Община Добрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Добрич
Map of Dobrich municipality (Dobrich Province).png
Общи данни
Област Област Добрич
Площ 109.108 km²
Население 96 056 души
Адм. център Добрич
Управление
Кмет Йордан Йорданов
(РБ)
Общ. съвет 41 съветници
   ГЕРБ (17)
   РБ (8)
   БСП (6)
   НФСБ (2)
   АТАКА (2)
   ВМРО (2)
   АБВ (2)
   ДПС (2)

Община Добрич (позната още като община Добрич-град) се намира в Североизточна България и е съставна община на област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на Област Добрич. С площта си от 109,108 km2 се явява най-малката сред 8-те общините на областта, което съставлява 2,31% от територията на областта. от всички страни общината граничи с Община Добрич-селска. Тя е една от 9-те общини в България, в които има само по едно населено място.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територията на общината се намира на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Добричка река (десен приток на Суха река, преминаваща през града. Територията се разделя на две геоморфоложки области – долина в източната и североизточната част на града, която е с полегати източни и стръмни западни склонове, и хълмиста заравненост със загладени форми в останалата част от общината. Градът е разположен върху равнинен терен, като преобладават терени с благоприятен наклон – от 1.5% до 6%. По склоновете на долината на Добричка река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 – 15%. Северозападно от града е разположен хълмът Чорчолийките с наклон на източния и северния склон 10 – 12% и много полегати склонове. По-стръмни са склоновете на долината, разположена източно от Северната промишлена зона – на места достигат до 10 – 15%. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част – Дядопейовата могила (283,5 m), а минималната – 190 m, северозападно от града в коритото на Добричка река.

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината и града липсват повърхностни водни течения, като се изключи епизодичното им проявление в суходолието на Добричка река. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. Повърхностните води се дренират от развита речна мрежа, образувана в минали геоложки времена с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0.250 км/кв.км. Модулът на оттока е слаб и се колебае от 0.5 до 1 л/с/км. Минималната му проява се обуславя от оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта, льосовата и карбонатната основа и слабия наклон на релефа.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2°С. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари -22.7°С, а максимумът – през август и септември 39.1°С. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 91 030 100,00
Българи 73 657 80,92
Турци 6 795 7,46
Цигани 2 482 2,73
Други 528 0,58
Не се самоопределят 709 0,78
Не отговорили 6 860 7,54

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Единственото населено място на нейната територия е град Добрич. Население – 91 030 жители (01.02.2011)[2].

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Височайши доклад № 1263/обн. 19.02.1882 г. – преименува гр. Хаджиоглу Пазарджик на гр. Добрич;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Стан Поетаж на с. Йордан Йовков;
– преименува с. Суютчук на с. Рилци;
  • Указ № 871/обн. 25.10.1949 г. – преименува гр. Добрич на гр. Толбухин;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Йордан Йовков и го присъединява като квартал на гр. Добрич;
  • Указ № 1320/обн. 06.05.1983 г. – заличава с. Рилци и го присъединява като квартал на гр. Добрич;
  • Указ № 87/обн. 25.09.1990 г. – възстановява старото име на гр. Толбухин гр. Добрич;
– преименува община Толбухин на община Добрич.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината, от югозапад на североизток преминава участък от 17,6 km от жп линията РазделнаДобричКардам.

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 43,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ