Община Долни чифлик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Долни чифлик
Map of Dolni chiflik municipality (Varna Province).png
Общи данни
Област Област Варна
Площ 485.15 km²
Население 19 666 души
Адм. център Долни чифлик
Брой селища 17
Управление
Кмет Красимира Анастасова
(ГЕРБ)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (8)
   БСП (5)
   Българска Социалдемокрация (3)
   ДПС (3)
   АРД (2)

Община Долни чифлик се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е ра3положена в югоизточната част на Област Варна и обхваща част от централната част на Българското Черноморско крайбрежие. С площта си от 489,093 km2 заема 2-ро място сред 12-те общините на областта, което съставлява 12,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на общината е характерна с разнообразния си полупланински ландшафт който се спуска от височина 550 m (връх Дедеева чука), разположен на северозапад от село Голица, на билото на Камчийска планина (част от Източна Стара планина), през многобройните речни и морски тераси, разлива се по широката до 5 km Долнокамчийска долина и завършва с пясъчните дюни по най дългата (над 10 km) плажна ивица по Българското Черноморско крайбрежие.

Цялата територия на общината се отнася към Черноморския водосборен басейн. През цялата северна част на общината, от запад на изток преминава почти цялото течение (48 km, с малко изключение в Община Аврен) на река Камчия. От юг, отдясно в нея се вливат реките Дебелец, Сарпдере, Чаирдере и други по-малки, водещи началото си от Камчийска планина. В югоизточната част преминава цялото течение на Фъндъклийска река, а в най-южната част, в землищата на селата Голица и Бърдарево – горното течение на река Двойница. На територията на общината има изградени няколко по-големи („Рудник“, „Долни чифлик“, „Торсуна“) и множество по-малки язовира, водите на които се използват предимно за напояване на земеделските земи в Долнокамчийската долина

Климатът е умерено-континентален с изразено черноморско влияние; средната годишна температура е 12°С. Зимата е сравнително мека, пролетта прохладна, лятото – сухо, слънчево и топло, есента – топла и продължителна. За продължителен период от време (над 115 дни) от средата на юни до края на септември климатът е изключително благоприятен за балнео- и рекреационни процедури и таласотерапия.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината са регистрирани 20 защитени територии с обща площ 1 800 ха, 3 резервата и 2 защитени местности.

  • Биосферният резерват „Камчия“ е обявен за обект под закрилата на ЮНЕСКО. Обхваща площ от 842 ха. Територията му включва вековните лонгозни гори в долното течение на Камчия, в землището на село Старо Оряхово и е създаден да охранява най-представителната гора от този вид на Европейския континент. Уникалните климатични и почвени условия създават изключително богатство от дървесни и растителни видове сред които се открояват вековните полски брястове, остролистият ясен, летният дъб, полският клен и др., някои от които достигат височина 35 – 40 m;
  • Резерватите „Вълчи преход“ – разположен северно от село Голица (44 ха) и „Киров дол“, разположен северозападно от село Солник (51 ха), опазват типичните за района смесени гори от бук, дъб, габър и цер с тяхната богата фауна.
  • Ловното стопанство „Шерба“ е разположено по северните склонове на Камчийска планина, между селата Гроздьово и Голица, сред типичните за този край широколистни гори. Известно с богатите си популации от елени, сърни, диви свине и муфлони то привлича почитатели на ловния туризъм от много страни.
  • Защитената местност „Камчийски пясъци“ е част от най-дългия плаж по Българското Черноморско крайбрежие, който се простира от устието на река Камчия до село Шкорпиловци където пясъците са формирали уникални дюнни системи с височина до 18 – 19 m покрити със специфична рядко срещана растителност.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

С благоприятния си климат, девствената природа и безбрежни плажове общината разполага с изключително богати и неусвоени ресурси за развитие на туризма – от традиционния морски, ваканционен и балнеотуризъм, до все по търсения напоследък алтернативни форми на селски, познавателен, ловен и екотуризъм.

Гостите на общината могат да посетят многобройните защитени местности и резервати, за да наблюдават и фотографират различни видове птици, редки растителни и животински видове, да преживеят вълнуващи мигове със своето хоби на лов във вековните гори на Шерба и Лонгоза или риболов в разливите на Камчия и по морското крайбрежие.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 19 360 100.00
Българи 11 127 57.47
Турци 3 298 17.04
Цигани 400 2.07
Други 250 1.29
Не се самоопределят 240 1.24
Не отговорили 4 045 20.89

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 17 населени места с общо население 19 360 жители към 01.02.2011 г[2].

Списък на населените места в Община Долни чифлик, население и площ на землищата им
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Булаир 142 12,050 Белибе Нова Шипка 258 12,293 Кесар
Бърдарево 71 9,341 Ново Оряхово 199 14,149
Венелин 908 16,060 Саръдър Пчелник 1678 19,660 Кованлък
Голица 577 48,822 Рудник 497 19,678 Арнаутлар
Горен чифлик 1527 42,228 Горни чифлик Солник 222 34,518 Джафер
Гроздьово 2427 140,349 Кюпрю кьой, Раковец Старо Оряхово 2600 39,465
Детелина 726 - Дервиш Мюслюм, Свети Иван,
в з-щето на с. Старо Оряхово
Шкорпиловци 737 10,956 Фъндъклии
Долни чифлик 6644 38,842 Долен чифлик, Камчия, Георги Трайков Юнец 52 17,220 Дана гьоз
Кривини 95 13,516 Гебеш ОБЩО 19360 489,093 1 населено място без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Височайши доклад № 9439/обн. 31.12.1882 г. – преименува с. Кесар на с. Нова Шипка;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Бърдарево за с. Бърдарево;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Белибе (Бяла река) на с. Булаир;

– преименува с. Саръдър на с. Венелин;
– преименува с. Гебеш на с. Кривини;
– преименува с. Кованлък на с. Пчелник;
– преименува с. Кюпрю кьой на с. Раковец;
– преименува с. Арнаутлар на с. Рудник;
– преименува с. Дервиш Мюслюм на с. Свети Иван;
– преименува с. Фъндъклии на с. Шкорпиловци;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Джафер на с. Солник;
– преименува с. Дана гьоз на с. Юнец;
– преименува с.гр.т. Долни чифлик на с.гр.т. Долен чифлик;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – преименува с.гр.т. Долен чифлик на с.гр.т. Камчия и го признава за гр. Камчия;
  • Указ № 101/обн. 21.01.1975 г. – преименува гр. Камчия на гр. Георги Трайков;
  • Указ № 9/обн. 11.01.1991 г. – възстановява старото име на гр. Георги Трайков на гр. Долни чифлик;
– преименува община Георги Трайков на община Долни чифлик.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В най-северозападната част на общината, през землището на село Нова Шипка преминава участък от 6,1 km от трасето на жп линията СинделКомунари. Южно от река Камчия и успоредно на нея, преминава и участък от 17 km от трасето на жп линията ЮнакСтаро Оряхово.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 51,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]