Обсада на Силистра (1854)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсада на Силистра
Кримска война
Silistra fort 3.jpg
Входът на Меджиди табия
Информация
Период 4 май - 12 юни 1854
Място Силистра, Османска империя
Резултат отстъпление на руската армия
Воюващи страни
Русия Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Русия Иван Паскевич
Русия Михаил Горчаков
Русия Карл Шилдер (смъртно ранен на 1 юни[1])
Ottoman flag.svg Муса Хулуси паша, убит на 21 май, заменен от Хюсеин Рифат паша[2]
Сили
до 90 000 бойци с 266 оръдия 12 000 - 18 000 бойци[2] с 50 до 120 оръдия[3]
Жертви и загуби
2 200 убити и ранени[4] неуточнени

Обсадата на Силистра през 1854 година е най-мащабното предприятие на руската армия на Дунавския театър на бойните действия по време на Кримската война. Решителният отпор на османския гарнизон, нерешителността на руското командване и заплахата за тила на обсаждащите сили от Австрия водят до вдигане на обсадата след едномесечна борба. С това се проваля и замисълът за антиосманско въстание в България.

Планове на противниците[редактиране | редактиране на кода]

След окупирането на Молдова и Влахия предходната зима, през пролетта на 1854 руската армия започва да се прехвърля на десния бряг на Дунав. В края на март 45-хилядният корпус на генерал Александър Лидерс завладява Северна Добруджа.[2] Освен разбиването на османските сили на подстъпите към Истанбул, сред целите на операцията е да отклони османските съюзници – Великобритания и Франция, от намерението да атакуват руското черноморско крайбрежие.[5] При това руският император Николай I разчита, че подчинените на османците християнски народи на Балканите – българи, сърби и гърци, ще въстанат в помощ на руските войски.[2] Операцията се провежда колебливо, с ред противоречиви заповеди на висшите и непосредствените ръководители, поради опасенията на командващия армията на Дунава, фелдмаршал Иван Паскевич, от заплашителното поведение на Австрия.[6]

Османските сили в днешна Североизточна България са по-слаби от руските, както по численост, така и в материално и командно отношение, поради недостиг на офицери, облекло и модерно въоръжение. При това положение стратегията на османския главнокомандващ Омер паша е да избягва всякакво открито сражение или провокация на противника до пристигането на очакваните френско-британски подкрепления. С главните си сили (около 45 000 бойци) той прегражда старопланинските проходи в района на Шумен[7], а за спечелване на време разчита на силната Силистренска крепост с нейния 12-хиляден[2] гарнизон.

Крепостта, довършена малко преди войната с помощта на пруски военни инженери, се състои от вътрешен пояс от бастиони, ограден с каменни фортове на височините западно, южно и източно от града.[3] От края на март руснаците започват систематична артилерийска бомбардировка на тези укрепления, на първо време с батареи, разположени на левия бряг на Дунав и близките острови.[8]

Обсадата[редактиране | редактиране на кода]

Излаз на турските войски от Силистра (рисунка от съвременник)

Същинските обсадни действия започват в началото на май, когато край Силистра се струпват 65 000 руски войници. През следващите седмици броят им нараства до 90 000 с 266 оръдия.[9] Усилията на нападателите са съсредоточени срещу укрепения сектор югоизточно от Силистра. Основната опора на защитниците тук са фортът Араб табия и Деирмен Табия („Пясъчното укрепление“). Като издадени пред останалите отбранителни съоръжения, руското командване ги оценява като по-уязвими.[10][4] За да спечелят благоприятни изходни позиции за атаката, руските сили, командвани от генерал Карл Шилдер, прокопават траншеи в направление към Араб табия. За да им попречат, османците правят чести излази от укреплението с променлив успех.[11] При един от тях, в нощта на 16 срещу 17 май, командирът на руските войски в участъка, генерал Селван, решава да контраатакува, смятайки (погрешно), че турците са изоставили Араб табия. Атаката, проведена със силите на три батальона, е зле подготвена и търпи провал.[12][13] Руснаците губят над 900 убити и ранени, а турците – по-малко от 200.[2]

След поражението руското командване подготвя нов щурм на Араб табия. Въпреки противодействието на гарнизона, в следващите седмици укреплението е обхванато от руски окопи и батареи.[14] Руската артилерия нанася тежки загуби на защитниците, в това число и крепостния комендант Муса Хулуси паша, който е убит от снаряд на 21 май.[2] Поради липсата на пълна блокада, през втората половина на май те получават значителни подкрепления от Омер паша. С тях гарнизонът достига 18 000 бойци[2] с 50 оръдия. Вялите опити на руското командване да прегради пътищата на османските конвои от Русе и Шумен при село Калипетрово са неуспешни.[15][4]

Изтегляне на руснаците[редактиране | редактиране на кода]

В хода на обсадата Австрия иска от Русия да се изтегли от Дунавските княжества. Искането е съпроводено с мобилизиране на австрийските войски в Галиция. Това принуждава Николай I да нареди отстъпление от Силистра.[16] Заповедта пристига рано на 9 юни, два часа преди решителния щурм на Араб табия. Изтеглянето през Дунав се извършва за три дни скрито от турците и без загуби.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Badem, Candan. The Ottoman Crimean War 1853-1856. BRILL, 2010. ISBN 9004182055. Стр. 186
  2. а б в г д е ж з Badem 2010, стр. 183-185
  3. а б Зайончковски, Андрей. Восточная война 1853-1856. Том II. Част 2. Санкт Петербург, „Полигон“, 2002. Посетен на 03.11.2013. Стр. 254-255
  4. а б в г Леер, Генрих. Энциклопедiя военныхъ и морскихъ наукъ. Том VII. Санкт Петербург, Типография В. Безобразова, 1895. Стр. 204
  5. Тарле, Е. В. Крымская война. Том I. Москва, 1941. Посетен на 03.11.2013. Стр. 470-471
  6. Тарле 1941, стр. 455-461
  7. Тарле 1941, стр. 453, 473-474
  8. Тарле 1941, стр. 454-456
  9. Зайончковски 2002, стр. 272
  10. Зайончковски 2002, стр. 254-255
  11. Зайончковски 2002, стр. 274-278
  12. Тарле 1941, стр. 475
  13. Зайончковски 2002, стр. 282-285
  14. Зайончковски 2002, стр. 289
  15. Зайончковски 2002, стр. 302-304
  16. Тарле 1941, стр. 466, 484-485