Обсада на Видин (1885)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Видин.

Обсада на Видин
Сръбско-българска война
Информация
Период 12-16 ноември 1885
Място Видин, България
Резултат Победа за България
Територия Северозападна България
Воюващи страни
Княжество България Кралство Сърбия
Командири
капитан Атанас Узунов генерал Милойко Лешанин
Сили
6 170 войника и 31 оръдия 10 800 войника и 26 оръдия

Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война от 1885 година е голямо сражение за контрол над града, защитаван от български войски. Завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия до 16 ноември.

Обсада на Видин (1885)[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

капитан Атанас Узунов
генерал Милойко Лешанин

За отбраната на Северозападна България българското командване създава Северния отряд под общото командване на капитан Атанас Узунов. В навечерието на войната той достига до 15 000 войника и 37 оръдия. Групиран е в:

  • Видински отряд (капитан Атанас Узунов).
  • Бреговски отряд (подпоручик Тодоров).
  • Кулски отряд (подпоручик Николаев).
  • Белоградчишки отряд
  • Берковски отряд
  • Летящ отряд (капитан Георги Тодоров)
  • Общ резерв (поручик Драганов)
  • два катера на Дунавската речна флотилия.

За атака срещу Северозападна България, сръбското командване определя Тимошката армия под общото командване на генерал Милойко Лешанин. В навечерието на войната достига до 11 000 войника, 400 коника и 26 оръдия. Групиране в :

  • Тимошки отряд
  • Кулски отряд
  • Южен отряд

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

редут „Баба Вида“

На 5 ноември 1885 г. силите на Северния български отряд се прегрупират. Бреговския, Кулския и Белоградчишкия отряд се прибират във Видинската крепост и усилват Видинския отряд. Силите достигат до 6 170 войника и 31 оръдия. Групирани са в десен участък, ляв участък и резерв. Десния участък (поручик Жаджиев) включва редута „Баба Вида“, Карибергския редут и бастиони № 1, 2, 3 и 4. Левия участък (поручик Стайков) включва Белоградчишкия форт, Новоселския и Татарджишкия люнет и бастиони № 5, 6, 7 и 8. Резерва е съсредоточен в центъра на Видин. Артилерията заема предварително подготвините огневи позиции.

Тимошката сръбска армия планира настъпление срещу Видинската крепост. Изходните позиции на Тимошкия отряд са при с. Смърдан-с. Капитановци, на Кулския отряд при с. Бяла Рада-с. Тадарджик, на Южния отряд при с. Видбол-с. Назър махала (Гурково).

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

На 12 ноември сръбските сили подхождат към подстъпите Видинската крепост. Фронта на настъплението сключва плътен обръч. С пушечен и артилерийски огън прикриващите български подразделения забавят развръщането на противника.

На 13 ноември Бреговския отряд провежда излизане от крепостта. С бой разкрива живата сила и тежкото въоръжение на противника. След обяд сръбски подразделения атакуват бастион № 5 и 6. С упорита съпротива бастионите са задържани. На отделни места сърбите излизат на близките подстъпи на крепостта.

Новината за сръбския неуспех по направлението Ниш-Пирот-София повдига духа на българските войни. На предложението на генерал Лешанин за предаване на крепостта, капитан Узунов отговаря :

„В Русия съм се учил да защитавам, а не да предавам крепости....С Вас ще преговарям, когато напуснете пределите на моята Родина. В противен случай ще мина в настъпление и ще Ви разгромя.“

На 14 ноември от 6 часа сутринта войните на Северния отряд провеждат активно настъпление при с. Калугер-с. Лагошевци и с. Арчар.

Паметник на загиналите български войни в Сръбско-българската война. Автор Андрей Николов

На 15 ноември е организирано ново настъпление към с. Новоселци. В доста моменти се водят ожесточени ръкопашни схватки.

Действията на Видинския отряд респектират сръбското командване и атаките срещу Видинската крепост са прекратени.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1910 г в чест на победата на гаровия площад във Видин е издигнат паметник-костница, известен като „паметника на Скърбящия войн“[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 г., С., 1985, с. 162 – 164, 185
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България