Община Гълъбово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Гълъбово
Map of Galabovo municipality (Stara Zagora Province).png
Общи данни
Област Област Стара Загора
Площ 348.895 km²
Население 13 671 души
Адм. център Гълъбово
Брой селища 11
Управление
Кмет Николай Колев
(РЗС)
Общ. съвет 17 съветници
   БДЦ (6)
   ГЕРБ (4)
   БСП (3)
   ЕДИННИ ЗА ГЪЛЪБОВО (3)
   АБВ (1)
Географска карта на община Гълъбово

Община Гълъбово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в югоизточната част на Област Стара Загора. С площта си от 348,895 km2 е 8-та по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 6,77% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист ниско планински, като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и планината Сакар.

Около 2/3 от територията на община Гълъбово се заема от източната, хълмиста част на Горнотракийската низина. На 2 km южно от град Гълъбово, на границата с община Симеоновград, в коритото на река Сазлийка се намира най-ниската ѝ точка – 84 m н.в.

В югоизточният район на общината, южно от долината на река Соколица (ляв приток на Сазлийка) се простират крайните северни части на ниската планина Сакар. На 700 m южно от село Главан се издига най-високата ѝ точка – връх Чуката 543,4 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Гълъбово е река Сазлийка (ляв приток на Марица), която протича през нея от север на юг, с част от долното си течение на протежение около 11 km. На територията на общината река Сазлийка получава три по-големи притока:

– река Еледжик (десен приток). Протича през общината с долното си течение през село Априлово и се влива в нея северно от ТЕЦ Марица изток 1. На нея са изградени язовирите „Априлово“ (преди селото) и „Любеново“ (след селото);
– река Овчарица (ляв приток). Протича през общината с последните си 3 km и се влива в нея северно от ТЕЦ Марица изток 1;
– река Соколица (ляв приток). Протича през общината от изток на запад с част от средното и цялото си долно течение през селата Мъдрец, Искрица и Обручище и се влива в нея южно от град Гълъбово. Северно от устието ѝ е изграден големият язовир „Розов кладенец“, водите на който се използват за промишлени нужди и риболов, а на някои нейни малки леви притоци – язовирите „Медникорово“, „Червена река“ и „Мъдрец“, водите на които са използват основно за напояване на земеделските земи.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 13 394 100,00
Българи 12 038 89,88
Турци 68 0,51
Цигани 769 5,74
Други 20 0,15
Не се самоопределят 81 0,60
Не отговорили 420 3,14

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Гълъбово
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 18815 19626 19650 23038 21287 20313 17740 16182 13394
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 11 населени места с общо население от 13 394 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Гълъбово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Априлово 292 14,660 Лефеджии Мусачево 219 15,306
Великово 53 15,190 Караманлии Мъдрец 860 36,556 Софуларе
Главан 992 61,120 Обручище 1639 61,074 Обруклии
Гълъбово 8242 55,947 Кара бунар, Сладък кладенец, Кладенчево, Стаханово, Гара Гълъбово Помощник 269 20,331 Калфа кьой
Искрица 219 15,667 Колчуларе, Стражари Разделна 118 15,999 Бюлюджак
Медникарово 491 33,045 Кара пилит ОБЩО 13394 348,895 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Лефеджи на с. Априлово;
– преименува с. Караманлии на с. Великово;
– преименува с. Паша махле на с. Войвода;
– преименува с. Кум Дуванджии на с. Гълъб;
– преименува с. Кара пилит на с. Медникарово;
– преименува с. Софуларе на с. Мъдрец;
– преименува с. Обруклии на с. Обручище;
– преименува с. Калфа кьой на с. Помощник;
– преименува с. Бюлюджак на с. Разделна;
– преименува с. Гюл бунар на с. Розов кладенец;
– преименува гар.с. Гара Карабунар на гар.с. Сладък кладенец;
– преименува с. Карабунар на с. Сладък кладенец;
– преименува с. Колчуларе (Колджилар) на с. Стражари;
  • през 1914 г. – преименувано е гар.с. Гара Сладък кладенец на гар.с. Гара Гълъбово без административен акт;
  • МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – преименува с. Сладък кладенец на с. Кладенчево;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува гар.с. Гара Гълъбово на гар.с. Гара Стаханово;
– преименува с. Кладенчево на с. Стаханово;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Вайвода и го присъединява като квартал на с. Главан;
  • през 1956 г. – преименувано е с. Гълъб на с. Гълъбово без административен акт;
  • Указ № 512/обн. 24.11.1959 г. – преименува с. Стаханово на с. Гара Гълъбово;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Стражари на с. Искрица;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – преименува с. Гара Гълъбово на с. Гълъбово и го признава за с.гр.т. Гълъбово;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – обединява с.гр.т. Гълъбово и с. Гълъбово в едно ново населено място – гр. Гълъбово;
  • Указ № 754/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Розов кладенец и го присъединява като квартал на с. Обручище.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от север на юг, на протежение от 9.2 km преминава участък от трасето на жп линията Нова ЗагораСимеоновград от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 60,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ