Велинград (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Велинград)
Направо към: навигация, търсене
Велинград (община)
Map of Velingrad municipality (Pazardzhik Province).png
Общи данни
Област Област Пазарджик
Площ 604,47 km²
Население 37 670 души
Адм. център Велинград
Брой селища 21
Управление
Кмет Костадин Коев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 29 съветници
   ГЕРБ (10)
   Бъдеще за община Велинград (4)
   ДПС (4)
   БСП (3)
   Народен съюз (2)
   МК Патриоти (2)
   Заедно за Велинград (2)
   СДП (2)

Община Велинград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Пазарджик. С площта си от 604,471 km2 заема 3-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,49% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е високо и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западните Родопи.

Районите на юг от Чепинската котловина и на изток от горното течение на Чепинска река се заемат от крайните западни, най-високи части на Баташка планина – рида Сюткя с най-високата си точка връх Голяма Сюткя 2186 m, разположен на границата с община Ракитово.

В югозападна четвъртина на общината (около половината от територията ѝ) се простират крайните северни, най-високи части на дългия Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В него, в изворната област на Рибна река (най-горното течение на Чепинска река), на границата с община Батак, се издига най-високата му точка – връх Сребрен (1900,5 m).

Северната четвъртина на община Велинград се заема от южните части на крайния северозападен рид Алабак на Западните Родопи. Неговата максимална височина е връх Черновец (1834 m), който се намира на около 4 km източно от село Юндола, а на границата с община Септември се издига скалистият връх Милеви скали (1593,5 m).

Между големия завой на Чепинска река на запад и север и Републикански път II-84 на изток и юг в пределите на общината попадат крайните западни части на рида Къркария. Неговата най-висока точка в общината – връх Тунова чука (1061,5 m) се издига източно от село Драгиново.

Между ридовете Алабак и Къркария на север и Баташка планина на юг се простира обширната и равна Чепинска котловина, като в пределите на общината попада нейната западна, ниска част.

Най-ниската точка на община Велинград се намира в най-североизточната ѝ част, източно от гара Долене, в коритото на Чепинска река – 535 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Община Велинград е изключително богата на повърхностни и подпочвени води. Главна водна артерия на общината е Чепинска река, която протича през нея с цялото си горно и средно течение. Тя води началото си под името Рибна река от западното подножие на връх Малка Сюткя и до горския пункт Каратепе тече в западна посока. След това завива на север и до навлизането си в Чепинската котловина протича в дълбока долина и залесена долина под името Банска Бистрица, като служи за граница между Баташка планина и Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В този си участък получава множество притоци, по-големи от които са реките: Поляница (Пофандере) и Абланица (леви) и Лепеница (десен). След това реката протича през най-западната част на Чепинската котловина и през общинския център Велинград. Тук тя получава отдясно най-големия си приток – река Мътница. След като премине през центъра на село Драгиново, реката навлиза в много дълбок и непроходим каньон, като заобикаля от запад, север и североизток крайния северозападен връх Лъкатина чука на рида Къркария. След гара Долене излиза от каньона, прави малко долинно разширение, навлиза отново в Чепинския пролом и напуска пределите на общината. В този си участък реката служи за граница между западнородопските ридове Алабак и Къркария.

В западната част на Чепинската котловина, в района на град Велинград бликат около 80 броя топли минерални извори, на базата на които са изградени множество санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1][2]

Численост Дял (в %)
Общо 40 707 100,00
Българи 26 055 64,01
Турци 1 540 3,78
Цигани 2 141 5,26
Други 1 279 3,14
Не се самоопределят 1 629 4,00
Не отговорили 8 063 19,81

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 21 населени места с общо население 40 707 жители (01.02.2011 г.).[3]

Списък на населените места в община Велинград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Абланица 379 11,874 Долна Дъбева 282 - в землището на село Света Петка
Алендарова 272 - Алендарови, Шондрови, в землището на село Света Петка Драгиново 4805 75,356 Корова, Корово
Биркова 421 3,677 Кандови 211 - в землището на село Пашови
Бозьова 52 23,770 Кръстава 1058 159,748
Бутрева 179 5,387 Пашови 833 26,874
Велинград 22602 124,955 Рохлева 395 4,931
Враненци 169 2,103 Света Петка 1544 55,689 Лютово
Всемирци 311 - Джианови, в землището на село Света Петка Цветино 158 6,820 Флорово
Горна Биркова 212 - в землището на село Кръстава Чолакова 210 11,221
Горна Дъбева 210 2,621 Юндола 201 13,887
Грашево 1256 75,558 Грашовски ОБЩО 40707 604,471 5 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува колиби Джианови на колиби Всемирци;
– преименува колиби Юмерови на колиби Сойка;
– преименува село Флорово на село Цветино;
– преименува село Баня Чепино (Баня Чепинско, Баня) на село Чепино;
– преименува колиби Алендарови на колиби Шондрови;
  • МЗ № 1380/обн. 01.04.1939 г. – признава колиби Света Петка за село Света Петка;
  • ПМС № 4/обн. 05.02.1948 г. – обединява селата Каменица, Лъжене и Чепино в едно населено място – град Велинград;
  • Указ № 72/обн. 19.02.1952 г. – преименува село Света Петка на село Лютово;
  • Указ № 466/обн. 28.08.1964 г. – възстановява старото име на село Лютово на село Света Петка;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на колиби Грашовски на колиби Грашево;
– осъвременява името на село Корова на село Корово;
– осъвременява името на колиби Мечекоритски на колиби Мече корито;
  • Указ № 991/обн. 22.06.1971 г. – преименува село Корово на село Драгиново;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – признава населено място Абланица (от село Цветино) за отделно населено място – село Абланица;
– присъединява к. Мече корито към колиби Грашево и признава колиби Грашево за село Грашево;
– признава населено място Кръстава (от село Цветино) за отделно населено място – село Кръстава;
– признава колиби Пашови за село Пашови;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава колиби Магерови и ги присъединява като квартал на село Абланица;
– преименува колиби Шондрови на колиби Алендарови и ги признава за село Алендарова;
– признава населено място Биркова (от село Цветино) за отделно населено място – село Биркова;
– признава населено място Бозьова и Елан дере (от село Цветино) за отделно населено място – село Бозьова;
– признава населено място Бузгова, Бутрева, Дренкова, Ислямова и Палевска (от село Цветино) за отделно населено място – село Бутрева;
– признава населено място Враненци и Ходжовете (от село Цветино) за отделно населено място – село Враненци;
– присъединява колиби Далови към колиби Всемирци и признава колиби Всемирци за с. Всемирци;
– признава населено място Горна Биркова, Кундюва и Шандрова (от село Цветино) за отделно населено място – село Горна Биркова;
– признава населено място Горна Дъбева и Кехайова (от село Цветино) за отделно населено място – село Горна Дъбева;
– обединява колиби Дъбови и колиби Сойка в едно населено място – село Долна Дъбева;
– признава колиби Кандови (Долни Кандови) за село Кандови;
– присъединява населено място Асанова и Крантите като квартали на село Кръстава;
– обединява колиби Гегови и населените местности Рохлева, Боровинкова, Пашалиева и Юрукова (от с. Цветино) в едно ново населено място – с. Рохлева;
– признава населено място Дживгова, Лешкова, Лютева, Салиева и Чолакова (от село Цветино) за отделно населено място – село Чолакова;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – признава населено място (курортно селище) Юндола (от град Велинград) за отделно населено място – село Юндола;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Сърница и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Велинград;
  • Указ № 177/обн. 29.07.2014 г. – отделя населените места: град Сърница, село Медени поляни и село Побит камък от община Велинград и образува община Сърница с административен център град Сърница.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината, от изток на запад, в това число и през общинския център, преминава участък от 50,2 km от трасето на теснолинейната жп линия Септември–Добринище (от km 17,7 до km 67,9).

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 66,1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. данните за община Велинград са общи с община Сърница, тъй като тя по време на преброяването все още не е отделена като самостоятелна община
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на община Велинград