Община Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Варна
Сградата на общината
Сградата на общината
Map of Varna municipality (Varna Province).png
Общи данни
Област Област Варна
Площ 238.49 km²
Население 356 713 души
Адм. център Варна
Брой селища 6
Управление
Кмет Иван Портних
(ГЕРБ)
Общ. съвет 51 съветници
   ГЕРБ (22)
   Реформатори и патриоти – решението за Варна (6)
   БСП (5)
   МК „Варна“ (4)
   ЗС „Ал. Стамболийски“ (3)
   Живот за Варна (3)
   НФСБ (2)
   СДП (2)
   Отечество (1)
   Граждански експертен център (1)

Община Варна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на общината е една от най-древно населените в България. В общината са намерени материали от средния и от късния палеолит, от мезолита, халколита и от бронзовата епоха. Открити са римски терми (II в.), римска баня (III—IV в.), ранно християнска базилика с мозайка от V в., некрополи и останки от жилища, черкви и др. (V—VI в.), раннобългарски защитен вал (Аспарухов вал VIII в.), старобългарски манастир (X—XI в.).

На територията на общината, през VI в. пр. Хр. като древно-гръцка колония възниква град Одесос. През. III—II в пр. Хр., достига голям икономически разцвет, сече свои монети. От VII в. се нарича със славянското име Варна. Към края на VIII в. територията на общината е включен в пределите на Първата българска държава. След покръстването (864 г.) става важен християнски център. Към 971 г. територията на общината попада под византийска власт. В края на XII в. за известно време общината е превзета от цар Асен I (1187 – 1196), а през март 1203 г. е освободена от цар Калоян (1197 – 1207). През XIII—XIV в. е здрава крепост и важно търговско пристанище на българската държава, посещавано от венециански и генуезки кораби. През 1366 г. крепостта е обсаждана безуспешно от граф Амедей VI Савойски. Около 1369 г. територията на общината е в пределите на Добруджанското княжество. През 1389 г. пада под османска власт. През 1399 г. градът е опустошен от татари. Тук през 1444 г. се води Варненската битка между обединените християнски войски и турците. Българското население на общината участва в Търновското въстание 1598 г. Постепенно селищата придобиват ориенталски облик със смесено население. Варна става административен център и най-силната крепост на западния бряг па Черно море. По време на Руско-турската война 1828 – 29 след 3-месечна обсада е превзет от руските войски. След изтеглянето им по силата на Одринския мир 1829 г., българското население от общината се изселва в Бесарабия и Южна Украйна. През Кримската война 1853 – 56 градът е база на английските и френски войски за действията им срещу Русия. От края на I пол. па XIX в. в икономическия и просветения живот на общината настъпва подем. На 27 юли 1878 г. Варненската крепост е предадена на русите и общината е освободен от османската власт.

Физикогеографска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Община Варна е разположена в източната част на Дунавската равнина на брега на Черно мореа в източната част на Област Варна. С площта си от 238,495 km2 заема 8-мо място сред 12-те общини на областта, което съставлява 6,23% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Центърът на общината град Варна е административен, икономически и културен център на Североизточна България. Разполага с международни курорти, пристанище и аерогара. Град Варна и курортите заемат 80 km2, 15 km2 се падат на Варненското езеро, 61 km2 горски територии и 4 km2 – пристанище и пътища.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Варненското езеро и изкуствено прокопания канал „езеро-морски залив“ разделят общината на северна и южна. Около тях се е оформила обширна низина. Тя е почти равна и само на места е усложнена от ясно изразени хълмове. Средната и надморска височина е 20 – 40 метра.

Наклоните на терена са полегати около южния бряг на езерото и квартал „Аспарухово“ и наклонени при квартал „Галата“, м.“Зеленика“ и „Ракитника“, до стръмни и много стръмни в части от м. „Прибой“, курортна зона „Прибой“ и района около хижа „Черноморец“). В южната и югоизточна част (до пътя Варна-Златни пясъци) преобладават места с надморска височина 20 – 40 м и полегати и наклонени терени.

Териториите разположени по протежение на крайбрежието имат източно изложение. Крайбрежната зона почти по цялото си протежение представлява висок и стръмен, на места почти отвесен скат, образуван от морската абразия, като в района на нос Галата, има активно свлачище. В района на курортна зона „Прибой“, хижа „Черноморец“ и източно от Галата има пясъчни плажове.

На север от Варненското езеро и низината, образувана край него се намира Франгенското плато, като в общината попадат южните, югоизточните и източните му склонове. Стръмните му откоси минават като венец северно от града. Северно от село Каменар се намира връх Армудтабия (343 m), най-високата точка на общината. Южните склонове на платото са стръмни и терасирани, като денивелацията във височина е от порядъка на 200 – 300 m. Стръмно спускащите се склонове на платото, особено в източната му част, както и силната абразионна дейност на морето са предпоставка за активна свлачищна дейност. Тук са налице стари и нови свличания.

Под влияние на повърхностно течащите води и ерозията е била променена повърхностната конфигурация на терена. Образували са се множество водосливни легла, които постепенно са се вдълбали в терена като близо до крайбрежната линия са образували дълбоки врязвания. По този начин на територията са се образували няколко големи дерета, чиято посока на разполагане е най-често северозапад-югоизток: Кайна (Винишко) дере, Фатрико (Евсиноградско) дере и др., които през по-голяма част на годината са сухи.

Крайбрежната зона в района на курортните комплекси „Златни пясъци“, „Ривиера“ и частично „Чайка“ представляват ниска равна тераса със сравнително широки плажове. В северната част на „Златни пясъци“, част от „Чайка“ в районите на курортен комплекс „Св.св. Константин и Елена“ и Морската градина брегът завършва с висок и стръмен, на места почти отвесен скат, образуван от морската абразия преди провеждането на брегоукрепителни мероприятия.

Старата градска част на Варна е разположена на равнинен терен, който преминава амфитеатрално във височина към жилищните квартали. Преходът е плавен и малко забележим. Сравнително по-голяма е надморската височина на жилищните комплекси „Младост“, „Изгрев“ и „Вл. Варненчик“. На сравнително полегат терен и със северна и североизточна ориентация са изградени кварталите „Аспарухово“ и „Галата“. Тази част от територията на общината се заема от северните склонове на Авренското (Момино плато), като максималната му височина в пределите на общината е 220 m, разположена южно от село Звездица

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината най-значим естествен водоем е Варненското езеро, а по незначителни са 10 дерета с дължина между 0,7 и 12 km. (Игнатиевско в с. Тополи, Владиславовско, Максуденско, Звездишко, Галатейско, дере – каналът по бул. „Царевец“, Винишко дере, Евксиноградско дере).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Температура на въздуха[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Варненската община е формиран под влияние на такива фактори като географската ширина и циркулацията на въздушните маси. Средната януарска температура е 3°C, a средната юлска е 22°C. Специфични климатични фактори са микрорелефните особености на територията и климатообразуващата роля на Черно море. Влиянието на морето се усеща в една ивица от крайбрежната част, достигаща до 12 – 13 km навътре в сушата. В зависимост от релефа тя може да достигне значително по-навътре. Такъв е случаят с Варненското езеро, канала „езеро-море“, както и склоновете на Франгенското и Авренското плато , спуснати към низината, образувана край езерото. Така комплексно тези релефни елементи са образували коридор, по който влиянието на морето при благоприятни климатични условия достига до 20 km.

На базата на климатичните данни от метеорологична станция Варна и на най-близката до нея станция Суворово се определя и характеристиката на климатичните условия на гр. Варна и едноименната община. Данните за крайбрежната част на общината определят климата като морски, а на платата – умерено-континентален. Това се вижда от анализа на един от основните климатични елементи – температурата на въздуха.

Данните от многогодишните наблюдения показват, че средно годишната температура на въздуха по крайбрежната част е 11,8°С, а на платата – около 11°С. Абсолютната максимална температура за крайбрежната част е измерена през месец юли – 41,4°С, а през януари –21°С. Във вътрешността абсолютната максимална температура се отнася за месец август и е с 0,6°С по-висока.

Най-ниска абсолютно минимална температура за крайбрежието е измерена през месец януари и февруари (-24°С) като на платата тя е с 1 – 2° по-ниска. През месец юли, през който е измерена абсолютната максимална температура за годината се отнася и измерената най-ниска температура за летния сезон (10,1°С). На платото тези стойности са по-ниски (I – (-26°С), а VIII – 6,2°С). Данните за дневните колебания на температурата на въздуха показват, че в ранните сутрешни часове температурите са сравнително по-ниски от вечерните часове, което се дължи на близостта на морето.

Устойчивото задържане на средните денонощни температури на въздуха над 10°С при Варна е 204 дена, а над 15°С – около 153 дена – 5 месеца, което показва, че активния курортен сезон може да продължи не по-малко от 5 месеца. В резултат от направения анализ може да се каже, че лятото в района е приятно топло, но понякога, макар и рядко има необичайни горещини. Зимата не е много студена, но в последните години се наблюдават краткотрайни периоди с отрицателни температури.

Краят на зимата и пролетта са сезоните с най-резки промени в температурите, с чести затопляния и интензивни застудявания. Пролетта е кратка и по-студена, докато есента е топла, мека и продължителна.

Валежи[редактиране | редактиране на кода]

В района, включващ територията на община Варна, количествата валежи са по-малки от средните за страната – 498 l/m2 и се характеризират с летен и есенен максимум. Валежите са най-често от дъжд. Количествата валежи, падащи на платата са в по-големи количества – 570 l/m2 (по данни на станция Каменар ). Средно в около 15% до 30% от дните с валеж падат малки количества – до 0,1 l/m2. Аномалия в това отношение е падналия дъжд на 20.08.1951 г., когато за няколко часа количеството му е достигнало 258 l/m2 и е причинило катастрофално наводнение. Наличните данни за месечното и сезонно разпределение на валежите, както и сезонните суми показват, че през зимните месеците (I, II, III, XI и XII) валежите могат да бъдат и от сняг. Вероятността от снеговалеж за Варна започва най-рано от 20 декември и завършва на 03 април. За платото този период е малко по-дълъг – от 14 декември до 12 април. Снежната покривка не е така дебела, както при други райони на страната. Освен това под влияние на морето не се задържа дълго и ролята ѝ не е така съществена. От проучванията за снежна покривка в дадения район е установено, че за изминалите 100 години, в по малко от десет от тях се е наблюдавала снежна покривка с височина 30 – 40 sm., която се е задържала от 20 до 25 дни непрекъснато.

Ветрове[редактиране | редактиране на кода]

Ветровият режим е от особена важност за района, тъй като посоките и скоростта на вятъра определят в голяма степен периметъра и посоката на разпространението на някои вредни замърсители. Наличието на голямата водна площ на морето в източната част създава добри условия за проветряемост на територията. В този смисъл западните и северозападни ветрове я подпомагат, а източните и североизточните – забавят. Средно-годишната скорост на вятъра е 3 m/sec. Най чести са силните ветрове със скорост над 20 m/sec в сектора: запад-северозапад.

В по-голяма част от района преобладават западните и северозападни ветрове. Отличават се неговите по-високи и открити части (по данни станции Каменар и Суворово), където често явление са и северните и североизточни ветрове. През нощта в крайморската част преобладават западните ветрове (Варна 58,3%), а през дневните часове преобладават източните – 44%. Тези промени в посоката на ветровете от нощта и деня в крайбрежните части се дължи на бризовата циркулация. През есента бризовата циркулация намалява.

Слънчево греене[редактиране | редактиране на кода]

В района на Варна има средно годишно около 2300 слънчеви часа, като през месец юли те са 333, а през месец декември – 74 часа. Сумарната слънчева радиация през месец юли е 19,5 – 20,0 kkal/sm2, а през декември 3,0 – 3,5 kkal/sm2.

Годишната сумарна слънчева радиация е 361 kkal/sm2, а годишния радиационен баланс е 152 kkal/sm2. На плажната ивица сумарната радиация (СР) е малко по-голяма.

Влажност на въздуха[редактиране | редактиране на кода]

Влажността е параметър, който оказва влияние върху разпространението във въздуха на прахообразните замърсители и играе съществена роля при формирането на киселинните аерозоли. Средно месечната влажност на въздуха в района не спада под 70% като за зимните месеци тя е по-висока, но рядко надхвърля и то с малко 80%. През обедните часове е характерен спад на относителната влажност.

Мъгли[редактиране | редактиране на кода]

Мъглите покрай брега на морето се получават предимно в резултат на нахлуването на топли въздушни маси от морето над изстиналата суша (през късна есен и късна зима), или на студен въздух от морето над затоплената и влажна суша (през ранната пролет). Дните с мъгли са около 33 годишно, при това видимостта е малко под 1000 метра. Само в редки случаи тя спада до няколко десетки метра, но не се задържа дълго. Най-чести за цялата година остават мъглите чиято трайност е по-малка от едно денонощие. В много редки случаи продължителността е от 6 до 10 дни с мъгла.

Гръмотевични бури[редактиране | редактиране на кода]

Гръмотевичните бури са в около 19 – 20 дни в годината и нямат голяма продължителност. Отнасят се най вече към месеците V, VI, VII и VIII.

Облачност[редактиране | редактиране на кода]

Облачността е от съществено значение за въздушния транспорт. Особено височината на долната граница на облаците. Наблюденията показват, че честотата на случаите с долна граница на облаци под държавния минимум е 14 дена годишно, а честотата на облачност е долната граница под 150 – 500 м е 40 дни/годишно.

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. в общината живее 4,4% от население на България и 26,4% от населението на Североизточна България.

Към 01.03.2007 по постоянен адрес живеят 334 145 души([1]), a по настоящ достига до 357 752 души([2]). През 2006 г. година населението по настоящ адрес се увеличило с 2572души. На територията на общината пребивават много работници, студенти, ученици и туристи, които не влизат в статистиката. Населението през летния сезон достига до 1 млн.души.

Раждаемостта през 2005 г. в общината от 11,1‰(3558-живородени) и е по-висока от тази в България 9,2‰.Смъртността е по ниска 10,5‰(3353-починали) при 14,6‰ за страната. Естествения е прираст е положителен 0,6‰(+205-човека) при отрицателен за България от -5,4‰. През 2006 г. естествения прираст нараства на 2,4‰.Гъстота на населението в общината е голяма, 1510човека на кв.км. при средно за Българя 70ч/кв.км.

Населението на общината и град Варна според преброяванията:

община Варна
1926 г.-  65 595    Население по настоящ адрес към 1,03.2007 г.:  град Варна
1934 г.-  75 243    гр. Варна-   349 887                          1852- 16 000  1946-  76 954
1946 г.-  82 309    Градски райони:        В селта:              1880- 24 555  1956- 120 345
1956 г.- 125 616    Одесос-      84 572    Тополи-       2959    1887- 25 256  1965- 180 110
1965 г.- 186 591    Приморски-  101 018    Казашко-       350    1892- 28 175  1975- 251 654
1975 г.- 257 254    Младост-     87 712    Каменар-      2449    1900- 34 922  1985- 302 841
1985 г.- 308 646    Вл.Варненчик-49 571    Звездица-      927    1905- 37 155  1992- 308 432
1992 г.- 314 178    Аспарухово-  27 014    Константиново-1180    1910- 41 419  2001- 314 539
2001 г.- 320 668    Общо за община Варна: 357 752 жители         1920- 50 818  2007- 349 887*
2007 г.- 359 657                                                 1926- 60 536  2025- 450 000*
2025 г.- 460 000*                                                1934- 69 994  2040- 520 000*
2040 г.- 530 000*
  • 2007 г.по настоящ адрес
  • Прогнози за демографското развитие на община Варна в ОУП до 2040 г. изготвен от „Националния център за териториално развитие ЕАД-София“

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

(01.03.2001)[1]

  • българи – 296 407 (92.49%)
  • турци – 12 295 (3.84%)
  • цигани – 3 748 (1.18%)
  • други – 4 566 (1.42%)
  • не се самоопределят – 2 406 (0.75%)
  • не показано – 1 042 (0.32%)

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 6 населени места с общо население към 01.03.2011 г. 343 704 жители[2].

Списък на населените места в Община Варна, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Варна 334870 154,236 Сталин Каменар 2594 15,427 Голяма Франга, Надежда
Звездица 1188 17,453 Кьоклюджа Константиново 1570 32,417 Дере кьой
Казашко 334 2,656 Казашка махала Тополи 3148 16,306 Индже кьой
ОБЩО 343704 238,495 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • указ № 113/обн.26.02.1899 г. – преименува с. Кьоклюджа на с. Звездица;
– преименува с. Дере кьой на с. Константиново;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Паша кьой на с. Владиславово;
– преименува с. Индже кьой на с. Тополи;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Айрян (Айрян кьой, Хайрян кьой) на с. Млечен;
– преименува с. Голяма Франга на с. Надежда;
– преименува с. Кестрич на с. Царево;
  • МЗ № 1749/обн. 27.10.1936 г. – признава н.м. Казашка махала (от с. Тополи) за м. Казашка махала;
  • МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Царево на с. Виница;
– преименува с. Надежда на с. Каменар;
  • Указ № 967/обн. 21.12.1949 г. – преименува гр. Варна на гр. Сталин;
  • Указ № 161/обн. 30.05.1952 г. – преименува и признава м. Казашка махала за с. Казашко;
  • Указ № 374/обн. 23.10.1956 г. – възстановява старото име на гр. Сталин на гр. Варна;
  • Указ № 881/обн. 30.09.1965 г. – заличава с. Млечен поради изселване;
  • Указ № 689/обн. 22.04.1975 г. – заличава селата Виница, Владиславово и Галата и ги присъединява като квартали на гр. Варна;
  • Указ № 325/обн. ДВ бр.78/19.09.2000 г. – отделя с. Константиново и землището му от община Белослав и го прехвърля в община Варна.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. в общината има 16 883 регистрирани фирми от нефинансовия сектор. Техния оборот достига 6,61 млрд. лева, а печалбата до 449 млн. лв. Те дават 6,1 % от нетните приходи от продажби в Българската икономика. Печалбите на фирмите с по-високи от тези в страната. На всеки 100 лв. оборот се печелят 7 лв., а в България по 4 лв. Тук с разположени 5,8 % дълготрайните материални активи на българската икономика. През 2004 БВП на човек от общинта е 5 594 лв. при средно за страната 4 919 лв.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Покрай северния бряг на Варненското езеро преминава последният участък от 11 km от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна.

През територията на общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 81,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.varna.bg/invest/sanaliz.htm
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]