Ботевград (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Ботевград)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботевград.

Община Ботевград
Botevgrad Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Софийска
Площ 518,951 km²
Население 33 723 души
Адм. център Ботевград
Брой селища 13
Сайт botevgrad.org
Управление
Кмет Иван Гавалюгов
(ГДБОП)
Общ. съвет 29 съветници
   ОББО (12)
   ГДБОП (8)
   ГЕРБ (6)
   БСП (3)
Map of Botevgrad municipality (Sofia Province).png
Топографска карта на община Ботевград.

Община Ботевград се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Софийска област. С площта си от 518,951 км2 заема 4-то място сред 22-те общините на областта, което съставлява 7,33% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

В централната част на общината се простира обширната Ботевградска котловина (Жлеба, Коритище), която условно попада в южната част на Западния Предбалкан. При село Разлив чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната и периферия преминава условната граница между Западния Предбалкан на север и Западна Стара планина на юг. Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км2. Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната ѝ покрайнина, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.

Северно и североизточно от котловината се издигат два ниски планински рида, части от Западния Предбалкан. На север от дълбоката, каньоновидна долина на река Бебреш до границата с област Враца се простират южните части на рида Гола глава. На 1,5 км западно от махала Дилковци на село Липница, на границата с община Мездра се издига най-високата му точка – връх Гола грава 853 м. Между Ботевградската котловина на юг и долината на Бебреш на север в пределите на общината попадат западните ниски части на рида Лакавица смаксимална височина връх Високата могила 820 м, намиращ се на около 5 км североизточно от село Скравена.

Покрай западната и южната периферия на Ботевградската котловина на територията на община Ботевград попадат участъци от четири планини части от Западна Стара планина. Най-на запад се простират източните части на Ржана планина с връх Голямата могила 1546,2 м, разположен на границата с община Своге, на около 3 км северозападно от село Краево. Югоизточно от нея в пределите на общината се простират югоизточните части на Голема планина. Нейната най-висока точка връх Увеса 1455,1 м, се издига на границата с община Своге, на 7 км западно от село Литаково. Южните райони на община Ботевград и западно от дълбоката долина на река Бебреш се заемат от северната част на планината Мургаш, която на северозапад чрез висока седловина се свързва с Голема планина. Нейният първенец връх Мургаш 1687 м, най-високата точка на община Ботевград е разположен на границата с Област София. Източно от долината на река Бебреш и южно от Ботевградската котловина се простират северозападните части на планината Било. Нейната най-висока точка връх Маняков камък 1439,2 м се издига в крайния югоизточен ъгъл на общината.

Най-ниската точка на община Ботевград се намира източно от село Боженица, на границата с община Правец в коритото на река Бебреш – 232 м н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Ботевград е река Бебреш (85,5 км, ляв приток на река Малки Искър). С изключение на първите ѝ 5 – 6 км и последните 2 км реката изцяло протича през общината, като площта на водосборният ѝ басейн е 492 км2 и отводнява над 90% от нейната територия. Тя извира на 1 км северозападно от връх Звездец в Етрополска планина, Западна Стара планина, на 1430 м н.в. под името Клисура, на територията на община Горна Малина. До село Врачеш тече в дълбока залесена долина между планините Било на изток и Мургаш на запад, след което навлиза в Ботевградската котловина. В землището на село Новачене рязко завива на изток, минава през Новаченския пролом и при село Своде в община Правец се влива отляво в река Малки Искър на 215 м н.в. Основни нейни притоци са: Тиовска река (ляв), Водиовска река (ляв), Твърдомещница (ляв), Бела река (ляв), Косачица (ляв), Чешковица (ляв, влива се при село Врачеш), Конаревец (ляв, влива се при село Скравена), Калница (десен), Боговина (ляв), Рударка (ляв) и Пелинишки дол (ляв). Средногодишният отток на реката в устието ѝ е 4,2 м3/s, като максимумът е през април-юни, а минимумът юли-октомври.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към град Ботевград от местността „Чеканица“ през 2009 г.
Изглед към село Боженица през 2011 г.
Изглед към село Врачеш през 2018 г.
Изглед към село Новачене през 2011 г.
Изглед към село Скравена през 2006 г.

Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Боженица 144 41,488 Литаково 1 928 70,801
Ботевград 20 345 53,298 Орхание Новачене 1 276 33,837
Врачеш 3 515 119,329 Радотина 171 19,688 Радотин
Гурково 282 18,915 Уруците Рашково 147 31,188
Еловдол 44 - Еленов дол, в з-щето на с. Липница Скравена 1 814 35,526
Краево 133 15,226 Трудовец 3 235 39,572 Лъжене
Липница 141 40,083

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 224/обн. 10.08.1884 г. – преименува с. Уруците на с. Гурково;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува гр. Орхание на гр. Ботевград;
  • Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Лъжене на с. Трудовец;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – признава н.м. Еленов дол (от с. Липница) за отделно населено място – с. Еленов дол;
  • Указ № 58/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Еленов дол на с. Еловдол;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Радотин на с. Радотина.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост
1934 27 877
1946 28 823
1956 28 101
1965 30 240
1975 36 113
1985 39 343
1992 38 316
2001 35 939
2011 33 175

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 33 175 27 503 23 2843 43 123 2640 100.00 82.90 0.07 8.57 0.13 0.37 7.96
Ботевград 20 345 17 011 20 1472 33 83 1726 Ботевград 83.61 0.09 7.23 0.16 0.40 8.48
Боженица 144 143 0 0 0 0 1 Боженица 99.30 0.00 0.00 0.00 0.00 0.69
Врачеш 3 515 2972 136 394 Врачеш 84.55 3.86 11.20
Гурково 282 235 0 0 0 0 47 Гурково 83.33 0.00 0.00 0.00 0.00 16.66
Еловдол 44 44 0 0 0 0 0 Еловдол 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Краево 133 130 0 1 Краево 97.74 0.00 0.75
Липница 141 128 0 0 0 0 13 Липница 90.78 0.00 0.00 0.00 0.00 9.21
Литаково 1 928 1246 0 648 0 9 25 Литаково 64.62 0.00 33.60 0.00 0.46 1.29
Новачене 1 276 839 0 417 3 4 13 Новачене 65.75 0.00 32.68 0.23 0.31 1.01
Радотина 171 160 0 0 3 1 Радотина 93.56 0.00 0.00 1.75 0.58
Рашково 147 146 0 0 0 0 1 Рашково 99.31 0.00 0.00 0.00 0.00 0.70
Скравена 1 814 1480 127 3 196 Скравена 81.58 7.00 0.16 10.80
Трудовец 3 235 2969 35 222 Трудовец 91.77 1.08 6.86

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 33 175 100.00
Православие 22 924 69.10
Католицизъм 85 0.25
Протестантство 112 0.33
Ислям 18 0.05
Друго 17 0.05
Нямат 998 3.00
Не се самоопределят 1 723 5.19
Непоказано 7 298 21.99

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общинския съвет през 2008 г.
Общински служители пред сградата на местната управа в Ботевград, 1 май 1948 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 35.7 % 63.21 % 62.76 %
Общ брой места 29 29 29 29
Обединени за бъдещето на Ботевградска община 12
Гражданско движение за Ботевградски обществен просперитет 8
ГЕРБ 1 14 6
Българска социалистическа партия 3 6 3
Движение за социален хуманизъм 2
Атака 2 2
Ред, законност и справедливост 1 1
Промяна 1
Български демократически форум 1
Евророма 2 1
Общество за Нова България 1
Коалиция „Бъдеще за Ботевградска община“ (Граждански съюз за Нова България,
Национално движение „Симеон Втори“, Българска социалдемокрация)
13
Обединени на българските националисти „Целокупна България“ 2
Съюз на свободните демократи 2
Новото време 2
Коалиция „Гражданско сдружение за Ботевград“ (Партия на българските жени,
Зелена партия, Политически клуб „Екогласност“)
1
Инициатива за Ботевградска община 10
Коалиция "За България" 7
Коалиция за местни избори 2003 за избор на кмет, общински съветници и км.. 3
Социалистическа партия Български път 2
Съюз на демократичните сили 2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Българска евродесница 1
Българска социалдемокрация 1
Цветан Иванов Миньовски – независим 1
Коалиция „Свобода и отговорност“ 1

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в категория „Иновации, наука и образование“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Иван Гавалюгов за усилията за внедряване на иновации в образованието на децата.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 89,8 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог. // nsi.bg. Посетен на 5 октомври 2018.
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  3. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2018.
  4. ((bg))  „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.
  5. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Ботевград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.
  6. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Ботевград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.
  7. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Ботевград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград          Портал „България“         Портал „България    
Карта на обектите в община Ботевград