Обсада на Сердика (809)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обсада на Сердика
Българо-византийски войни
Информация
Период809
МястоСофия (тогава Сердика),
България
Резултатпобеда на българите
Страни в конфликта
БългарияВизантия
Командири и лидери
КрумНеизвестен
Сили
неизвестно6000
Жертви и загуби
неизвестни6000+
Карта

Обсадата на Сердика е сражение между българи и византийци, състояло се през март и април 809 г. при днешна София (тогава Сердика, Средец). В нея хан Крум за първи път използва обсадни машини. Българите превземат града на 9 април и го опустошават, след което го напускат.[1]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

След като унищожава напълно Аварския хаганат, хан Крум обръща поглед на югозапад, по-точно към земите населени със славяни в този район (поречието на река Струма и Македония). Най-голяма пречка за бъдещите планове на владетеля е силната византийска крепост Сердика.

Обсадата[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 809 г. Крум обсажда града в продължение на няколко седмици, но съпротивата е силна и обсадата се затяга. Тогава той обещава на византийския гарнизон безопасен ескорт до империята, при условие, че крепостта се предаде в български ръце. Виждайки тежкото си положение, византийците прекратяват съпротивата и на Великден пускат българите в града.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Според Теофан Изповедник Крум не изпълнява обещанието си и избива гарнизона и част от мирното население. След това градът е опустошен, като голяма част от жителите му панически бягат от него. По-късно Крум също изоставя временно крепостта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
  • Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
  • Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
  • Norwich, John J. Byzantium: The Apogee. Alfred A. Knopf, Inc., 1991. ISBN 0-394-53779-3.