Обсада на Ловеч (1187)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсада на Ловеч
Българо-византийски войни
Информация
Период 1187
Място Ловеч, България
Резултат Победа на българите
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNGСредновековна България Palaiologos-Dynasty-Eagle.svgВизантийска империя
Командири
Иван Асен I и Теодор-Петър Исак II Ангел
Сили
неизвестна неизвестна
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Обсадата на Ловеч е тримесечна българо-византийска битка през пролетта на 1187 г. Резултатът е победа за българите.

Обсада на Ловеч (1187)[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Успешното въстание на Асеневци срещу византийското иго през 1185 г. довежда до провъзгласяване на възстановяването на Българската държава. Проблемите на Византия с норманите забавят ромейската реакция. Императора Исак II Ангел планира поход срещу въстаниците, който да пренесе военните действия в Северна България. Първият е през 1186 г. За втория избира направление за движение Средец-Велико Търново. Действията в Западна Стара планина са разчетени и с оглед установяване на пряка връзка с съюзния унгарски крал. Ромейската войска се съсредоточава при град Средец. Поради настъпилата зима похода се отлага за пролетта на 1187 г.

Българската войска през 1186 г. е съсредоточена около столицата Велико Търново и проходите в Централна Стара планина. Откривайки съсредоточаването на ромейски сили при град Средец, българското командване прегрупира войската в направление на проходите на Западна Стара планина.

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Ловешката средновековна крепост

Исак II Ангел се насочва през пролетта на 1187 г. към столицата Велико Търново. По пътя за настъпление достига до Ловешката средновековна крепост. Обсаждана е от византийската войска в продължение на три месеца. Крепостта и силно пресечения терен в района на град Ловеч спират ромейското настъпление. Достига се до равновесие на силите и започват преговори.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Според византийския историк Никита Хониат, който е единствения източник за събитието, византийският император снема обсадата на Ловеч. Взема за заложници Мария съпруга на Иван Асен I и по-малкия му брат Калоян и изтегля армията си на юг. [1] По същото време сарацинския султан Салах ад-Дин превзема след обсада знаковия за всички християни град Йерусалим.

Професор Васил Златарски приема, че „под стените на крепостта е сключен Ловешкия мирен договор през 1187 г. С него Византия признава независимостта на онези български области, в който се е разпростира въстанието, а Асен и Петър за български владетели“. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев Й. Българските ханове и царе VII-XIV век, С., 1988, с. 105-106
  2. Златарски В., Ловеч като средновековна крепост, С. , 1932