Община Главиница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Главиница
Map of Glavinitsa municipality (Silistra Province).png
Общи данни
Област Област Силистра
Площ 481.23 km²
Население 12 145 души
Адм. център Главиница
Брой селища 23
Сайт www.glavinitsa.bg
Управление
Кмет Насуф Насуф
(ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
   ДПС (8)
   РБ (5)
   ГЕРБ (3)
   БСП (1)

Община Главиница се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на Област Силистра. С площта си от 481,23 km2 заема 3-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 16,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Главиница се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Южните райони на общината са заети от крайните северни части на Лудогорското плато, като на север границата му не е точно фиксирана. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зебил, на границата с Община Исперих226,4 m н.в., а най-ниската – 11 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Малък Преславец.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 9 km (от km 410 до km 419, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Главиница липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. В южната ѝ част преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (югозападното) е на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината североизточно от село Веселец (Община Завет) на 136 m н.в. и се насочва на североизток през ловното стопанство „Ирихисар“. Югозападно от град Главиница рядко завива на запад-северозапад, минава северно от селата Осен и Стефан Караджа и западно от последното навлиза в община Тутракан на 70 m н.в. За разлика от останалите реки в Област Силистра то има постоянно, макар и минимално водно течение през цялата година до село Стефан Караджа, след което окончателно пресъхва. В югоизточната част на общината, от север на юг преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – суходолието на река Сенковец (Сазлъка, Сенкувча, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в общината югоизточно от село Зебил на 168 m н.в, минава между селата Звенимир и Вълкан и източно от село Падина навлиза в община Ситово на 96 m н.в.

На територията на община Главиница има изградени 18 микроязовира („Черногор“, „Зафирово1, 2 и 3“, „Сокол 1 и 2“, „Слатина“, „Дичево 1 и 2“, „Коларово“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона. Северно от село Малък Преславец е естественото блата Малък Преславец (38,5 ха), разположено на заливна тераса на река Дунав.

Климат, почви[редактиране | редактиране на кода]

Община Главиница има умереноконтинетален климат. Средните месечни температури не надвишават 25°С и не спадат под 1°С. Средната годишна температура е 12.4°С. Средните абсолютни минимални температури за годината са -1°С, а за януари -15°С. Средните абсолютни максимални температури са 24.7°С, като през юли достигат 35°С. Абсолютните минимални температури са около -18°С, като най-ниската е през февруари -12.8°С. Пролетта настъпва рано – през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5°С. Годишната сума на валежи е 645.5 l/m2 и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 l/m2) е през май и юни, а валежният минимум – през октомври (32.3 l/m2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърнени култури – април и юли, падат около 40 – 41% (264.8 l/m2) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57 – 58% (371.5 l/m2) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5 – 69.1% през периода април-септември до 80.8 – 81.1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75.0%.

Почвените типове в района на общината са черноземни, излужени черноземни, оподзолени черноземни, делувиално-ливадни и антропогенни.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 10 930 100,00
Българи 2 880 26,35
Турци 6 701 61,31
Цигани 215 1,97
Други 8 0,07
Не се самоопределят 44 0,40
Не отговорили 1 082 9,90

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Главиница
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 14953 18807 20477 21191 18980 16907 15579 13848 10930
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 23 населени места с общо население от 10 930 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Главиница, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бащино 176 12,233 Пътраклии, Бащина Косара 178 10,682 Тюрк косуй
Богданци 613 26,255 Узунджа орман Листец 523 10,128 Месимлер
Вълкан 344 12,295 Курт палар Малък Преславец 299 38,866 Кадъ кьой, Малки Преславец
Главиница 1569 34,844 Асват кьой Ножарево 500 11,210 Масутлар, Поручик Геново, Ножарово
Дичево 444 13,026 Кемал кьой, Полковник Тошково Осен 117 38,103 Касъмлар
Долно Ряхово 332 25,528 Падина 332 14,412 Даулджилар
Зарица 434 15,747 Камерлер Подлес 155 31,166 Сърджилар
Зафирово 868 34,543 Сарсанлар, Генерал Зафирово Сокол 334 22,325 Татар атмаджа
Звенимир 370 9,904 Авдуллар Стефан Караджа 697 45,963 Ахматлар, Севар, Генерал Жеково
Зебил 686 12,581 Канипе Суходол 653 11,368 Емир кьой
Калугерене 539 6,662 Хаджиолар Черногор 412 21,997 Кара дърлар
Коларово 355 21,392 Арабаджилар, Коларево ОБЩО 10930 481,230 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • от 1913 до 1941 г. – с. Хорозлар е изселено под румънска власт;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Пътраклии на с. Бащина;
– преименува с. Узунджа орман (Узундже орман) на с. Богданци;
– преименува с. Курт палар на с. Вълкан;
– преименува с. Сарсанлар на с. Генерал Зафирово;
– преименува с. Асват кьой (Асфат кьой) на с. Главиница;
– преименува с. Камерлер (Камелер) на с. Зарица;
– преименува с. Авдуллар на с. Звенимир;
– преименува с. Канипе на с. Зебил;
– преименува с. Хаджиолар (Хаджилар) на с. Калугерене;
– преименува с. Арабаджилар на с. Коларево;
– преименува с. Тюрк косуй на с. Косара;
– преименува с. Дели Юсуфлар (Дели Исуфлар) на с. Красногор;
– преименува с. Месимлер на с. Листец;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Малки Преславец;
– преименува с. Айват кьой на с. Малък Звенимир;
– преименува с. Касъмлар на с. Осен;
– преименува с. Даулджилар на с. Падина;
– преименува с. Чанакчилар на с. Паничаре;
– преименува с. Сърджилар на с. Подлес;
– преименува с. Кемал кьой на с. Полковник Тошково;
– преименува с. Масутлар на с. Поручик Геново;
– преименува с. Ахматлар на с. Севар;
– преименува с. Канара махле на с. Скален дол;
– преименува с. Татар атмаджа на с. Сокол;
– преименува с. Емир кьой на с. Суходол;
– преименува с. Кара дърлар на с. Черногор;
  • МЗ № 2913/обн. 16.01.1943 г. – заличава селата Куфалча (Куфалче) и Паничаре поради изселване;
  • МЗ № 168/обн. 22.01.1943 г. – преименува с. Севар на с. Генерал Жеково;

МЗ № 2127/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Генерал Жеково на с. Стефан Караджа;

  • МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Поручик Геново на с. Ножарово;
  • между 1946 и 1956 г. – преименувано е с. Генерал Зафирово на с. Зафирово без административен акт;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Тошково на с. Дичево;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Малък Звенимир и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Малки Преславец на с. Малък Преславец без административен акт;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – заличава с. Красногор и го присъединява като квартал на с. Черногор;
– заличава с. Скален дол и го присъединява като квартал на с. Подлес;
  • Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Зарица и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува с. Бащина на с. Бащино;
– осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;
– отстранява грешката в името на с. Ножарово на с. Ножарево;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Зарица от с. Звенимир и го възстановява като отделно населено място – с. Зарица;
  • Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Главиница за гр. Главиница;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Зафирово и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Главиница.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ