Община Ветово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Ветово
Map of Vetovo municipality (Ruse Province).png
Общи данни
Област Област Русе
Площ 353 km²
Население 13 313 души
Адм. център Ветово
Брой селища 6
Сайт www.vetovo.com
Управление
Кмет Георги Георгиев
(независим)
Общ. съвет 17 съветници
   ДПС (7)
   БЪДЕЩЕ ЗА ВСИЧКИ (6)
   ГЕРБ (3)
   БСП и АБВ (1)

Община Ветово се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в източната част на Област Русе. С площта си от 363,002 km2 заема 3-то място сред 8-те общини на областта, което съставлява 13,12% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Ветово се намира в западната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, с надморска височина между 100 и 300 m, като цялата ѝ територия е разположена в най-западната част на Лудогорското плато и теренът постепенно се повишава от северозапад на югоизток. Именно по тази причина най-високага точка на община Ветово се намира в най-югоизточната ѝ част, източно от град Сеново413 m н.в.

Югозападно от село Писанец, на границата с Община Иваново, в коритото на река Бели Лом е най-ниската ѝ точка – 88 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В южната част на общината, частично по границата с Община Цар Калоян протича част от долното течение на река Бели Лом (дясна съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав). По цялото си протежение от град Сеново до границата с Община Иваново, югозападно от село Писанец реката тече в дълбока, силно меадрираща каньоновидна долина, със стръмни, на повечето места отвесни скални склонове. Дълбочината на долината ѝ спрямо околния терен на места достига до 100 – 120 m.

На север от град Глоджево, по границата с Община Кубрат, от изток на запад преминава и част от суходолието на Топчийска река (десен „приток“ на Дунав), като нейната долина е също дълбоко врязана в Лудогорското плато.

Почви, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Почвите на територията на общината са представени от черноземни, сиви горски и наносни (алувиални и алувиално-ливадни). Благоприятните водни, въздушни и топлинни свойства правят черноземните и алувиално-ливадните почви едни от най-предпочитаните за земеделие. Те са подходящи за почти всички земеделски култури.

Районът на Община Ветово е богат на полезни изкопаеми, като с най-голямо стратегическо и икономическо значение са находищата на каолин и кварцов пясък.

Исторически и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Според проучвания, извършени от експедиция на БАН през1975-1976 г., Община Ветово представлява богат исторически материал за археологическо наследство. От направените проучвания става ясно, че на територията на Общината е съществувал живот от дълбока древност. Доказателство за това са откритите исторически паметници:

  • в землището на град Ветово – палеолитно находище „Черна пещера“;
– тракийско антично и средновековно селище в местността „Кадийца“ на десния бряг на река Бели Лом;
– късно антично средновековно селище от Втората българска държава със скална църква на 4 km от града.
  • в землището на град Сеново – антична крепост „Сиври канара“;
– малко укрепление южно от града;
– голям скален масив с 21 скални килии, църква, оформена с ниши, отвори прозорци, рисунки.
  • землището на село Кривня – крепостта „Синград“ (на 5 km на северозапад от селото), от която сравнително добре са запазени част от стените. Установено е и старо селище от керамика от римско и византийско време;
– скалните манастири в местността „Срещу чекърца“.
  • в землището на село Писанец – скални килии на 3 km югоизточно от селото;
– скална килия на 1 – 2 km югозападно от селото в „Хайдушката пещера“;
– скална килия на 3,6 km югозападно от селото на левия бряг на река Бели Лом в местността „Камберска чука“;
– скални килии на левия бряг на река Бели Лом в местността „Валийца“;
– скална църква и скална килия в местност „Манастира“;
– селищна могила на 5 km северно от левия бряг на река Бели Лом.

Защитени територии според Закона за защитените територии или Закона за защита на природата на територията на Община Ветово са:

  • Югозападно от село Писанец, част от поречието на река Бели Лом попада в Природния парк „Русенски Лом“, обявен за защитена територия през 1970 г. Богатото биологично разнообразие, уникалният ландшафт и забележителното културно-историческо наследство превръщат парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм.
  • Природен резерват „Бели Лом“. Разположен е по поречието на река Бели Лом южно от град Ветово, в местността „Голямата Курия“.
  • Природна забележителност „Рибарниците“ при град Ветово.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 450 100,00
Българи 3 145 25,26
Турци 6 044 48,55
Цигани 1 744 14,01
Други 338 2,71
Не се самоопределят 52 0,42
Не отговорили 1 127 9,05

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Ветово
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 28941 27793 25894 26313 24738 22758 21017 18774 12450
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 6 населени места с общо население от 12 450 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в Община Ветово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Ветово 4417 86,801 Писанец 397 62,818
Глоджево 3467 76,136 Глоджово Сеново 1428 47,106
Кривня 570 35,265 Смирненски 2171 44,876 Бей алан, Княжева поляна
ОБЩО 12450 353,002 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бей алан на с. Княжева поляна;
  • Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Княжева поляна на с. Смирненски;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Глоджово на с. Глоджево;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Ветово за гр. Ветово;
  • указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – заличава с. Кривня и го присъединява като квартал на с. Сеново и признава с. Сеново за гр. Сеново;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива Община Сеново и присъединява включените в състава ѝ населени места към Община Ветово;
  • Указ № 1800/обн. 30.12.1988 г. – отделя кв. Кривня от гр. Сеново и го възстановява като отделно населено място – с. Кривня;
  • Указ № 111/обн. 18.04.2003 г. – отделя селата Каменово и Равно и техните землища от Община Ветово, Област Русе и ги присъединява към Община Кубрат, Област Разград;
– отделя селата Просторно и Топчии и техните землища от Община Ветово, Област Русе и ги присъединява към Община Разград, Област Разград;
  • Реш.МС № 391/обн. 13.06.2003 г. – признава с. Глоджево за гр. Глоджево;
  • Указ № 348/обн. 27,10.2009 г. – отделя с. Бъзън и неговото землище от Община Ветово и го присъединява към Община Русе.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от северозапад на югоизток преминава участък от 25,8 km РусеСамуилКаспичанВарна.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 80,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ