Направо към съдържанието

Главиница (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Главиница)
Вижте пояснителната страница за други значения на Главиница.
Община Главиница
      
Общи данни
ОбластСилистра
Площ481.23 km²
Население8517 души (31 декември 2024)
17,7 души/km²
Адм. центърГлавиница
Брой селища23
Сайтglavinitsa.bg
Управление
КметНеждет Джевдет
(ДПС; 2019)
Общ. съвет17 съветници
Община Главиница в Общомедия
Топографска карта на община Главиница.

Община Главиница се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Силистра. С площта си от 481,23 km2 заема 3-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 16,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Община Главиница се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Южните райони на общината са заети от крайните северни части на Лудогорското плато, като на север границата му не е точно фиксирана. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зебил, на границата с община Исперих – 226,4 m н.в., а най-ниската – 11 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Малък Преславец.

Води

[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 9 km (от km 410 до km 419, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Главиница липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. В южната ѝ част преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (югозападното) е на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината североизточно от село Веселец (община Завет) на 136 m н.в. и се насочва на североизток през ловното стопанство „Ирихисар“. Югозападно от град Главиница рядко завива на запад-северозапад, минава северно от селата Осен и Стефан Караджа и западно от последното навлиза в община Тутракан на 70 m н.в. За разлика от останалите реки в област Силистра то има постоянно, макар и минимално водно течение през цялата година до село Стефан Караджа, след което окончателно пресъхва. В югоизточната част на общината, от север на юг преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – суходолието на река Сенковец (Сазлъка, Сенкувча, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в общината югоизточно от село Зебил на 168 m н.в, минава между селата Звенимир и Вълкан и източно от село Падина навлиза в община Ситово на 96 m н.в.

На територията на община Главиница има изградени 18 микроязовира („Черногор“, „Зафирово 1, 2 и 3“, „Сокол 1 и 2“, „Слатина“, „Дичево 1 и 2“, „Коларово“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона. Северно от село Малък Преславец е естественото блато Малък Преславец (38,5 ха), разположено на заливна тераса на река Дунав.

Климат, почви

[редактиране | редактиране на кода]

Община Главиница се намира в областта на умереноконтиненталния климат. Средната годишна температура е около 11 °C. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 3-4 °C за януари. Средните абсолютни максимални температури са 24.7 °C, като през юли достигат често над 35 °C. Абсолютните минимални температури са около -32 °C. Пролетта настъпва рано – през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5 °C.

Годишната сума на валежи е 645.5 l/m2 и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 l/m2) е през май и юни, а валежният минимум – през октомври (32.3 l/m2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърнени култури – април и юли, падат около 40 – 41% (264.8 l/m2) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57 – 58% (371.5 l/m2) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5 – 69,1% през периода април-септември до 80.8 – 81,1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75,0%.

Почвените типове в района на общината са черноземни, излужени черноземни, оподзолени черноземни.

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към село Зарица през 2020 г.
Изглед към село Звенимир през 2022 г.
Изглед към село Листец през 2020 г.

Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Бащино14112,233Пътраклии, БащинаКосара12810,682Тюрк косуй
Богданци61526,255Узунджа орманЛистец42010,128Месимлер
Вълкан27712,295Курт паларМалък Преславец18838,866Кадъ кьой, Малки Преславец
Главиница124934,844Асват кьойНожарево41711,210Масутлар, Поручик Геново, Ножарово
Дичево35713,026Кемал кьой, Полковник ТошковоОсен7438,103Касъмлар
Долно Ряхово23725,528Падина25314,412Даулджилар
Зарица31715,747КамерлерПодлес12331,166Сърджилар
Зафирово78234,543Сарсанлар, Генерал ЗафировоСокол30122,325Татар атмаджа
Звенимир2799,904АвдулларСтефан Караджа61145,963Ахматлар, Севар, Генерал Жеково
Зебил59712,581КанипеСуходол52011,368Емир кьой
Калугерене4456,662ХаджиоларЧерногор24721,997Кара дърлар
Коларово28621,392Арабаджилар, КоларевоОБЩО8864481,230няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • от 1913 до 1941 г. – с. Хорозлар е изселено под румънска власт;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Пътраклии на с. Бащина;
– преименува с. Узунджа орман (Узундже орман) на с. Богданци;
– преименува с. Курт палар на с. Вълкан;
– преименува с. Сарсанлар на с. Генерал Зафирово;
– преименува с. Асват кьой (Асфат кьой) на с. Главиница;
– преименува с. Камерлер (Камелер) на с. Зарица;
– преименува с. Авдуллар на с. Звенимир;
– преименува с. Канипе на с. Зебил;
– преименува с. Хаджиолар (Хаджилар) на с. Калугерене;
– преименува с. Арабаджилар на с. Коларево;
– преименува с. Тюрк косуй на с. Косара;
– преименува с. Дели Юсуфлар (Дели Исуфлар) на с. Красногор;
– преименува с. Месимлер на с. Листец;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Малки Преславец;
– преименува с. Айват кьой на с. Малък Звенимир;
– преименува с. Касъмлар на с. Осен;
– преименува с. Даулджилар на с. Падина;
– преименува с. Чанакчилар на с. Паничаре;
– преименува с. Сърджилар на с. Подлес;
– преименува с. Кемал кьой на с. Полковник Тошково;
– преименува с. Масутлар на с. Поручик Геново;
– преименува с. Ахматлар на с. Севар;
– преименува с. Канара махле на с. Скален дол;
– преименува с. Татар атмаджа на с. Сокол;
– преименува с. Емир кьой на с. Суходол;
– преименува с. Кара дърлар на с. Черногор;
  • МЗ № 2913/обн. 16 януари 1943 г. – заличава селата Куфалча (Куфалче) и Паничаре поради изселване;
  • МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Севар на с. Генерал Жеково;

МЗ № 2127/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Генерал Жеково на с. Стефан Караджа;

  • МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Поручик Геново на с. Ножарово;
  • между 1946 и 1956 г. – преименувано е с. Генерал Зафирово на с. Зафирово без административен акт;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Тошково на с. Дичево;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Малък Звенимир и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Малки Преславец на с. Малък Преславец без административен акт;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – заличава с. Красногор и го присъединява като квартал на с. Черногор;
– заличава с. Скален дол и го присъединява като квартал на с. Подлес;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Зарица и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бащина на с. Бащино;
– осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;
– отстранява грешката в името на с. Ножарово на с. Ножарево;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Зарица от с. Звенимир и го възстановява като отделно населено място – с. Зарица;
  • Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Главиница за гр. Главиница;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Зафирово и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Главиница.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване		Численост
193414 953
194618 807
195620 477
196521 191
197518 980
198516 907
199215 579
200113 848
201110 930
20218864

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		ЧисленостНаселено
място		Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили		БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили
Общо10930288067012158441082100,0026,3461,301,960,070,409,89
Главиница156986438796216Главиница55,0624,666,1113,76
Бащино176101660000Бащино6,2594,310,000,000,000,00
Богданци61310924177184Богданци17,7839,3112,5630,01
Вълкан34403400004Вълкан0,0098,830,000,000,001,16
Дичево444334600095Дичево0,6777,920,000,000,0021,39
Долно Ряхово3327518867Долно Ряхово22,5956,6220,18
Зарица434441712Зарица0,9296,082,76
Зафирово8685511262505161Зафирово63,4714,512,880,000,5718,54
Звенимир370102544101Звенимир2,7068,641,0827,29
Зебил686367200011Зебил0,4397,950,000,000,001,60
Калугерене539452851Калугерене0,7497,950,920,18
Коларово355742780Коларово20,8478,300,00
Косара17841700004Косара2,2495,500,000,000,002,24
Листец52335181Листец0,5799,040,19
Малък Преславец299260700032Малък Преславец86,952,340,000,000,0010,70
Ножарево500448213Ножарево0,8096,402,60
Осен1171140Осен97,430,00
Падина33243270Падина1,2098,490,00
Подлес155147340Подлес94,831,932,580,00
Сокол3342682003043Сокол80,235,980,000,890,0012,87
Стефан Караджа6972533772144Стефан Караджа36,2954,083,016,31
Суходол65364406Суходол98,620,000,91
Черногор41211420887Черногор27,6650,4821,11

Вероизповедания

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо10 930100,00
Православие230821,11
Католицизъм310,28
Протестантство150,13
Ислям593654,30
Друго90,08
Нямат300,27
Не се самоопределят1411,29
Непоказано246022,50

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

Топографска карта

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 13 юни 2018. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Главиница_(община)&oldid=12555102“.