Община Айтос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Айтос.

Община Айтос
Map of Aytos municipality (Burgas Province).png
Общи данни
Област Област Бургас
Площ 402.87 km²
Население 32 179 души
Адм. център Айтос
Брой селища 17
Управление
Кмет Васил Едрев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (12)
   ГЕРБ (9)
   БСП (3)
   БДЦ (3)
   РБ (2)

Община Айтос се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в централната част на Област Бургас и с площта си от 402,866 km2 заема 11-то място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Айтос се характеризира с предимно равнинен и нископланински релеф. Северните ѝ части по цялото протежение изток-запад са заети от южните склонове на Стара планина, като тук се вкючват най-югоизточната част на Карнобатска планина с връх Доорюстю (598 m, най-високата точка на общината) и и най-югозападните части на Айтоска планина с връх Ачбаир (438 m). Склоновете им постепенно се снижават, заоблят очертанията си и на места преминават в разлети хълмове. Последните им разклонения завършва с теренни гънки, сливайки се с равнината – южно от Айтос. Тези склонове са прорязани от множество дерета. Преобладаващите наклони са от 11° до 20°, като позволяват трасирането и подравняването им и използването им за отглеждане на трайни насаждения – лозя и овощни градини.

Южната част от общината е заета от Айтоското поле, което е периферна част на Бургаската низина. Тук в коритото на Айтоска река, южно от град Айтос е най-ниската точка на общината – 52 m н.в.

Геоложки строеж, минерални ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Южно от линията Зетьово – Черна могила в геоложкия строеж на Айтоска планина се явяват варовици, песъкливо-глинести мергели, мергелни варовици и пясъчници от южноселската група, както и горнокредни вулканити и андезити и др. Последните са локализирани на изток и североизток от гр. Айтос.

Сред основните скали преобладават варовици и в резултат на това на много места, макар и на малки участъци, теренът има ясно изразен карстов характер. При това варовиците обикновено са размесени с мергели, пясъчници, конгломерати и шисти, които най-често се срещат край леглата на доловете и реките.

Този геоложки строеж определя наличието на множество находища на нерудни изкопаеми и инертни материали. Те имат широко разпространение и показват еднообразие по състав и стопанско предназначение. Някои от тях са с регионално значение, други са предпоставка за развитие на някои промишлени дейности с локално значение, както и за задоволяване нуждите на стопанството.

Широко известен е така нареченият айтоски камък, който представлява сиенит с наситенозелен цвят. Използва се за вътрешна облицовка на сгради. Има разкрити находища източно от гр. Айтос до местността Трите братя, но поради близостта му до града и начина на експлоатация – чрез взривяване, кариерата е закрита.

В момента се експлоатира кариера при село Лясково (западно от селото). Тя отстои на 5 км от гр. Айтос. Има същия състав като находището при гр. Айтос. Южно от с. Лясково има открити три находища, които засега не се експлоатират, защото нямат приложение. За айтоския камък е известно още и това, че в миналото в града е имало училище за подготовка на кадри за обработки на камъка, който се е изнасял за Италия.

От регионално значение е кариерата за трошен камък на 4 – 5 км северно от гр. Айтос. Камъкът е с отлични качества. Висококачествен е камъкът и в кариерата, която се намира в непосредствена близост до западната част на града. Поради взривните работи при добиването му обаче кариерата не се експлоатира.

Кариерата за ломен камък при с. Пирне се намира на 500 м от проектното трасе на магистрала „Тракия“. Запасите са големи. Могат да се използват при строителството на магистралата.

Находищата от глина имат локално значение. Използват се за производството на тухли и керамични изделия. В миналото особено добре е било развито грънчарството. В момента има изоставен грънчарски цех, който все още има запазени пещи за изпичане.

Води и водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Община Айтос е бедна на повърхностни води. Причина за това са оскъдните валежи – 540 mm годишно, геоморфоложката структура и скалният състав на геоложката структура, която допринася за губене на водите в карстовите образувания. Територията ѝ попада в четири водосборни басейна. По-голяма част (около 70%) се включва във водосбарния басейн на Айтоска река. Най-източната част се отводнява от най-горното течение на река Ахелой, а най-североизточната – от най-горното течение на Хаджийска река. Последните две водят началото си от Айтоска планина. Най-северната част на общината, в района на село Зетьово се отводнява от най-горното течение на Голямата река, десен приток на Луда Камчия.

Заради високите изпарения през лятото и честите засушавания на много от притоците на Айтоска река има изградени микроязовири (средно с 50 – 80 дка площ), които се използват за напояване на селскостопанските земи и за рибовъдна дейност).

Община Айтос е богата на минерални води – топли и студени. Повечето от минералните извори и сондажи имат лечебни свойства, но нямат изградена материална база, в която да се правят съответните процедури. В момента минералните води могат да се използват за лечебни цели само чрез пиене.

На територията на общината са разкрити минерални води и сондажи, една част от които са въведени в експлоатация със стопански цели.

Сондаж Б-75 до „Резистори“ АД с дебит 5 л/сек и температура +44оС.

Сондаж Б-18, разположен в двора на мелничния цех, с дебит 5 л/сек и температура +44оС.

Сондаж Б-111, намиращ се до ябълковата градина по пътя за София вдясно, с дебит 22 л/сек и температура 54оС. Няма каптаж, няма изградена охранителна зона;

Сондаж Б-80, намиращ се до градския стадион, с дебит 2,7 л/сек и температура 36оС.

Минерални извори – с. Съдиево. Намират се източно от гр. Айтос. Направени са три сондажа:

Сондаж Б-20, разположен на един километър северно от с. Съдиево, с дебит 11,551 л/сек и температура 23,3оС. Химични свойства – субтермална, прясна, хидрокарбонатно-карбонатно-натриева, алкална по РН, твърдост – много мека (хидрокарбонатна твърдост от 0,1 до 0,3 мг/екв/ на литър), флуор до 7 мг/л, което я прави негодна за питейно водоснабдяване. Експлоатира се без помпа, на самоизлив. Подходяща е за лечение.

Сондаж Б-88 – водата е хидрокарбонатно-натриева с обща минерализация 436,7 мг/л, неагресивна. Не отговаря по БДС за питейни нужди.

Сондаж Б-94 – има дебит на водата 0,017 л/сек и температура 34оС. Намира се на 1 км от с. Съдиево до сондажите Б-20 и Б-88. Водата в него се намира на 42 м от повърхността на земята. Той се наблюдава, но не се използва.

Нямат стопанско значение и също не се използват следните сондажи:

Сондаж Б-63 – намира се в зона „А“ на сондаж Б-75, до „Резистори“-АД. Има дебит 1л/сек и температура на водата 41оС.

Сондаж Б-13 – до чешма „Лъджата“, дебит 12л/сек.

Наличието на минерални води на територията на община Айтос предлага възможности за стопанското им използване. Според физико–химичните им качества те могат да бъдат използвани в няколко направления: за лечебни цели, за питейни нужди – особено перспективен е сондажът при с. Съдиево, който предлага възможности за бутилиране, за хигиенно-битови нужди, за оранжерийно производство и зеленчуци.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Община Айтос попада в преходноконтиненталната климатична област. Най-източните ѝ части са в обсега на черноморската климатична област, която се отличава със специфична проява на ветрова циркулация.

Зимата е мека – средната януарска температура е с положителни стойности (1°С). За юли средномесечните температури са 23°С. Средногодишните температури са 12,2°С. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности – най-високата измерена абсолютна максимална температура достига 42°С (август), а най-ниската максимална достига -22,1°С (януари и декември).

Пролетта е сравнително хладна, а есента – по-продължителна и топла. Лятото е горещо, с продължителност на слънчевото греене 942,5 часа.

Средногодишната продължителност на слънчевото греене е 2324,8 часа.

Най ранната дата на първия мраз е 9 октомври, а на последния – 18 март. Средната продължителност на свободното от мраз време е 203 дни. Периодът с устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5°С настъпва между 5 и 10 март и продължава 268 – 287 дни. Това благоприятства развитието на топлолюбиви култури.

Количеството валежи, което пада средно годишно, е 538 mm (под средното за страната), неравномерно разпределени през годината. Максимумът е през лятото – 160 mm. През останалите годишни сезони се забелязва едно приблизително изравняване на количествата: зима – 120 mm, пролет – 130 mm, и есен – 128 mm. Това се дължи на влиянието на Черноморския басейн. Макар че максимумът на валежите е през лятото, за него са характерни засушавания – общо за целия сезон достигат до 17,9 дни. Най-продължителни са засушаванията през есента – около 18,6 дни. Засушаванията през вегетационния период достигат до 14,9 дни.

Това налага напояване на селскостопанските култури през пролетта и лятото.

В района преобладават северните ветрове (23,5%), малко след тях по честота са северозападните – 20,6%, а североизточните са с честота 18,6%. Това показва, че в района преобладават ветрове със северна компонента, които са и с най-висока скорост (северозападните – с 4,8 m/sek). Разположението на източните дялове на Айтоска планина в посока изток-запад се явява като бариера за нахлувания на студени северни въздушни маси.

За ниските части на общината е характерна бризовата циркулация от Черноморския басейн. От дълбоко всечените долове на Айтоска планина има проявление долинният вятър, който е особено благоприятен за горещите летни вечери.

Сравнително високият процент тихо време – 45,3% годишно, се определя от котловинния характер на Айтоското поле. Това създава възможности за образуване на приземни температурни инверсии и определя средно висок потенциал на замърсяване на района.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Разпространени са два основни типа почви – канелени горски и алувиални и алувиално-ливадни. На отделни петна се срещат хумусно-карбонатни и черноземни смолници.

Канелените горски почви заемат северните планински части на общината и са представени от два подтипа: излужени и оподзолени.

Излужени канелени горски почви. В по-ниските части от територията са разпространени дълбоки, а в хълмистите и планинските части – плитки почвени разновидности. Дълбоките имат 20 – 30 см хумусен хоризонт и около 2% хумусно съдържание. Подходящи са предимно за пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, овошки. Плитките излужени почви са сравнително по-малко мощни, по-бедни и по слабо плодородни от дълбоките. Подходящи са за по-невзискателни култури, като ръж, тютюн и др. Могат да се отглеждат и почти всички останали култури, но добивите от тях са незадоволителни поради ниското почвено плодородие.

Алувиални и алувиално-ливадни почви. Съпровождат заливните тераси на Айтоска река и притоците ѝ. Подходящи са за отглеждане на почти всички зеленчукови култури, фуражи и овощни култури.

Освен описаните почвени типове на отделни места във вид на незначителни петна се срещат хумусно-карбонатните почви, подходящи за развитие предимно на овощарството и лозарството.

Генгер[редактиране | редактиране на кода]

Единственото находище в България от бодливото сглобче – генгер, се намира в местностите Трите братя и Казаните, на площ около 3000 декара. Генгерът е бил почти на изчезване поради безредното и безотговорно сечене по заговезни за паленето на големи обредни огнъове. Той съдържа сок, наричан „млечок“, който е причината за бурното му горене.

С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк „Славеева река“. Някога песента на славеите е дала основание на старите граждани на Айтос да нарекат „Славеева река“ живописната долина по поречието реката, затворена от изток от високите голи скали на източния скат на Айтоската планина.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на Община Айтос през годините, по данни на НСИ:[1]

Година Население
2010 30 339
2011 28 669
2012 28 579
2013 28 440

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 463 431 383 363 317 347 342
Смъртност 381 360 368 349 391 356 394
Естествен прираст 82 71 15 14 -74 -9 -52

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 15.2 14.2 12.6 12.7 11.2 12.2
Смъртност 12.5 11.8 12.1 12.2 13.7 12.5
Естествен прираст 2.7 2.3 0.5 -1.4 -2.6 -0.3

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 година:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 28 687 100.00
Българи 13 847 48.26
Турци 8 766 30.55
Цигани 3 101 10.80
Други 77 0.26
Не се самоопределят 223 0.77
Не отговорили 2 673 9.31

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 17 населени места с общо население 28 687 жители (01.02.11 г.)[3].

Списък на населените места в Община Айтос, население и площ на землищата им
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Айтос 20016 79,033 Пирне 622 25,047
Дрянковец 158 24,565 Къзълджик Поляново 393 8,207 Марково
Зетьово 219 6,937 Маджарлар Раклиново 156 16,696 Сефер кьой
Карагеоргиево 1347 27,612 Малко Ченге, Булчино Съдиево 374 23,089 Кадъ кьой
Караново 409 29,019 Азаплии Тополица 979 21,563 Кавак махле
Лясково 131 20,523 Аптаразак Черна могила 335 15,274 Кара тепе
Малка поляна 425 16,793 Кючук алан, Малка полянка Черноград 540 22,050 Кара сарлии
Мъглен 1249 23,147 Чимал Чукарка 611 19,061 Тас тепе
Пещерско 723 24,250 Кьопеклии ОБЩО 26687 402,866 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1893 г. – изселено с. Татар ени махле;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Джелеп кюпрю на с. Джелепски мост;
– преименува с. Къзълджик на с. Дрянковец;
– преименува с. Малко Ченге на с. Булчино;
– преименува с. Азаплии на с. Караново;
– преименува с. Аптаразак на с. Лясково;
– преименува с. Кючук алан на с. Малка полянка;
– преименува с. Кьопеклии на с. Пещерско;
– преименува с. Сефер кьай на с. Раклиново;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Съдиево;
– преименува с. Кавак махле на с. Тополица;
– преименува с. Кара сарлии на с. Черноград;
– преименува с. Тас тепе на с. Чукарка;
  • МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Чимал на с. Мъглен;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Сарханлар на с. Жълти хан;
– преименува с. Баир ени махле на с. Рътлина;
– преименува с. Маджарлар на с. Зетьово;
– преименува с. Кара тепе на с. Черна могила;
  • МЗ № 2280/Обн. 07.12.1937 г – заличава с. Жълти хан и присъединява землището му към с. Тополица;
  • указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Булчино на с. Карагеоргиево;
– преименува с. Марково на с. Поляново;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Джелепски мост на с. Мостино;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува с. Малка полянка на с. Малка поляна;
  • Указ № 1521/Обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Мостино;
  • Указ № 26/Обн. 15.01.1982 г. – заличава с. Рътлина

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През следата на общината, от запад на изток, а след град Айтос на юг преминава участък от 22 km от трасето жп линия СофияКарловоБургас.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 42,1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Население на Област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 27 юни 2015.
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 година.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 юни 2015.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]