Обсада на Амория
| Обсада на Амория | |||
| Арабско-византийски войни | |||
 Обсадата на Амориум, илюстрация от Хрониката на Скилица | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1 август – 24 септември 838 г. | ||
| Място | Аморион | ||
| Резултат | превземане, разграбване и сриване на Аморион | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Обсада на Амория в Общомедия | |||
Обсадата на Амория е ключов момент в Арабско-византийските войни. През август и септември 838 г. византийският град Амориум е превзет и разрушен след кратка обсада от армията на Абасидския халифат, воден от халиф Ал-Мутасим (833–842). Това събитие е арабският отговор на византийската кампания, предприета предходната година в граничния район на халифата, по време на която византийците избиват населението на Запетра, родния град на халифа. В отговор Ал-Мутасим решава да започне мащабно нашествие във Византия с цел превземане на Амориум, имперският стълб в Западна Мала Азия и роден град на Аморийската династия, към която принадлежи тогавашният управляващ император Теофил (829–842).[източник? (Поискан преди 54 дни)]
За да атакува Амориум, който се превръща в стълб на империята в Мала Азия през IX век, Ал-Мутасим събира армия от 80 000 души, която разделя на две. Едната атакува от североизток, а другата от юг. Североизточната армия побеждава византийците под командването на Теофил при Анзен на 22 юли 838 г. Това позволява на арабите да проникнат дълбоко във византийска Мала Азия. Двете арабски армии се обединяват в Ансира, която намират изоставена. След като разграбват града, арабите се насочват към Амориум и го достигат на 1 август. Поради бунт на хурамитските перси във византийската армия по това време, както и поради вълнения в столицата, Теофил не успява да окаже помощ на обсадения град. Амориум е изключително добре укрепен и има силен гарнизон, но от предател арабите откриват слабо място в градските стени. Именно в него абасидската армия концентрира усилията си и успява да пробие стената. Амориум е превзет и систематично разрушен, за да не се върне повече към предишния си просперитет. Повечето от жителите му са избити, а оцелелите поробени. Оцелелите са освободени след сключване на примирие през 841 г. Онези, които са заемали важни позиции, обаче са изпратени в столицата на халифата – Самара, където са екзекутирани на следващата година, след като отказват да приемат исляма. Те са известни като Четиридесет и двама аморейски мъченици.[1]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Въздействието на това поражение е значително върху Византия. Превземането на град Аморий поставя началото на период на траен упадък във външната политика на Византия с териториални загуби. Губейки основния си форпост в Мала Азия, постепенно империята е изтласкана от вътрешността на полуострова, а след битката при Манцикерт и окончателно губи Мала Азия, на територията на който се формира Румелийски султанат. Сриването на Амория прави невъзможно поддържането на Анатолийския лимес, и в крайна сметка отслабването му води до невъзможност империята да упражнява постоянно и трайно властта си над полуострова, а след поражението при Манцикерт го и губи безвъзвратно. Дори кръстоносните походи не успяват да възстановят желаното имперско статукво в Анатолия. След поражението при Амория през 838 г., император Теофил решава да организира европейска коалиция срещу Абасидите. За тази цел той започва преговори със западния император Луи Благочестиви, дожа на Венеция Пиетро Традонико и испанския халиф Абд ал-Рахман II от династията на Омаядите. Въпреки опитите за включване на държавите от Западна Европа в борбата срещу Багдадския халифат, ситуацията на източната имперска граница остава много незадоволителна. Като цяло външната политика на Теофил спрямо арабите е еднакво неуспешна както на Запад, така и на Изток. И в двете посоки, до средата на IX век, те са взели надмощие и са притиснали Византийската империя към нейната сърцевина. Проникването на арабите в самото сърце на малоазийските владения на Византия нарушава съществуващата имперска системата за военна отбрана. Центърът на Анатолийската тема е временно прехвърлен от Аморион в съседния Поливот. От безизходица Теофил се съгласява да плати огромната сума от 2400 фунта злато, за да получи почетен мир от арабите и да откупи всички пленници, но халифът поставя толкова обидни условия, които Теофил няма как да приеме и войната продължава и след смъртта на императора, макар и с по-ниска интензивност.[източник? (Поискан преди 54 дни)]
Падането на Амория също така дискредитира идеологията на иконоборството, която е официализирано доктринално снета от имперското управление, като веднага след смъртта на Теофил през 842 г. е провъзгласено тържеството на Православието.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фьодор Успенски; История Византийской империи. Том II, стр. 314.
- ↑ Treadgold Warren T. The Byzantine Revival, American Council of Learned Societies. Stanford, CA: Stanford University Press, 1988. 304-305 p. ISBN 0-804-71462-2. ISBN 978-0-804-71462-4.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Осада Амория“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Теофан Продължител
- Александр Александрович Васильев, Византия и арабы. Политические отношения Византии и арабов за время Аморийской династии.
