Долни чифлик (община)

Община Долни чифлик
42.983, 27.717
	Община Долни чифлик
Общи данни
Област	Варна
Площ	485.15 km²
Население	15 373 души (31 декември 2024); 31,7 души/km²
Адм. център	Долни чифлик
Брой селища	16
Сайт	dolni-chiflik.acstre.com
Управление
Кмет	Красимира Анастасова ; (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (11); БСП (5); Българска социалдемокрация (3); ДПС (5);
	Община Долни чифлик в Общомедия

Община Долни чифлик се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на област Варна и обхваща част от централната част на Българското Черноморско крайбрежие. С площта си от 489,093 km² заема 2-ро място сред 12-те общините на областта, което съставлява 12,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад – община Дългопол;
на северозапад – община Провадия;
на север – община Аврен;
на изток – Черно море;
на югоизток – община Бяла;
на юг – община Несебър, община Поморие и община Руен от област Бургас.

Релеф, води, климат

Територията на общината е характерна с разнообразния си полупланински ландшафт който се спуска от височина 550 m (връх Дедеева чука), разположен на северозапад от село Голица, на билото на Камчийска планина (част от Източна Стара планина), през многобройните речни и морски тераси, разлива се по широката до 5 km Долнокамчийска долина и завършва с пясъчните дюни по най-дългата (над 10 km) плажна ивица по Българското Черноморско крайбрежие.

Цялата територия на общината се отнася към Черноморския водосборен басейн. През цялата северна част на общината, от запад на изток преминава почти цялото течение (48 km, с малко изключение в Община Аврен) на река Камчия. От юг, отдясно в нея се вливат реките Дебелец, Сарпдере, Чаирдере и други по-малки, водещи началото си от Камчийска планина. В югоизточната част преминава цялото течение на Фъндъклийска река, а в най-южната част, в землищата на селата Голица и Бърдарево – горното течение на река Двойница. На територията на общината има изградени няколко по-големи („Рудник“, „Долни чифлик“, „Торсуна“) и множество по-малки язовира, водите на които се използват предимно за напояване на земеделските земи в Долнокамчийската долина

Климатът е умерено-континентален с изразено черноморско влияние; средната годишна температура е 12 °C. Зимата е сравнително мека, пролетта прохладна, лятото – сухо, слънчево и топло, есента – топла и продължителна. За продължителен период от време (над 115 дни) от средата на юни до края на септември климатът е изключително благоприятен за балнео- и рекреационни процедури и таласотерапия.

Природни забележителности

На територията на общината са регистрирани 20 защитени територии с обща площ 1 800 ха, 3 резервата и 2 защитени местности.

Биосферният резерват „Камчия“ е обявен за обект под закрилата на ЮНЕСКО. Обхваща площ от 842 ха. Територията му включва вековните лонгозни гори в долното течение на Камчия, в землището на село Старо Оряхово и е създаден да охранява най-представителната гора от този вид на Европейския континент. Уникалните климатични и почвени условия създават изключително богатство от дървесни и растителни видове сред които се открояват вековните полски брястове, остролистият ясен, летният дъб, полският клен и др., някои от които достигат височина 35 – 40 m;
Резерватите „Вълчи преход“ – разположен северно от село Голица (44 ха) и „Киров дол“, разположен северозападно от село Солник (51 ха), опазват типичните за района смесени гори от бук, дъб, габър и цер с тяхната богата фауна.

Ловното стопанство „Шерба“ е разположено по северните склонове на Камчийска планина, между селата Гроздьово и Голица, сред типичните за този край широколистни гори. Известно с богатите си популации от елени, сърни, диви свине и муфлони, то привлича почитатели на ловния туризъм от много страни.

Защитената местност „Камчийски пясъци“ е част от най-дългия плаж по Българското Черноморско крайбрежие, който се простира от устието на река Камчия до село Шкорпиловци, където пясъците са формирали уникални дюнни системи с височина до 18 – 19 m, покрити със специфична рядко срещана растителност.

Населени места

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Булаир	134	12,050	Белибе, Белва, Белова, Аккьой	Нова Шипка	187	12,293	Кесап, Азизие
Бърдарево	37	9,341	Ески Суджулу	Ново Оряхово	179	14,149	Йени Дервиш
Венелин	732	16,060	Саръ Хъдър	Пчелник	1382	19,660	Кованлък, Куванлък Дервиши
Голица	433	48,822	Суджуллу	Рудник	326	19,678	Арнавутлар, Арнавуд Куюларъ
Горен чифлик	1101	42,228	Горни чифлик, Юкаръ Чифтлик	Солник	197	34,518	Джафер
Гроздьово	2007	140,349	Гьочери кьой, Яссъ гечид, Яссъ гечуд Кьопрюсю, Кьопрю кьой, Раковец	Старо Оряхово	2038	39,465	Ески Дервиш, Хан Дервиши, Дервиш-и Юван, Камчъ Сую
Детелина	578	-	Дервиш Мюслюм, Свети Иван, в з-щето на с. Старо Оряхово	Шкорпиловци	662	10,956	Фъндъклъ, Фъндъклъ искелеси
Долни чифлик	5503	38,842	Долен чифлик, Камчия, Георги Трайков, Ашааъ Чифтлик, Кюрк Чифтлик	Юнец	95	17,220	Дана гьоз
Кривини	75	13,516	Гебеш	ОБЩО	15666	489,093	1 населено място без землище

Административно-териториални промени

Височайши доклад № 9439/обн. 31.12.1882 г. – преименува с. Кесар на с. Нова Шипка;
Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Бърдарево за с. Бърдарево;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Белибе (Бяла река) на с. Булаир;

– преименува с. Саръдър на с. Венелин;

– преименува с. Гебеш на с. Кривини;

– преименува с. Кованлък на с. Пчелник;

– преименува с. Кюпрю кьой на с. Раковец;

– преименува с. Арнаутлар на с. Рудник;

– преименува с. Дервиш Мюслюм на с. Свети Иван;

– преименува с. Фъндъклии на с. Шкорпиловци;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Джафер на с. Солник;

– преименува с. Дана гьоз на с. Юнец;

Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Раковец на с. Гроздьово;
Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Долни чифлик за с.гр.т. Долни чифлик;
Указ № 892/обн. 07.07.1965 г. – преименува с. Свети Иван на с. Детелина;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Горни чифлик на с. Горен чифлик;

– преименува с.гр.т. Долни чифлик на с.гр.т. Долен чифлик;

Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – преименува с.гр.т. Долен чифлик на с.гр.т. Камчия и го признава за гр. Камчия;
Указ № 101/обн. 21 януари 1975 г. – преименува гр. Камчия на гр. Георги Трайков;
Указ № 9/обн. 11 януари 1991 г. – възстановява старото име на гр. Георги Трайков на гр. Долни чифлик;

– преименува община Георги Трайков на община Долни чифлик.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	19 360	11 127	3298	400	250	240	4045	100.00	57.47	17.03	2.06	1.29	1.23	20.89
Долни чифлик	6644	4213	592	56	140	209	1434	Долни чифлик	63.41	8.91	0.84	2.10	3.14	21.58
Старо Оряхово	2600	1202	26	7	63	8	1294	Старо Оряхово	46.23	1.00	0.26	2.42	0.30	49.76
Гроздьово	2427	1047	1020	227	9	9	115	Гроздьово	43.13	42.02	9.35	0.37	0.37	4.73
Пчелник	1678	1035	431		20		187	Пчелник	61.68	25.68		1.19		11.14
Горен чифлик	1527	785	234	9			495	Горен чифлик	51.40	15.32	0.58			32.41
Венелин	908	236	357	10			299	Венелин	25.99	39.31	1.10			32.92
Шкорпиловци	737	463	72	56			141	Шкорпиловци	62.82	9.76	7.59			19.13
Детелина	726	321	405	0	0	0	0	Детелина	44.21	55.78	0.00	0.00	0.00	0.00
Голица	577	573	0		0		1	Голица	99.30	0.00		0.00		0.17
Рудник	497	432	11	13			39	Рудник	86.92	2.21	2.61			7.84
Нова Шипка	258	216	7	17	0	0	18	Нова Шипка	83.72	2.71	6.58	0.00	0.00	6.97
Солник	222	206	0	0			15	Солник	92.79	0.00	0.00			6.75
Ново Оряхово	199	192	0		5		1	Ново Оряхово	96.48	0.00		2.51		0.50
Булаир	142	4	138	0	0	0	0	Булаир	2.81	97.18	0.00	0.00	0.00	0.00
Кривини	95	94	0	0	0	0	1	Кривини	98.94	0.00	0.00	0.00	0.00	1.05
Бърдарево	71	70	0	0	0	0	1	Бърдарево	98.59	0.00	0.00	0.00	0.00	1.40
Юнец	52	38	5			0	4	Юнец	73.07	9.61			0.00	7.69

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	19 360	100,00
Православие	7398	38,21
Католицизъм	55	0,28
Протестантство	32	0,16
Ислям	1674	8,64
Друго	28	0,14
Нямат	820	4,23
Не се самоопределят	1072	5,30
Непоказано	8281	42,77

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[4]^[5]^[6]^[7]

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015
Избирателна активност по време на изборите	64,27 %	63,13 %	58,43 %	76,51 %
Общ брой места	21	21	21	17
ГЕРБ		5	5	8
Българска социалистическа партия	6	5	3	5
Движение за права и свободи	5	5	5	3
Българска социалдемокрация				3
АРД				2
Общество за Нова България			3
Земеделски народен съюз			2
Коалиция „ГОРД – Гражданско обединение за развитие на Долни чифлик“			2
Движение „Експерти за регионите“		2	1
Коалиция „Обединение за експертно местно управление“ (Движение „Социалдемократи“, Съюз на демократичните сили, ВМРО – Българско национално движение)		3
Асен Димитров Асенов – Независим		1
Съюз на демократичните сили	2
Национално движение „Симеон Втори“	2
Родолюбие 2000	2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	2
Национално движение за права и свободи	1
Коалиция „БКП и КПБ“ (Българска комунистическа партия на Владимир Спасов и Комунистическа партия на България)	1

Туризъм

С благоприятния си климат, девствената природа и безбрежни плажове общината разполага с изключително богати и неусвоени ресурси за развитие на туризма – от традиционния морски, ваканционен и балнеотуризъм, до все по-търсените алтернативни форми на селски, познавателен, ловен и екотуризъм.

Гостите на общината могат да посетят многобройните защитени местности и резервати, за да наблюдават и фотографират различни видове птици, редки растителни и животински видове, да преживеят вълнуващи мигове със своето хоби на лов във вековните гори на Шерба и Лонгоза или риболов в разливите на Камчия и по морското крайбрежие.

Транспорт

В най-северозападната част на общината, през землището на село Нова Шипка преминава участък от 6,1 km от трасето на жп линията Синдел – Комунари. Южно от река Камчия и успоредно на нея, преминава и участък от 17 km от трасето на жп линията Юнак – Старо Оряхово.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 51,9 km:

участък от 12,8 km от Републикански път I-9 (от km 137,2 до km 150,0);
началният участък от 27,5 km от Републикански път III-904 (от km 0 до km 27,5);
последният участък от 3 km от Републикански път III-2083 (от km 12,3 до km 15,3);
началният участък от 8,6 km от Републикански път III-9042 (от km 0 до km 8,6).

Топографски карти

Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-44. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 септември 2018. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2018. Посетен на 20 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Долни чифлик“ // results.cik.bg. Посетен на 20 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Долни чифлик“ // results.cik.bg. Посетен на 20 септември 2018.
↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Долни чифлик“ // results.cik.bg. Посетен на 20 септември 2018.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Долни чифлик
((bg)) Официален сайт

Литература

Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[pop-stat.mashke.org-2] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 септември 2018. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-3] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)

[4] „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2018. Посетен на 20 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Долни_чифлик_2007-5] „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Долни чифлик“ // results.cik.bg. Посетен на 20 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Долни_чифлик_2011-6] „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Долни чифлик“ // results.cik.bg. Посетен на 20 септември 2018.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Долни_чифлик_2015-7] „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Долни чифлик“ // results.cik.bg. Посетен на 20 септември 2018.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]