Обсада на Ловеч (1187)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсада на Ловеч
Българо-византийски войни
Информация
Период 1187
Място Ловеч, България
Резултат Победа на българите
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNGСредновековна България Palaiologos-Dynasty-Eagle.svgВизантийска империя
Командири
Иван Асен I и Теодор-Петър Исак II Ангел
Сили
неизвестна неизвестна
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Обсадата на Ловеч е тримесечна българо-византийска битка през пролетта на 1187 г. Резултатът е победа за българите.

Обсада на Ловеч (1187)[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Успешното въстание на Асеневци срещу византийското иго през 1185 г. довежда до провъзгласяване на възстановяването на Българската държава. Проблемите на Византия с норманите забавят ромейската реакция. Императора Исак II Ангел планира поход срещу въстаниците, който да пренесе военните действия в Северна България. Първият е през 1186 г. За втория избира направление за движение Средец-Велико Търново. Действията в Западна Стара планина са разчетени и с оглед установяване на пряка връзка със съюзния унгарски крал. Ромейската войска се съсредоточава при град Средец. Поради настъпилата зима похода се отлага за пролетта на 1187 г.

Българската войска през 1186 г. е съсредоточена около столицата Велико Търново и проходите в Централна Стара планина. Откривайки съсредоточаването на ромейски сили при град Средец, българското командване прегрупира войската в направление на проходите на Западна Стара планина.

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Ловешката средновековна крепост

Исак II Ангел се насочва през пролетта на 1187 г. към столицата Велико Търново. По пътя за настъпление достига до Ловешката средновековна крепост. Обсаждана е от византийската войска в продължение на три месеца. Крепостта и силно пресечения терен в района на град Ловеч спират ромейското настъпление. Достига се до равновесие на силите и започват преговори.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Според византийския историк Никита Хониат, който е единствения източник за събитието, византийският император снема обсадата на Ловеч. Взема за заложници Мария съпруга на Иван Асен I и по-малкия му брат Калоян и изтегля армията си на юг. [1] По същото време сарацинския султан Салах ад-Дин превзема след обсада знаковия за всички християни град Йерусалим.

Професор Васил Златарски приема, че „под стените на крепостта е сключен Ловешкия мирен договор през 1187 г. С него Византия признава независимостта на онези български области, в който се е разпростира въстанието, а Асен и Петър за български владетели“. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев Й. Българските ханове и царе VII-XIV век, С., 1988, с. 105-106
  2. Златарски В., Ловеч като средновековна крепост, С., 1932