Община Балчик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Балчик
Map of Balchik municipality (Dobrich Province).png
Общи данни
Област Област Добрич
Площ 524.153 km²
Население 22 001 души
Адм. център Балчик
Брой селища 22
Управление
Кмет Николай Ангелов
(независим)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (4)
   БСП (4)
   РБ (3)
   ВМРО (3)
   MK „Силен Балчик“ (3)
   АБВ (2)
   ДПС (2)

Община Балчик се намира в Североизточна България и е сред съставните общини на Област Добрич. Административен център на общината е град Балчик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на Област Добрич. С площта си от 524,153 km2 заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 11,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Над 90% от територията на община Балчик се заема от Добруджанското плато. То е слабо наклонено на изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 150 и 250 m. Максималната височина на община Балчик е могилата Перчемлията (275 m), разположена южно от село Безводица. В югозападната част на общината, в землищата на селата Рогачево и Кранево се простират крайните североизточни части на Франгенското плато с височина от 267 m, западно от Рогачево. Дължината на черноморската ивица попадаща в пределите на общината е около 21 – 22 km.

Общината е бедна на повърхностно течащи води. Единствената постоянна река е Батова река, протичаща в дълбока, но сравнително широка долина в югозападната част на община Балчик с най-долното си течение. Тя преминава покрай селата Оброчище и Кранево и малко преди устието си получава отдясно най-големият си приток – Голямата река.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 20 317 100,00
Българи 12 690 62,46
Турци 3 083 15,17
Цигани 2 194 10,80
Други 350 1,72
Не се самоопределят 400 1,97
Не отговорили 1 600 7,88

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 22 населени места с общо население 20 317 жители (01.02.2011).[2].

Списък на населените места в Община Балчик, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Балчик 11610 74,411 Ляхово 400 7,912 Евлеклер, Лехово
Безводица 360 23,621 Сусуз кьой Оброчище 2263 28,713 Теке
Бобовец 91 6,390 Веис кьой Преспа 231 18,212 Карлъ бей кьой
Брястово 2 - Тортамъш, Порой, в з-щето на с. Гурково Рогачево 217 19,240 Геикчилер
Гурково 477 55,927 Гявур куюсу Сенокос 640 23,945 Чаирлъ гьол
Дропла 259 32,202 Той куюсу, Дропля Соколово 900 41,174 Дуван ювасъ, Вултурещи, Соколаре
Дъбрава 186 21,633 Меше махле Стражица 382 8,633 Сюлейман факъ
Змеево 289 27,785 Иланлък, Шерпени Тригорци 158 30,718 Джаферлии юч орман
Карвуна 86 21,047 Кую кьой Храброво 76 15,366 Хамзалар
Кранево 1034 16,500 Екрене Царичино 159 20,196 Идриз куюсу, Момчил
Кремена 135 17,885 Кара япълар Църква 362 12,643 Ала клисе
ОБЩО 20317 524,153 1 населено място без землище

Сред селищата, които не са населени места (град/село), се откроява Курортен комплекс „Албена“ (или само Албена) в землището на село Оброчище – 3-ят по големина курортен комплекс в страната, който има статут на селищно образувание (с национално значение), считано от 01.02.2005 г.[3]

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • след 1878 г. – преименувано е с. Гявур куюсу на с. Гурково без административен акт;
  • Указ № 125/обн. 07.03.1901 г. – преименува с. Мурсал кьой на с. Търновка;
  • периода 1913 – 1940 г. – заличено е с. Мустафа бейлер поради изселване под румънска власт;
– преименувано е с. Дуван ювасъ на с. Вултурещи под румънска власт;
– преименувано е с. Той куюсу на с. Дропля под румънска власт;
– преименувано е с. Иланлък на с. Шерпени под румънска власт;
  • през 1940 г. – заличени са селата Ембие махле и Куру махле (Курман махле) поради присъединяването им като квартали на с. Змеево без административен акт;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Сусуз кьой на с. Безводица;
– преименува с. Веис кьой на с. Бобовец;
– преименува с. Реджина Мария на с. Васил Левски;
– преименува с. Дропля на с. Дропла;
– преименува с. Меше махле на с. Дъбрава;
– преименува с. Шерпени на с. Змеево;
– преименува с. Кую кьой (Кою кьой) на с. Карвуна;
– преименува с. Екрене на с. Кранево;
– преименува с. Кара япълър (Кара япулар) на с. Кремена;
– преименува с. Евлеклер на с. Лехово;
– преименува с. Арнаутлар на с. Македонка;
– преименува с. Теке на с. Оброчище;
– преименува с. Ай орман ва с. Поляна;
– преименува с. Тортамъш на с. Порой;
– преименува с. Карлъ бей кьой на с. Преспа;
– преименува с. Реселлер на с. Ралица;
– преименува с. Геикчилер на с. Рогачево;
– преименува с. Чаирлъ гьол на с. Сенокос;
– преименува с. Вултурещи на с. Соколаре;
– преименува с. Сюлейман факъ на с. Стражица;
– преименува с. Джаферлии юч орман на с. Тригорци;
– преименува с. Хамзалар на с. Храброво;
– преименува с. Идриз куюсу на с. Царичино;
– преименува с. Ала клисе на с. Църква;
  • МЗ № 2916/обн. 16.01.1943 г. – заличава с. Васил Левски и го присъединява като квартал на гр. Балчик;
  • МЗ № 5997/обн. 03.12.1943 г. – преименува с. Соколаре на с. Соколово;
  • МЗ № 1473/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Порой на с. Брястово;

- Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Търновка и го присъединява като квартал на с. Дропла;

  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Поляна и го присъединява като квартал на с. Гурково;
  • Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Момчил поради изселване;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Царичино на с. Момчил;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Лехово на с. Ляхово;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Македонка и го присъединява като квартал на с. Гурково;
– заличава с. Ралица и го присъединява като квартал на с. Дропла;
  • Указ № 309/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Момчил на с. Царичино.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 91,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. Справка за сел. обр. Курортен комплекс „Албена“