Обрязване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обрязване
Карта, показваща съотношението на обрязаните мъже по държави към декември 2006 г.

Мъжкото обрязване (на латински: circumcisio – да изрежеш) е хирургическо отстраняване на препуциума – кожата, покриваща главичката на пениса.[1] Практиката е станала част от някои религии, като ислям и юдаизъм.

Медицински аспект[редактиране | редактиране на кода]

Високо и стегнато обрязване

Все още се дебатира дали има здравна полза от обрязването. Много изследвания съпоставят ползите от обрязването с вредите и рисковете, които то крие, стигайки до различни заключения.

Рискове[редактиране | редактиране на кода]

Както всяка хирургическа намеса, така и обрязването крие рискове, макар и минимални, когато процедурата е извършена от хирург в съответствие с хигиеничните норми. Най-честите усложнения са причинени от следоперативни инфекции и кървене, и могат да бъдат катастрофални. Други по-рядко срещани дълготрайни усложнения са уринарни фистули, обриви по главичката, некроза на части от пениса, цисти, разместване или разширяване на отвора на пениса, отстраняване на прекалено много тъкан, резултиращо в секундарна фимоза.

При обрязване в ранна възраст, най-често срещаното усложнение са т.нар. кожени мостове, образувани при неравномерно срастване на главичката с остатъка от кожа по пениса. В такъв случай е необходима повторна намеса. Друго усложнение е стеснението на уретрата, което в САЩ се наблюдава в 10% от случаите.

Различните здравни организации по света дават различен процент на възможните усложнения, породени от обрязване – от 0,1% до 55% от случаите. Документирани са редки случаи на загуба на пениса и още по-редки на смърт.

Женското обрязване[редактиране | редактиране на кода]

FGC Types-ru.svg

Женското обрязване (наречено още FGM Female Genital Mutilation) се свързва с всяка процедура, свързана с частично или напълно премахваме на външните женски полови органи. Може да е поради религиозни, културни или други причини.

Съществуват три вида женско обрязване:

  • Вид 1: модифицирана „суна“ (от арабски: sunna – „традиция“): частично или цялостно премахване на клитора и заобикалящите го тъкани.
  • Вид 2: Клитордектомия (обрязване): отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни. Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор.
  • Вид 3: Инфибулация (”фараонско“ обрязване): отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Останалите част от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останалата кожа сраства. В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв.

Общество и култура[редактиране | редактиране на кода]

Прекомерно издължен препуциум

Култура и религия[редактиране | редактиране на кода]

Значение в юдаизма[редактиране | редактиране на кода]

Обрязването е обичайна практика в Близкия Изток от дълбока древност, като в Стария завет филистимците са отбелязани като единствения народ, който не го практикува.[2]

В юдаизма обрязването е символ (печат) на завета между Йехова и Авраам. Бог заповядва на Авраам да обреже себе си и потомците си от мъжки пол – Ишмаел (праотецът на арабите) и Исаак (праотецът на евреите) като символ на сключения завет. По-късно по времето на Мойсей и след даването на Закона, обрязването става задължение за всеки евреин. Обрязването се извършва на осмия ден след раждането на момчето.

През епохата на Елинизма, когато под гръцко влияние практиката на обрязването в Близкия Изток намалява, то се утвърждава като белег на етническа идентичност за евреите.[2]

Значение в исляма[редактиране | редактиране на кода]

Обрязване в централна Азия, ок. 1865 – 1872 г.

Въпреки че не е упоменато в Корана, то е посочено в Хадит. В Турция и Централна Азия обрязването е специален ритуал. Според Ислямската правна система (Фъкх), няма определена възраст, в която трябва да се извърши обрязването, но е прието децата да бъдат обрязани към 7 до 10 година. Този ритуал се нарича „сюннет“.

Значение в християнството[редактиране | редактиране на кода]

След идването на Христос (Спасителят), идва и Новият завет на човеците с Бога, където се казва, че не обрязването на плътта, а обрязването на сърцето ще получи похвала от Бога (Римл. 2:28). Самият Христос говори често за това в Евангелията – за чистотата отвътре, която е по-важна от видимата чистота (Матей 7:21). Поради това християните не считат за необходимо обрязването на плътта при мъжете, а с Божията благодат се стремят към очистване на сърцето.

В Новия Завет от Апостол Павел пише, че този, който се обреже, няма полза от Христа – в смисъла, че Христос е поел това бреме и изпълнил закона на Мойсей. Вече не е нужно да се обрязват физически, а духовно.

Етически и юридически въпроси[редактиране | редактиране на кода]

Процесът на обрязване е безвъзвратен и в много държави по света се практикува на новородени (без упойка), което поражда етичен проблем. Не винаги решението на родителите за обрязване съответства с желанието на вече порасналото дете. Според много организации за защита правата на детето, родителите нямат право да отстраняват каквато и да е здрава и нормално функционираща част от тялото на детето, причинявайки му ненужна болка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lissauer & Clayden (2012), стр. ??; Rudolph (2011), стр. 188; Sawyer (2012), стр. 555 – 556.
  2. а б Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 60.
  • Lissauer, T. & Clayden, G. (2012). Illustrated textbook of paediatrics. Edinburgh: Mosby. ISBN 9780723435655
  • Rudolph, C. (2011). Rudolph's pediatrics. New York: McGraw Hill Medical. ISBN 9780071497237
  • Sawyer, S. (2012). Pediatric physical examination & health assessment. Sudbury, MA: Jones & Bartlett Learning. ISBN 9781449676001

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) За какво е обрязването? – статия за обрязването от гледна точка на Исляма; автор: Седрик Пойет – Али Тюркменоглу, Ислямски науки, Университет „Фридрих-Александер“ Ерланген
  • ((en)) Почти всичко за обрязването. Техники, резултати, медицински препоръки и много др.