият култов обред (обричанете на определено място) или ритуал (изпълняваните на оброчното място обредни действия).

Много от оброчищата са разположени върху стари езически светилища от древността, които са били посветени на езически духове и божества.

Обикновено оброкът е разположен в селището или извън него, в близост до аязмо, големи скали, пещери, вековни дървета. Оброчните места се отбелязват с култови знаци: голям камък, каменен или дървен кръст, каменни плочи, колони. Посегателството върху тези места е забранено.

Мястото се посещава от вярващите в определен календарен ден, като се изпълняват обреди за здраве и благополучие, защита от суша, градушки, наводнения, пожари, и др. Задължителен елемент от празника е жертвоприношението. Коля се животно — вол, теле, агне, овца и се приготвя курбан. На оброчния знак и около него се палят свещи.

Оброчищата понякога пазят преживелици от култ към свещени дървета - съществуват оброчища, при които няма следи от стара църква, а са обрасли с вековни дървета, които всъщност са оброчището. При тържества на тези оброчища се пробиват в дърветата дупки със свредели и се слагат там ястия и светена вода - така дърветата се „хранят“. Дърветата са смятани за свещени и не се секат, като се смята, че покушенията срещу тях ще бъдат наказани. При подобно посегателство срещу такова дърво в Западна България се устройва общинска проклетия.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Заедно по свещените места на планината Осогово. София, 2008 г., изд.РИМ - Кюстендил, печат.Дийор Принт ООД, с.58;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вакарелски, Христо. Етнография на България, второ издание. София, Наука и изкуство, 1977. с. 424.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на оброк