Видин (община)

Видин (община)
Координати: 43°59′08.24″ с. ш. 22°52′38.32″ и. д. / 43.985624° с. ш. 22.877313° и. д.
43.985624, 22.877313
	Видин (община) Координати: 43°59′08.24″ с. ш. 22°52′38.32″ и. д. / 43.985624° с. ш. 22.877313° и. д.
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Област Видин
Площ	512.932 km²
Население	65 727 души
Адм. център	Видин
Брой селища	34
Сайт	vidin.bg
Управление
Кмет	Цветан Ценков ; (СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Общ. съвет	37 съветници ГЕРБ (9); ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА (9); НАДЕЖДА (6); БСП (5); ДПС (3); ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (2); ЕДИННА НАРОДНА ПАРТИЯ (2); НФСБ (1);
	Видин (община) в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Видин.

Община Видин e община в Северозападна България и е една от съставните общини на област Видин. Общинският център е град Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Видин. С площта си от 512,932 km² е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 16,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – Румъния;
на юг – община Димово;
на запад – община Грамада и община Кула;
на северозапад – община Бойница
на север – община Брегово и община Ново село.

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е предимно равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ попада в най-северозападната част на Западната Дунавска равнина. По-голямата, източна част се заема от обширната и равна Видинска низина (224 km²) и тук, югоизточно от с. Ботево, на брега на река Дунав се намира най-ниската ѝ точка – 28 m н.в. Останалите периферни части на общината са със слабо хълмист релеф, с дълбоко всечените долини на десните притоци на Дунав. Най-високата ѝ точка е връх Алботин (251 m), разполоен в най-северозападната ѝ част, северно от Алботинския скален манастир.

Основна водна артерия в община Видин е участък от река Дунав на протежение от 48 km – от km 773 до km 821 (километрите се броят от устието на реката). От север на юг като десни притоци на Дунав се редуват долните течения на реките Тополовец (с левия си приток Делейнска река), Войнишка река и Видбол. В хълмистите части на общината те протичат в дълбоки долини, а при навлизането си във Видинската низина долините им стават широки и полегати, наклонът им е минимален, а течението бавно и мудно.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 34 населени места с общо население 47 847 жители по преброяването от 7 септември 2021 г.

Населено място (старо име)	Преброяване (от септември 2021)^[1]	По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2022^[2]	Площ (km²)	Гъстота (д/km²)	Надморска височина (м)
Акациево (Раяновци)	82	71	3,486	20.37	44
Антимово (Шеф)	466	471	11,962	39.37	40
Бела Рада	407	448	25,569	17.52	113
Ботево (Сабри паша кьой, Ботьово)	54	50	4,937	10.13	36
Буковец	610	607	18,152	33.44	63
Видин	35784	45583	63,218	721.04	37
Войница	51	66	14,199	4.65	208
Въртоп	67	47	14,213	3.31	209
Гайтанци	95	44	13,716	3.21	192
Генерал Мариново (Мусумане)	93	132	7,077	18.65	76
Гомотарци (Евдокия)	536	540	23,016	23.46	57
Градец (Гърци)	1103	1267	43,56	29.09	58
Динковица	119	131	7,702	17.01	96
Долни Бошняк	51	55	5,301	10.38	102
Дружба (Молалия, Свети Петър)	165	147	13,952	10.54	110
Дунавци	1755	2343	31,005	75.57	56
Жеглица	143	137	10,766	12.73	138
Ивановци	91	81	6,75	12	201
Иново	634	642	20,082	31.97	52
Каленик	188	214	11,631	18.4	223
Капитановци	816	857	13,769	62.24	43
Кошава	285	378	12,618	29.96	38
Кутово	591	723	21,57	33.52	40
Майор Узуново (Халваджии)	213	239	9,848	24.27	92
Новоселци	855	887	в землището на град Видин	-	35
Пешаково (Гюзелия)	98	88	7,157	12.3	87
Плакудер	62	85	6,642	12.8	161
Покрайна (Кирим бег, Цар Борисово)	1008	1093	14,91	73.31	39
Рупци	174	132	8,368	15.77	48
Синаговци	331	353	23,793	14.84	92
Слана бара (Татарджик)	324	355	11,739	30.24	36
Сланотрън	377	447	15,991	27.95	38
Търняне	122	125	4,901	25.5	62
Цар Симеоново (Глотинци, Симеоново)	97	83	11,332	7.32	37
Общо за общината:	47847	58921	512,932	114.87
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

през 1879 г. – с. Сабри паша кьой е преименувано на с. Ботьово от населението без административен акт;
Височайши доклад № 5390/обн. 1 юли 1882 г. – преименува с. Глотинци на с. Цар Симеоново;
Височайши доклад № 1251/обн. 7 март 1883 г. – преименува с. Назърска махала на с. Гурково;
МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Шеф на с. Антимово;

– преименува с. Мусумане на с. Генерал Мариново;

– преименува с. Гърци на с. Градец;

– преименува с. Гомотарци на с. Евдокия;

– преименува с. Халваджии на с. Майор Узуново;

– преименува с. Фусовица на с. Михалаки Георгиево;

– преименува с. Гюзелия на с. Пешаково;

– преименува с. Молалия на с. Свети Петър;

– преименува с. Татарджик на с. Слана бара;

– преименува с. Кирим бег на с. Цар Борисово;

МЗ № 2604/обн. 28 май 1947 г. – възстановява старото име на с. Евдокия на с. Гомотарци;
Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Цар Борисово на с. Покрайна;
указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава селата Видбол и Гурково и ги обединява в едно населено място с. Дунавци;
през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Михалаки Георгиево и го присъединява като квартал на с. Синаговци;

– заличава с. Смърдан и го присъединява като квартал на с. Иново;

Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува с. Раяновци на с. Акациево;
указ № 519/обн. 26 декември 1961 г. – заличава селата Антимово и Кутово и ги обединява в едно населено място с. Златен рог;
Указ № 466/обн. 28 август 1964 г. – преименува с. Свети Петър на с. Дружба;
Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Дунавци за с.гр.т. Дунавци;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Цар Симеоново на с. Симеоново;
Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Дунавци за гр. Дунавци;
Указ № 1580/обн. 22 май 1987 г. – заличава с. Новоселци и го присъединява като квартал на гр. Видин;
Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/9 октомври 1987 г. – закрива община Дунавци и присъединява гр. Дунавци и селата Ботево, Буковец, Въртоп, Гайтанци, Жеглица, Ивановци, Симеоново, Синаговци и Търняне и техните землища към община Видин;
Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – заличава с. Златен рог и го разделя на две нови населени места – с. Антимово и с. Кутово;
Указ № 231/обн. 22 октомври 1993 г. – възстановява старото име на с. Симеоново на с. Цар Симеоново;
Указ № 187/обн. Дв бр. 63/1 август 2000 г. – отделя кв. Новоселци от гр. Видин и го признава за отделно населено място – с. Новоселци;
Указ № 64/обн. 6 април 2001 г. – отделя с. Каленик и землището му от община Кула и го присъединява към община Видин.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Община Видин
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	55071	56078	60298	67213	82484	87202	85974	77480	63257	47847
Източници: Национален Статистически Институт, [1]^[1]

Население по възраст[редактиране | редактиране на кода]

Население по възрастови групи към септември 2021 година ^[1]
Общо	0 – 4	5 – 9	10 – 14	15 – 19	20 – 24	25 – 29	30 – 34	35 – 39	40 – 44	45 – 49	50 – 54	55 – 59	60 – 64	65 – 69	70 – 74	75 – 79	80 – 84	85+
47847	1500	1799	2146	2125	1687	1731	2234	2699	3201	3917	4040	3532	3514	3943	4230	2908	1515	1126

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етноси в община Видин (2011)
Етническа група			процент
българи			92.40%
цигани			6.36%
турци			0.11%
други и неопределени			1.13%

По етническа група от общо 59032 самоопределили се (към 2011 година)^[3]:

българи: 54546
турци: 66
цигани: 3753
други: 322
неопределени: 345

Политика[редактиране | редактиране на кода]

2019 – Цветан Петров Ценков (Местна коалиция СДС, НДСВ, Нова алтернатива, ЗНС, БЗНС, БДСР) печели на втори тур с 58,29% срещу Огнян Кирилов Ценков (ГЕРБ) с 39,49%.
2015 – Огнян Кирилов Ценков (ГЕРБ) печели на втори тур с 55,06% срещу Росица Любенова Кирова (Коалиция Единни за промяна) с
2011 – Герго Гергов (БСП, ЗСАС) печели на втори тур с 53,26% срещу Владимир Тошев (ГЕРБ)
2007 – Румен Видов (ГЕРБ) печели на втори тур с 65% срещу Иван Ценов (Коалиция „ЗА ВИДИН“)
2003 – Иван Ценов (Всички за Видин) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски).
1999 – Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП).
1995 – Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминава последният участък от 36,3 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134,4 km:

началният участък от 33,2 km от Републикански път I-1 (от km 0 до km 33,2);
началният участък от 10,7 km от Републикански път II-11 (от km 0 до km 10,7);
началният участък от 7,2 km от Републикански път II-12 (от km 0 до km 7,2);
началният участък от 14,7 km от Републикански път II-14 (от km 0 до km 14,7);
началният участък от 17,6 km от Републикански път III-121 (от km 0 до km 17,6);
последният участък от 6,4 km от Републикански път III-122 (от km 31,5 до km 37,9);
целият участък от 14,4 km от Републикански път III-1221;;
последният участък от 14,2 km от Републикански път III-1411 (от km 11,3 до km 25,5);
последният участък от 16 km от Републикански път III-1413 (от km 9,1 до km 25,1).