Обществото на черния дракон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Обществото на черния дракон“ (на японски: 黑龍會 или 黒竜会, Кокурюкай) или „Обществото на река Амур“ е паравоенна, ултранационалистическа крайно дясна групировка в Япония.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Обществото на черния дракон е създадено през 1901 г., от Учида Рьохей като наследник на „Геньоша“ (玄洋社, „Обществото на тъмния океан“) на Мицуру Тояма.[1] Названието му идва от китайското название на река Амур, което означава „Реката на черния дракон“ (на китайски:黑龍江). Основна цел на обществото е да се пречи на Руската империя да се разпростре на юг от река Амур и да достигне до Източна Азия. Нейните членове първоначално полагат големи усилия за да се дистанцират от криминалните елементи, свързани с „Геньоша“. Сред членовете му са министри, висши военни и тайни агенти. Впоследствие се разкрива, че обществото си служи с престъпни методи. Кокурюкай издава свой вестник, обучава шпиони и ги изпраща на разузнавателни мисии в Русия, Манджурия, Корея и Китай. Също така се оказва натиск на определени японски политици да провеждат твърда външна политика. Обществото подкрепя паназиатизма и финансира революционери като Сун Ятсен и Емилио Агиналдо.

По време на Руско-японската война, анексирането на Корея и Сибирската интервенция, японската имперска армия използва мрежата на обществото за шпионаж, саботаж и убийства. Кокурюкай организира партизани от Манджурия за да се сражават с руснаците. Военният диктатор Чжан Зуолин също е свързан с тези действия. Членовете на обществото разпространяват пропаганда и фалшиви новини в целия регион и са често използвани за преводачи от японската армия. Те оказват подкрепа на полковник Мотоджиро Акаши за неговите акции в Китай, Манджурия, Сибир и мюсюлманския свят, а осъществените контакти в Централна Азия се поддържат през периода на Втората световна война. Кокурюкай създава контакти и дори съглашения с различни будистки секти в Азия.

В периода около 1920 и 1930 г., обществото се развива като политическа организация и публично атакува левите и либерални идеи. Въпреки малкото членове, организацията се радва на подкрепата на видни членове на правителството, индустриалци и военни, което я правят значително по-влиятелна от останалите ултранационалистически групи.

Около 1930 г., обществото разширява полето си на действие в държави като Етиопия, Турция, Мароко, САЩ, Южна Америка, Европа и Югоизточна Азия.

През 1946 г., Кокурюкай е официално разпуснато по заповед на Американските окупационни власти.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kaplan, David (2012). Yakuza: Japan's Criminal Underworld. Berkeley and Los Angeles, California: University of California Press. p. 24. ISBN 978-0-520-27490-7.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • The Encyclopedia of Espionage by Norman Polmar and Thomas B. Allen (ISBN 0-517-20269-7)
  • Deacon, Richard: A History of the Japanese Secret Service, Berkley Publishing Company, New York, 1983, ISBN 0-425-07458-7
  • Jacob, Frank: Die Thule-Gesellschaft und die Kokuryûkai: Geheimgesellschaften im global-historischen Vergleich, Königshausen & Neumann, Würzburg, 2012, ISBN 978-3826049095
  • Jacob, Frank (Ed.): Geheimgesellschaften: Kulturhistorische Sozialstudien: Secret Societies: Comparative Studies in Culture, Society and History, Königshausen & Neumann, Würzburg 2012, ISBN 978-3826049088
  • Jacob, Frank: Japanism, Pan-Asianism and Terrorism: A Short History of the Amur Society (The Black Dragons) 1901-1945, Academica Press, Palo Alto 2014, ISBN 978-1936320752