Община Вълчи дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Вълчи дол
Map of Valchi dol municipality (Varna Province).png
Общи данни
Област Област Варна
Площ 472.52 km²
Население 10 432 души
Адм. център Вълчи дол
Брой селища 22
Управление
Кмет Тошко Янев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (6)
   БСП (4)
   ДПС (3)
   МК „ЗАЕДНО ЗА ВЪЛЧИ ДОЛ“ (3)
   Никола Петков (1)

Община Вълчи дол се намира в Североизточна България, област Варна.

Сградата на общинската администрация

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в най-северозападната част на Област Варна. С площта си от 472,518 km2 заема 3-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,35% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. В западната част се простират крайните източни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина 337 m, разположена западно от село Генерал Колево. Останалата източна половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато, като тук надморската височина рядко надхвърля 250 m. Югоизточно от общинския център Вълчи дол е най-ниската точка на общината – 178 m.

Цялата територията на общината се отнася към Дунавския водосборния басейн. От юг-югозапад на изток-североизток, през средата на общината със своето средното течение протича река Карамандере, ляв приток на Суха река, която от своя страна се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия.

На територията на общината има изградени няколко по-големи микроязовира, по-големи от които са „Генерал Киселово“, „Страхил“, „Стефан Караджа“, „Брестак 1“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 10 052 100.00
Българи 5 539 55.10
Турци 1 942 19.32
Цигани 1 068 10.62
Други 35 0.35
Не се самоопределят 82 0.82
Не отговорили 386 13.79

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 22 населени места с общо население 10 052 жители към 01.02.2011 г[2].

Списък на населените места в Община Вълчи дол, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бояна 236 16,435 Кокарджа Калоян 266 17,191 Юнуз бунар
Брестак 970 38,673 Кара агач Караманите 309 22,143 Караманлии
Войводино 253 31,609 Пашаит Кракра 14 11,016 Емиргази, Ени кьой
Вълчи дол 3170 18,695 Курт дере Метличина 147 18,201 Хамбарлък, Житник
Генерал Киселово 535 26,650 Емир кьой, Емирово Михалич 602 17,743 Михалъч
Генерал Колево 272 32,902 Араплар Оборище 284 13,409 Семет
Добротич 389 16,191 Шадъ кьой Радан войвода 386 16,646 Бурханлар
Есеница 364 12,841 Касъмлар Стефан Караджа 715 29,642 Караджа от
Звънец 60 6,635 Чанлар Страхил 57 11,885 Коркут
Изворник 184 13,329 Бунарлии Червенци 518 44,715 Къзълджилар
Искър 102 17,713 Ак коюн Щипско 210 38,254 Хасърджик
ОБЩО 10052 472,518 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 620/обн. 30.11.1890 г. – преименува с. Кокарджа на с. Бояна;
  • през 1934 г. – с. Курт дере е преименувано на с. Вълчи дол (по името на близката гара Вълчи дол) без административен акт;
  • МЗ № 2820/14.08.1934 г. – преименува с. Кара агач на с. Брестак;
– преименува с. Араплар на с. Генерал Колево;
– преименува с. Шадъ кьой на с. Добротич;
– преименува с. Касъмлар на с. Есеница;
– преименува с. Бунарлии на с. Изворник;
– преименува с. Ак коюн на с. Искър;
– преименува с. Юнуз бунар на с. Калоян;
– преименува с. Караманлии на с. Караманите;
– преименува с. Емир гази (Ени кьой) на с. Кракра;
– преименува с. Хамбарлък на с. Житник;
– преименува с. Михалъч на с. Михалич;
– преименува с. Семет на с. Оборище;
– преименува с. Дере кьой на с. Поток;
– преименува с. Караджа от на с. Стефан Караджа;
– преименува с. Коркут на с. Страхил;
– преименува с. Къзълджилар на с. Червенци;
– преименува с. Хасърджик на с. Щипско;
  • МЗ № 3775/07.12.1934 г. – преименува с. Пашаит на с. Войводино;
– преименува с. Емир кьой (Емирово) на с. Генерал Киселово;
– преименува с. Чанлар на с. Звънец;
– преименува с. Бурханлар на с. Радан войвода;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г.:: – преименува с. Житник на с. Метличина;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Поток и го присъединено като квартал на с. Караманите;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава гар. с. Оборище и го присъединено като квартал на с. Оборище;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вълчи дол за с.гр.т. Вълчи дол;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Вълчи дол за гр. Вълчи дол.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В източната част на общината, в т.ч. и през общинския център преминава участък от 20 km от трасето на жп линията ВарнаДобричКардам.

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,5 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]