Обсада на Халикарнас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обсада на Халикарнас
Войни на Александър Македонски
Turkey.Bodrum003.jpg
Останки от древните крепостни стени на Халикарнас, 4 в. пр.н.е.
Информация
Период Есента на 334 г. пр.н.е.
Място Халикарнас (дн. Бодрум), Мала Азия
Резултат Македонска победа
Страни в конфликта
Verginasun.jpgМакедония
Гръцки съюзници
Персийска империя
Командири и лидери
Александър Македонски Мемнон от Родос,
Оронтобат

Обсадата на Халикарнас през 334 г. пр.н.е. довела до превземането на града от войските на Александър Македонски, въпреки умелата отбрана, организирана от Мемнон от Родос.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След разгрома на персийските войски в битката при Граник Александър се спуснал на юг по егейското крайбрежие на Мала Азия. Единствено гарнизонът на гр. Милет опитал да му окаже съпротива, разчитайки на подкрепата на силната персийска флота, но македонците превзели града с щурм.

Обсадата[редактиране | редактиране на кода]

Halicarnassus map.jpg

Назначеният от Дарий III за сатрап на Кария Оронтобат и военачалникът на гръцките наемници Мемнон от Родос се укрепяват в Халикарнас. Александър изпраща шпиони в града, които да се срещнат с отстъпници, които били обещали да отворят портите за войските на Александър. Когато шпионите му влизат в града обаче отстъпниците не могат да бъдат намерени.

Александър избрал за щурм на крепостта източната стена на Халикарнас, която била най-удобна за използването на обсадни машини. Ровът пред крепостните стени бил запълнен, построени били подвижни кули за обстрел на бранителите. На първо време обаче обсадната техника не могло да бъде приложена. Персите извършвали нощни нападения за подпалване на подготвените съоръжения, кръвопролитните ръкопашни боеве достигнали до подстъпите на града. Когато се удавало на македонците да разрушат стените, персите с лекота ги отблъсквали, ползвайки превъзходство в огневата мощ на метателните машини, разположени по стените, както и в числеността на войниците.

Обсадна кула в действие. Рисунка от 1856 г.

Както и при обсадата на Тива, се отличили войници от полка на Пердика. Двама пияни другари на своя глава се отправили към стените, за да покажат смелост. След тях се втурнали и останалите и македонците насмалко не проникнали в града на раменете на отстъпващия враг, но сили за спонтанна атака не стигнали. Според Диодор Александър е принуден да иска примирие, за да прибере телата на убитите си.

Тараните на македонците разрушили част от източната стена, но халикарнасците издигнали нова. Когато Александър насочил тарани към новата стена, гарнизонът извършил крупно нападение едновременно две порти, отдалечени една от друга. Нападението било оглавено от атинския изгнаник Ефиалт, избягал след неуспешното въстание на Тива през 335 г. Той построил хиляда хоплити в дълбока фаланга, още хиляда войници носели факли. На обсадените се удало да подпалят част от обсадната техника, но македонците не позволили разпространението на огъня. Фалангата на Ефиалт отблъснала македонските войници, които понасяли жертви и от обстрела с копия от катапулт на дървена кула, висока 45 м, изведена на новата стена (Диодор, 17.26). Наблюдавайки успеха на своя командир Мемнон изпратил в боя нови подкрепления. Македонците били спасени от отчаяното положение от ветераните, които не влезли в боя поради възрастта си. Те се построили така, че щитовете им да се застъпват, удържали натиска на персийците и убили Ефиалт. При нападението на гарнизона загинали около хиляда мъже, най-вече при отстъплението и блъсканицата при портите.

На нощно съвещание персийските военачалници решили да изоставят града. Стените в голяма степен били разрушени, а гарнизонът претърпял мнозина загинали и ранени. Мемнон и Оронтабат се евакуирали на съседния остров Кос, а градът бил подпален.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Александър предал управлението на Кария на Ада, бивша кралица на Халикарнас, която се присъединила към Александър и му предала крепостта Алинда, а тя официално го осиновила. Ада била обичана от народа на Кария и така и правителството и народа на Кария останали верни на Александър, който продължил похода си на изток срещу империята на Дарий III.

Мемнон съхранил военни сили и силен флот и развил кампания в тила на Александър, завладявайки острови в Егейско море, които да послужат като плацдарм за нападение срещу Гърция, където имало мнозина недоволни от македонската хегемония. Скоро обаче най-опасният враг на Александър умрял от болест.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония