Обществен комитет за екологична защита на Русе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обществен комитет за екологична защита на Русе
Информация
Акроними ОКЕЗР
Тип Природозащитна организация
Основана 9 март 1988 г.
Председател Георги Мишев

Общественият комитет за екологична защита на Русе (ОКЕЗР) е първата от създадените в края на 80-те години на XX век неформални дисидентски групи в България.[1]

Учредена е на 9 март 1988 година в Дома на киното в София след прожекцията на филма на Юри ЖировДишай“, посветен на екологичната катастрофа надвиснала над град Русе – градът е обгазяван от химическия комбинат в Гюргево, Румъния.[1] В ръководството му от 33 души 20 са членове на Българската комунистическа партия, сред които има активни борци против фашизма (Венета Цветанова), деца на активни борци (Виолет Цеков, Христо Смоленов), членове на Централния комитет на Българската комунистическа партия (Светлин Русев) и народни представители (Нешка Робева), включва се дори съпругата на Станко Тодоров Соня Бакиш.; за председател е избран писателят Георги Мишев. Идеята се ражда малко преди това, на неофициалната прожекция, последвана от срещи на кафе между Георги Мишев, Мария Желева и Желю Желев[2]. Комитетът не успява да осъществи никаква дейност, тъй като Централният комитет на Българската комунистическа партия и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия, въпреки че Юлската концепция на БКП вече разрешава на гражданите да създават неформални организации – дискусионни клубове, неполитически движения и др.

Скоро след това Георги Мишев и Соня Бакиш са изключени от БКП, а Станко Тодоров и Светлин Русев са отстранени от ЦК. „Избран на събранието за председател на комитета, на другия ден вече бях директор на водопад", спомня си Георги Мишев. На 23 март Тодор Живков изнася пред него надменен монолог, примесен с цинизми и откровени заплахи: „Тия комитети, вашите, не сме рекли – не сме ги попилели...“[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 171.
  2. а б Вагалинска, Ирина. Строители на преходна България. // сп. Тема, 9 февруари 2015.
  • Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ, издателство „Труд“, 2012, том 8 стр. 3161