Направо към съдържанието

Драгоман (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Драгоман)
Вижте пояснителната страница за други значения на Драгоман.

Драгоман (община)
      
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ323,862 km²
Население4394 души[1] (31 декември 2025)
Адм. центърДрагоман
Брой селища34
Сайтhttps://dragoman.bg/
Управление
КметАндрей Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет11 съветници
  • ГЕРБ (3)
  • БСП (2)
  • БДЦ (2)
  • Радетели за Община Драгоман (2)
  • Нова алтернатива за Драгоман (2)
Драгоман (община) в Общомедия

Община Драгоман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в най-западната част на Софийска област. С площта си от 323,862 km2 е 8-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 4,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински и територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Задбалканските котловини и планината Вискяр.

На север в пределите на общината се простира западната и южната част на планината Чепън (крайно южно разклонение на Западна Стара планина). Най-високата ѝ точка връх Петровски кръст 1205,6 m е разположена на 3 km североизточно от град Драгоман и е най-високата точка на общината.

Южно от нея в пределите на община Драгоман попадат крайните северозападни части на Софийската котловина. На запад от нея е разположена Бурелската котловина, най-западната от Задбалканските котловини. В пределите на България се намира нейната югоизточна част с площ от 172 km2, дължина около 15 km и ширина 7 – 10 km. Средната ѝ надморска височина е 765 m.

Югозападно от нея, до границата с Област Перник се простират крайните северозападни части на планината Вискяр. Тук най-високата точка е връх Чеканска чука 1135,6 m, разположен на 2 km югоизточно от село Чеканец, на границата с община Брезник.

Най-ниската точка на община Драгоман е 478 m н.в., разположена в коритото на река Нишава, на границата със Сърбия.

В северната част на община Драгоман протича участък от горното течение на река Нишава. Тя навлиза в нейните предели от община Годеч, до село Калотина тече в дълбока проломна долина и около 3 km след като напусне пролома навлиза в сръбска територия. Нейни основни притоци на територията на община Драгоман са реките Ежовица и Габерска. Габерска река навлиза в община Драгоман източно от село Цацаровци и тече в северозападна посока през Бурелската котловина. Минава последователно през селата Габер, Неделище и Несла и при село Долна Невля достига до границата със Сърбия, като завива на север. На протежение около 7 km реката служи за държавна граница между Сърбия и България. След това отново завива на северозапад, навлиза изцяло в сръбска територия и след 5,3 km, се влива отляво в река Нишава между град Цариброд и село Желюша на 445 m н.в.

В южното подножие на планината Чепън, на 1,5 km източно от град Драгоман, на 704 m н.в. е разположено карстовото Драгоманско блато с площ от 350 ха. Приблизителните му размери са 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

ЧисленостДял (в %)
Общо5362100,00
Българи449683,85
Турци-
Цигани90,17
Други-
Не се самоопределят-
Неотговорили84715,80

Движение на населението (1934 – 2021)

[редактиране | редактиране на кода]
Община Драгоман
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 17 187 16 830 15 600 12 834 10 058 8661 7504 6632 5362 4613
Източници: Национален Статистически Институт,

Общината има 34 населени места с общо население от 4613 жители към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Драгоман, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Беренде247,152Летница177,454
Беренде извор237,270Липинци64,216
Василовци6016,770Мало Малово5613,874
Вишан3411,924ВърдоловциНачево62,459Манаф чифлик
Владиславци4714,430Неделище-6,897
Габер4957,020Несла536,992
Големо Малово18323,676Ново Бърдо277,772Бърдо
Горно село144,649Ново селоПрекръсте309,507
Грълска падина182,634Раяновци2412,374
Долна Невля33,841Табан185,570
Долно Ново село57,158Новосел чифликЦацаровци1108,674Цацуровци
Драгоил5613,484ДрагуилЦръклевци3711,067Църклевци
Драгоман293334,475Чеканец107,584
Дреатин43,278Чепърлинци69,210
Калотина18419,510Чорул287,603
Камбелевци52,258Чуковезер187,963
Круша437,768Ялботина357,349
ОБЩО4613323,862няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1892 г. – призната е н.м. Грълска падина (от с. Гърло) за отделно населено място – с. Грълска падина без административен акт;
  • Министерско писмо № 8049/обн. 14.09.1921 г. – преименува с. Новосел чифлик на с. Долно Ново село;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Манаф чифлик на с. Начево;
  • Указ № 425/обн. 07.04.1949 г. – призната е н.м. Дреатин (от с. Неделище) за отделно населено място – с. Дреатин;
  • Указ № 166/обн. 06.04.1950 г. – призната е н.м. Бърдо (от с. Калотина) за отделно населено място – с. Бърдо;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Ново село на с. Горно село;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава гар.с. Гара Драгоман и с. Ярловци и ги присъединява като квартали на гр. Драгоман;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Драгуил на с. Драгоил;
– уточнява името на с. Цацуровци на с. Цацаровци;
– осъвременява името на с. Църклевци на с. Цръклевци;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Драгоман за гр. Драгоман;
  • Указ № 991/обн. 22.06.1971 г. – преименува с. Бърдо на с. Ново Бърдо;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – закрива община Габер и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Драгоман;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Мало Бельово (Чифлик Мало Бельово) поради изселване.

През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина от 31,6 km:

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 87,5 km: