Община Борино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Борино
Map of Borino municipality (Smolyan Province).png
Общи данни
Област Област Смолян
Площ 173.2 km²
Население 3 384 души
Адм. център Борино
Брой селища 5
Сайт www.borino.org
Управление
Кмет Октай Алиев
(ДПС)
Общ. съвет 11 съветници
   ДПС (5)
   ГЕРБ (4)
   РБ (2)
Географска карта на община Борино

Община Борино се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в западната част на Област Смолян. С площта си от 173,204 km2 е 8-мата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,42% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно и високо планински. Територията ѝ се простира в западната част на Западните Родопи.

На нейната територия попадат части от два планински дяла, части от Западните Родопи. Южната ѝ половина е заета от най-южните части на най-дългия родопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. Неговата максимална височина връх Дурдаш 1692,7 m се извисява южно от село Ягодина, на границата с община Девин и се явява най-високата точка на община Борино. В северната ѝ половина се простират части от Девинска планина, която има западно-източно простиране. Най-високата ѝ точка връх Хамамбунар 1688,1 m се намира също на границата с община Девин, на 3 km северозападно от село Грохотно (община Девин).

Минималната височина на община Борино от 846 m н.в. се намира в коритото на Буйновска река, малко преди съединяването си с река Чаирдере.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Борино е река Въча, която протича през нея с лявата си съставяща Буйновска река и, която се приема за нейно начало. Буйновска река извира от границата с Република Гърция югоизточно от село Кожари и до село Буйново тече на северозапад в широка долина, заета от обширни ливади. След селото завива на север и след около 4 km навлиза в приказно красивото Буйновско ждрело. След това при село Тешел се съединява с идващата отдясно река Чаирдере и двете заедно дават началото на същинската река Въча. Основен приток на Буйновска река е река Читакдере (Ешекчидере), която се влива отляво в нея, в средата на Буйновското ждрело и, която се явява граница между Велийшко-Виденишкия дял на юг и Девинска планина на север.

По северната граница на общината, на протежение около 7-8 km, в дълбока каньоновидна долина преминава част от долното течение на Девинска река (ляв приток на Въча).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 3 641 100,00
Българи 1 117 30,68
Турци 2 107 57,87
Цигани 5 0,14
Други 22 0,60
Не се самоопределят 19 0,52
Не отговорили 371 10,19

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Борино
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 2286 2784 3253 4192 3899 4325 4329 4109 3641
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 5 населени места с общо население от 3 641 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Борино, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Борино 2512 74,567 Кара булак Чала 169 12,185
Буйново 362 45,467 Неапли Ягодина 501 30,838 Балабан
Кожари 97 10,147 Дериджилери ОБЩО 4923 301,165 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Неапли на с. Буйново;
– преименува м. Дериджилери на м. Кожари;
– преименува с. Балабан на с. Ягодина;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара булак на с. Борино;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминава участък от 10,5 km от Републикански път III-197 (от km 64,2 до km 74,7) от Републиканската пътна мрежа на България.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ