Направо към съдържанието

Белово (община)

(пренасочване от Община Белово)
Вижте пояснителната страница за други значения на Белово.

Белово (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Пазарджик
Площ346.36 km²
Население8 878 души
Адм. центърБелово
Брой селища8
Сайтwww.belovo.eu
Управление
КметСтойко Стефанов
(Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия, БСП за България; 2023)
Общ. съвет13 съветници
  • НАРОДЕН СЪЮЗ (5)
  • ГЕРБ (4)
  • БСП (2)
  • ГЛАС НАРОДЕН (2)
Белово (община) в Общомедия

Община Белово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на Област Пазарджик. С площта си от 346,356 km2 заема 6-о място сред 12-те общините на областта, което съставлява 7,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е твърде разнообразен – от високопланински до равнинен. Територията ѝ попада в пределите на четири главни физикогеографски области на България: Рила, Западните Родопи, Ихтиманска Средна гора и Горнотракийската низина.

Повече от половината от площта на община Белово, на северозапад от дълбоката долина на река Яденица (десен приток на Марица), се заема от крайните източни части на Източна Рила. Тук северозападно от язовир Белмекен, на границата със Софийска и Благоевградска област се издига най-високата точка на общината – връх Белмекен 2626 m.

На югоизток от долината на Яденица в пределите на общината попадат крайните северозападни части на западнородопския рид Алабак с максимална височина Соарев връх (1602 m).

На север от Моминоклисурския пролом на река Марица на територията на общината се простират най-южните части на Ихтиманска Средна гора – реда Ветрен (Еледжик) с връх Влайна могила (901 m), разположен северно от село Момина клисура.

Крайния североизток на община Белово се заема от най-западните части на Горнотракийската низина и тук в коритото на река Марица, източно от село Мененкьово се намира нейната най-ниска точка – 258 m н.в.

В северната част на община Белово, на протежение от около 22 – 23 km протича река Марица с част от горното си течение. В този участък реката преминава през Моминоклисурския пролом (16 km), който свързва Костенецко-Долнобанската котловина с Горнотракийската низина и същевременно отделя Рила от Ихтиманска Средна гора. На територията на община Белово река Марица получава отдясно два големи притока: Крива река и Яденица. Крива река (28 km) води началото си от язовир Белмекен, протича в дълбока каньоновидна долина и северно от село Сестримо, при гара Сестримо се влива в Марица. Река Яденица (26 km) също изцяло протича на територията на общината (най-горното ѝ течение служи за граница с община Велинград) и също в много дълбока каньоновидна долина и се влива в Марица в град Белово. По нейната долина преминава границата между Рила и Западните Родопи.

На територията на община Белово са изградени един голям язовир: Белмекен (на 1900 m н.в.) и два по-малки Чаира и Станкови бараки (на 1200 m н.в.), водите на които са включени в Помпено-акумулаторна водноелектрическа централа Чаира.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 8891 100,00
Българи 8273 93,05
Турци 5 0,06
Цигани 375 4,22
Други 33 0,37
Не се самоопределят 12 0,13
Не отговорили 193 2,17

Общината има 8 населени места с общо население 7324 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Белово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аканджиево 347 11,606 Дъбравите 422 12,806
Белово 3232 135,307 Гара Белово Мененкьово 837 8,613
Габровица 396 37,794 Момина клисура 750 29,463
Голямо Белово 406 - Голямо Бельово, в з-щето на гр. Белово Сестримо 934 110,767
ОБЩО 7324 346,356 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 1380/обн. 1 юни 1939 г. – признава м. Дъбравите за с. Дъбравите;
  • Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Гара Бельово за с.гр.т. Бельово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.:
– преименува с.гр.т. Бельово на с.гр.т. Белово;
– преименува с. Голямо Бельово на с. Голямо Белово;
– преименува с. Малко Бельово на с. Малко Белово;
  • Указ № 829/обн. 29 август 1969 г. – обединява с.гр.т. Белово и с. Малко Белово в гр. Белово;
  • Указ № 117/6 април 1998 г. – отделя с. Аканджиево и землището му от община Септември и го присъединява към община Белово.

През общината от запад-северозапад на изток-югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 20,6 km преминава участък от трасето на жп линията СофияПловдивСвиленград.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 42,7 km: