Обсада на Дръстър (971)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обсада на Дръстър
Българо-византийски войни
Информация
Период971
МястоДръстър, днес Силистра, България
Резултатпобеда на Византия
Страни в конфликта
ВизантияКиевска Русия, Първо Българско царство
Командири и лидери
Йоан ЦимисхийСветослав I
Сили
30 000 души[1]
(възможно е 40 000 души?)[2]
300 кораба[2]
60 000 души[2]
Жертви и загуби
неизвестни, 350 убити в последната битка (Лъв Дякон)38000, от които 15 000 убити в последната битка.[2] Изчислено на базата на различието между началните сили на Светослав, така както са съобщени от Лъв Дякон (60 000) и броя на руските войни получили дажба от хляб, за заминаването си за дома след примирието (22 000).
Карта

Обсадата на Дръстър през 971 г. е поредица от битки за контрол над средновековния град Дръстър (днешна Силистра), сложили край на нашествието на киевския княз Светослав I в България. Завършва с победа на византийците, водени от Йоан I Цимисхий.

Обсада[редактиране | редактиране на кода]

Император Йоан преминава към обсада на Дръстър, която трае 65 дни. Неговата армия е подкрепена от флота от 300 кораба, снабдени със сифони за гръцки огън.[2] Има няколко сражения пред стените на града; те показват на византийците, че русите нямат умения за бой с конница. Сред жертвите е роднината на императора Йоан Куркуас (чиято глава е показана от русите на една от кулите) и втория по командване в армията на Светослав, Икмор (убит е от Анемас, сина на критския управник за да отмъсти за убийството на баща си от Икмор по време на обсадата на Крит).

Руснаците и българите намаляват до крайност от глад. За да умилостивят боговете те давят пилета в Дунав, но жертвоприношенията не помогнали. Когато лишенията станали още по-големи 2000 руски войни (включително някои жени) отплавали през нощта, разбили византийската флота и тръгнали да търсят запаси по Дунав; по-късно отново се присъединили към обсадата.

Руснаците разбрали, че не могат да пробият обсадата и се съгласяват да подпишат мирен договор с Византийската империя, съгласно който се отказват от интересите си към българските земи и град Херсонес в Крим. Светослав горчиво отбелязва, че всичките му съюзници (унгарци, печенеги) са го предали в решаващ момент. Позволено му е да евакуира армията си на остров Березан, а през това време византийците навлизат в Дръстър.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. J. Haldon, The Byzantine Wars, 149
  2. а б в г д Treadgold, Warren. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997, ISBN 0-8047-2630-2, p. 509.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Siege of Dorostolon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​